Живот във взаимосвързан свят

Подобни събития се наблюдават и в миналото на територията на Конго, колонизирано преди повече от 100 години от белгийския крал Леополд II. Той се превръща в един от най-богатите хора в света благодарение на продажбата на каучук от Конго. Това е времето на индустриализацията и процъфтяващата автомобилна индустрия се нуждае от каучук.

Дългогодишното търсене на природни ресурси за прехрана, дрехи, жилища, транспорт и развлечения нараства със същата скорост, с която запасите от определени ресурси достигат до критично ниски нива.

Природните системи са обект на нови нужди, например търсене на растителни химикали или биомаса, която да замени изкопаемите горива. Взети заедно, тези увеличаващи се нужди към намаляващата ресурсна база представляват сериозни рискове за развитието на Европа.

В началото на ХХІ в. ставаме свидетели на все по-голяма важна световна динамика, която е извън влиянието и контрола на Европа. Това носи последици по отношение на достъпа до ресурси.

По света се наблюдава ясно проявена несигурност спрямо доставките и достъпа до редица критични природни ресурси: храна, вода и горива. През следващите десетилетия потребността на Европа от ресурси може да бъде сравнима с тази на Китай, Индия, Бразилия и други страни, като това ще окаже още по-голямо влияние върху околната среда.

Някои от развиващите се държави се надпреварват към отбелязване на равнища на икономическа дейност, равни на европейските: размерът на населението им, нивата на консумация и капацитетът им за производство имат потенциал да ни накарат да изглеждаме нищожни в сравнение с тях. Законният им стремеж да се развият в икономическо и социално отношение ще доведе до по-голямо потребление на световните запаси от суровини. Китай например се оказва способен да си осигури достъп до суровини от редица страни и региони.

Населението по света нараства, технологиите се развиват и властта на недържавните частни субекти като многонационалните компании се увеличава. Предвид слабите международни механизми за управление тези сили заплашват да отприщят световна „свобода за всички” при осигуряването и достъпа до природни ресурси.

Глобализацията сама по себе си предоставя възможности и структури за различен изход от ситуацията. Семената за резултатно справедливо световно управление на въпросите от съществено значение за всички са налице.

„Целите на хилядолетието за развитие” на ООН са само един пример на процес на глобална политика, насочен към справедливо и устойчиво развитие на хората.

Международните преговори за климата постигнаха напредък през последната година. Споразумението от Канкун, сключено през декември 2010 г., признава за първи път в документ на ООН, че глобалното затопляне трябва да бъде задържано под 2 °C, в сравнение с температурата от преди времето на индустриализацията.

Споразумението потвърждава, че развитите държави, чиято индустриална дейност и отпечатък са поставили началото на изменението на климата, причинено от човешката дейност, ще мобилизират по 100 млрд. долара годишно до 2020 г. за борбата с изменението на климата в развиващите се страни. Със споразумението също така се учредява Зелен фонд за климата, чрез който ще се насочва по-голямата част от финансирането.

Нововъведенията като т.нар. механизъм „REDD+” (намаляване на емисиите, дължащи се на обезлесяване и деградация на горите) позволяват предприемането на действия за намаляване емисиите от обезлесяване и деградация на горите в развиващите се страни. Но нито една от тези стъпки няма да бъде възможна без наличието на световни структури на управление и дух на сътрудничество.

Европейският съюз се опитва да насърчи съвместни отговори на общите предизвикателства и цели. Стратегията „Европа 2020” на ЕС поставя акцента върху растеж, основаващ се на интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика.

Световните политически процеси със сигурност имат важна роля в гарантирането, че икономическият растеж няма да унищожи природните системи в основата му. Но друга определяща черта на глобализацията е нарастващото значение на недържавните участници.

Многонационалният бизнес, като ИТ компании и компании за мобилни телекомуникации, могат да играят важна роля в гарантирането на устойчиво развитие. Първата компания, която сертифицира продуктите си като свободни от „конфликтни” минерали, ще има положително въздействие върху живота на много хора и огромен пазарен потенциал.

Трябва да възприемем примерите на новаторска научноизследователска и развойна дейност от водещите компании и да ги прилагаме към предизвикателствата пред нас. Трябва да мобилизираме пълния потенциал на наличния капацитет за решаване на проблеми в посока към непрекъснато, устойчиво развитие.

Мобилизираме се и като граждани, поотделно и чрез неправителствени организации. Някои от нас излизат на улицата да протестират. Други влагат времето и силите си в преоткриването на активизма, свързан с храните или общността. Мнозина коригират потребителския си избор с цел свеждане до минимум на влиянието си върху околната среда и гарантирането на една справедлива възвращаемост за производителите в развиващите се държави. Въпросът е в това, че глобализацията засяга всички и ние започваме да се пробуждаме за факта, че не сме безсилни: можем да определяме нещата.

Трябва да продължим да развиваме, да създаваме, да работим и да се образоваме, и да постъпваме по-умно с ресурсите на околната среда. Например първата съществена цел от целите на хилядолетието за развитие е да се осигури естествената околна среда, от която зависи оцеляването на най-бедните хора на планетата.

Това означава управление на природните ресурси по начин, който позволява на малките племенни общности да оцелеят, след това да използват природните блага и чак после да напреднат в развитието си. Това е едно от главните световни предизвикателства пред нас, както ще научим от следващата глава за ресурсите и хората, обитаващи горите в Индия.

Това е предизвикателство, за което европейците могат да изпълняватголяма роля. Устойчивото управление на световните ресурси ще бъде ключ към справедлив икономически просперитет ,по-голямо социално сближаване и по-здравословна околна среда.

Прочетете тук един от последните доклади на ООН –„Пътища към „зелена“ икономика”:

www.unep.org/greeneconomy