Преди пет години това място беше джунгла. Днес са наети почти 20 000 души да добиват и изнасат минералите оттук. Те идват отдалече с мечтата да спечелят пари. Но поради неофициалните такси, събирани от въоръжени групировки, разходите за живот около мината са толкова високи, че повечето хора не могат да си позволят да напуснат мястото. Съществуват стотици подобни мини в цяло Източно Конго. Добивът на минерали само от мината в Биси е оценен на 70 млн. долара годишно.

След като бъдат извадени от земята, минералите се пренасят в градове като Нджингала, Осакари и Муби. Носачите изминават пеша 90 километра за два дена с товар от около 50 килограма на плещите си. Всеки ден 600 носачи излизат от гората с товар от 30 тона минерали.

Добитият касерит от Биси се закупува от посредници, свързани с износителите и международните търговци, които продават добитата руда на металургични предприятия на отворения пазар. В тези металургични предприятия калаят се пречиства и се продава или пряко на производители на припои, или чрез международни борси за метали. Най-накрая калаените припои се продават на производителите за употреба в производството на електронни устройства.

„Първия път, когато се спуснах пълзейки в галерията, не можах да остана дълго време. Не бях свикнал с горещината и издържах само два часа долу. Трябваше да се спускам отново и отново, да работя много и после да излизам горе.”

„Беше много горещо и не можех да издържам. Избягах от мината в Биси по време на масово клане. Мечтата ми не се сбъдна, затова се върнах у дома, за да завърша училище.”

Световният фонд за дивата природа (WWF) смята, че Демократична република Конго е един от най-важните центрове на биологично разнообразие в света. WWF съобщава, че предизвикателството е горите на Конго да бъдат опазени заедно с видовете, които ги обитават, като същевременно се подобри жизненият стандарт на конгоанците.

Това е световно предизвикателство. В Доклада за целите на хилядолетието за развитие за 2005 г. ООН съобщава, че „въпреки многото ползи на глобализацията, близо половината от 2,8 милиарда работници по света все още живеят с по-малко от 2 долара на ден. Над 500 милиона от тези работници преживяват с половината от тази сума.” Докладът продължава с това, че „намаляването на бедността изисква откриването на повече работни места и по-продуктивна заетост.”

Текстът в този раздел на „Сигнали” се основава частично върху документалния фирм „Кръвта в мобилните телефони” на режисьора Франк Пиасеки Полсен. Снимки от Конго, авторски права – Марк Кремер.