Article

Проблемът със замърсяването

Смяна на език

Този сайт е с ограничена функционалност с изключен JavaScript. Моля, уверете се, че JavaScript е активиран във Вашия браузър.

Article Публикуван 27-06-2011 Последна промяна 21-03-2023

Topics: Замърсяване на въздуха Водна и морска среда Околна среда и здраве

„Градините и улиците бяха покрити с около 15-сантиметрова червена утайка. Хората се опитваха да я отмият от домовете си и имуществото си със сапун и вода. Други просто си събираха куфарите. Опитах се да отмия утайката от гумените ми ботуши, но не успях. Червената утайка просто не излизаше”, казва Габор Фигешки, ръководител на Световния фонд за дивата природа в Унгария.

На 4 октомври 2010 г. става една от най-лошите катастрофи с изтичане на токсична утайка в Европа за последните няколко години близо до града Айка в област Веспрем, Унгария, приблизително на 160 км. югозападно от Будапеща. В резултат на поддала стена на резервоара на хвостохранилище на завод за производство на алуминий алкална утайка наводнява голяма територия, включително три села. Все още не са известни дългосрочните последици от катастрофата (ЕАОС, 2010).

Това е само един пример на предизвикателствата пред нас, свързани със замърсяването от индустриална дейност. Петролният разлив в Мексиканския залив от април 2010 г. е друг добре документиран случай на замърсяване. Това са драстични примери, но повечето от нас се сблъскват с някаква форма на замърсяване ежедневно.

Оформяне на Земята и механизмите ѝ

Човешкото въздействие върху околната среда се увеличава непрекъснато. По-рано въздействието от действията ни се усещаше на местно равнище. Обаче през последните няколко десетилетия ставаме свидетели на разпространението на въздействието в отделните региони – помислете си например за киселинните дъждове. А сега изменението на климата например оказва глобално въздействие.

Терминът „антропоцена” от гръцката дума „антропос – човек” се използва за епохата ни. Това се дължи на факта, че човешкото потребление на ресурсите и последващото сложно съчетание от замърсители се е превърнало в главната движеща сила, която оформя Земята и механизмите ѝ за регулиране.

Също като нас околната среда е уязвима на замърсяване. През повечето от времето тя може да поглъща нежеланите крайни продукти на дейността ни – замърсяването и отпадъците – като ги обезврежда с времето. Способността ѝ да поглъща и преобразува замърсителите е една от съществените дейности, които здравите екосистеми извършват за нас. Обаче капацитетът на екосистемите за това е ограничен. Ако ги претоварим, рискуваме да навредим на тях и на обитаващите ги видове, включително и на самите нас.

По-внимателен поглед към три типа замърсители

Ако се съсредоточим само върху три типа замърсители, ще придобием определена представа за сериозното въздействие, което оказваме върху планетата: частиците, азота и приземния озон. Те заслужават особено внимание поради сложните и потенциално трайни последици за функционирането на екосистемите, регулирането на климата и здравето на човека. Влияят се също от повечето от същите движещи сили – индустриално развитие, глобализация и нарастващо потребление.

През последните десетилетия в Европа значително намаляха емисиите на много от замърсителите на въздуха и политиката за въздуха е един от примерите за успех на екологичните усилия на ЕС. Политиката драстично намали емисиите на сяра – главният елемент в „киселинния дъжд”.

Обаче ние продължаваме да обременяваме околната среда с все по-сложно натоварване от замърсители, чието вероятно въздействие върху общественото здраве и околната среда е недостатъчно разбрано. Оценките показват наличието от 70 000 до 100 000 химични вещества в търговията, като броят им бързо нараства. Почти 5 000 от тези вещества се произвеждат в големи количества, над един милион тона годишно.

Прахови частици е термин, който описва разнообразно количество от миниатюрни частици от такива източници като ауспусите на автомобилите и домакински печки, които засягат белите дробове. Дългосрочното излагане на въздействието на прахови частици може да доведе до най-различни последици за здравето, от леко раздразнение на дихателната система до преждевременна смърт.
Замърсяването с азот се отразява върху качеството на подпочвените води и води до еутрофикация на сладководните и морските екосистеми. След обработване на земеделската земя с животински тор и изкуствени торове излишните подхранващи вищиства може да бъдат изпуснати във въздуха или да изтекат като нитрати в подпочвените води, или да се оттекат в повърхностните води. Това замърсяване на сладководните запаси в крайна сметка изтича в крайбрежните води, където може да доведе до сериозни последици.
Въпреки че изпълнява ролята на защитен слой високо над земята, озонът (O₃) може да бъде вреден. „Приземният озон” означава озона във въздуха близо до повърхността на земята. Той не се изпуска пряко във въздуха, но се образува при съчетание на други вещества. Дългосрочното излагане на въздействието на приземния озон може да има сериозни последици за здравето на човека и може да намали реколтата от посевите. Производителността и съставът на видовете в природните местообитания може да се промени, като това застрашава биологичното разнообразие.

Да държим Земята под око

В контекста на все по-сложното предизвикателство на замърсяването информацията е изключително важна за научни цели и за целите на разработване на политики. Обаче ЕАОС е ангажирана и с предоставянето на достъп до съществена, навременна и разбираема информация за околната среда на широката общественост. Казано по-просто, искаме да ангажираме хората в диалог и да им предоставим повече възможности.

За повечето потребители, разбира се, необработените данни може да са безсмислени в по-голяма или по-малка степен. Тайната се крие в предоставянето на информация във формат, който е достъпен и съществен. В сътрудничество с „Майкрософт” ЕАОС привежда в действие тези идеи. Новите информационни и комуникационни технологии означават, че на едно-единствено място вече можем да съберем, организираме и имаме достъп до различни видове информация от потенциално огромен брой източници.

Иновации: пример с енергията

„Като да намериш игла в купа сено” е начина, по който компанията Ocean Nutrition Canada описва как е открила микроорганизъм, скрит във водораслите, който може да произвежда масло от триацилглицерол – основа за създаване на биогорива – 60 пъти по-бързо отколкото другите видове водорасли, използвани по-рано.

Чрез превръщането на въглеродния диоксид и слънчевата светлина в липиди (мастни киселини) и масла определени видове водорасли могат да създават до 20 пъти повече гориво на акър отколкото традиционните култури.

Този проект е само един от примерите на това как науката изследва нови алтернативи за горива по света. Едноклетъчните микроводорасли съдържат масла, сходни с растителните масла, които вече успешно се използват за биогорива. Това масло от водорасли може да се окаже найзеленото възможно решение за намаляване на въглеродния отпечатък, който оставяме всеки път, когато се качим в автомобила, купим плод, докаран с камиони от далечни дестинации, или пътуваме със самолет.

За разлика от изкопаемите горива, които отделят въглерод, микроводораслите поглъщат въглеродния диоксид (CO₂) в атмосферата по време на растежа си. В резултат на това горивото от водорасли няма да допринесе за нетните емисии на въглерод.

Освен това за разлика от другите източници на биогорива като царевицата микроводораслите не изискват отклоняването на земеделска земя от производството на храни. Според Националния изследователски съвет на Канада – лидер в тази област на научни изследвания идеалният случай би бил отглеждането на микроводорасли в общинските отпадъчни води, които са богати на такива изкуствени торове като амоняк и фосфат. Въглеродният диоксид може да се отклонява от комините за димни газове на промишлените предприятия, за да се осигури въглероден източник. Нито един друг източник на биогориво не може да се отглежда по този начин.

Ocean Nutrition Canada е компания за хранителни добавки, която е била в процес на търсене на съставки, когато прави своето откритие. Този факт показва отлично както потенциала, така и конфликтите, пред които ще сме изправени в бъдеще. Да използваме ли културите/ресурсите за изхранването си или за производството на биогорива? Можем ли да внесем нововъведения в напредъка си?

Новата платформа „Земята под око” (Eye on Earth) предоставя информация за качеството на местната вода за къпане и въздуха, въз основа на информация, получена почти в реално време от станции за наблюдение и компютърно моделиране. Платформата прехвърля доста „сухите”, сложни научни данни във формат, който е съществен и разбираем за повече от 500 милиона граждани на ЕС на 25 езика.

Например Water Watch предоставя на потребителите лесен достъп до информация за оценки на качеството на водата, получени от 21 000 точки за наблюдаване на места за къпане в 27-те държави членки на ЕС. С помощта на мощни копмютърни мрежи (cloud computing) посетителите на сайта могат да увеличат мащаба на избраното място от онлайн картата на Европа или могат да потърсят по име на плажа в лентата за търсене.

Eye on Earth предоставя също възможност на хората да дадат мнението си за качеството на плажовете, водата и въздуха, като допълнят и потвърдят (или може би отрекат) официалната информация. Тази двустранна комуникация е важна стъпка към взаимното ангажиране и развитие на различните общности.През следващите години се надяваме да обогатим тази услуга с нови видове информация, получени както от научно наблюдение, така и от други източници, включително изгледите на местно равнище и на местните обитатели.

Европа използва иновациите

Достъпът до природните ресурси е критичен за всички части на света. Това е вярно особено в контекста на глобално търсене на енергия, при което все по-големият недостиг на изкопаеми горива може да провокира преминаване към наличните национални енергийни източници.

Преминаването към нови енергийни източници може да засегне европейската околна среда. Потенциалните последици включват увеличено използване на земята за отглеждане на култури за биогорива, нарушаване на екосистемите чрез нови водноенергийни мощности, шум и визуално замърсяване от вятърните турбини, замърсяване и емисии на парникови газове от експлоатацията на петролни шисти. Разширяването на ядрените мощности ще провокира обществени дебати относно съхраняването на отпадъците и рискове за безопасността.

Европа трябва да използва иновации и да намерим пазарните ниши, които ще намалят цялостната ни потребност от минерали, метали и енергия, при паралелно развиване на нови технологии и решения. Вече сме лидери в областта на слънчевата, вятърната и морската енергия.

Посетете „Земята под око”:

www.eyeonearth.eu