Градската среда

Краят на септември е и последните мусонни дъждове засегнаха силно Делхи. В столицата на Индия е горещо, около 30 градуса, и влажно. Дъждът спря, но водата е навсякъде. Току-що се потвърди информацията за огнище на треската денга, пренасяна от комари, в града.

Известно под името Ямуна Пушта или крайбрежния квартал „Ямуна”, незаконното селище в североизточната част на града обикновено се простира в продължение на мили върху алувиалните долини от двете страни на голямата река. В момента самите долини са напълно наводнени. Вълнà от хора вече е заляла шосето, тъй като десетки хиляди обитатели на бедните квартали са изоставили домовете си покрай реката и си търсят убежище.

Хората от отделните общности лагеруват на шосето с имуществото, което им е останало, само на няколко крачки от другия бушуващ поток в Делхи: уличното движение. Едно малко бебе, завито в одеяло, спи върху твърдата бетонна настилка, на два-три метра от пътя. Подрастващо момиче реши грижливо дългата си черна коса. Друго момиче пише съобщение на мобилния си телефон, докато пълни шише с вода за пиене от цистерна с питейна вода.

Световни мегатенденции покрай пътя

Когато мислим за глобализацията, рядко си представяме бедните квартали, но хората от Ямуна Пушта са част от едно глобално явление. Милиарди хора се събират в градовете ни и градските райони, като напускат земята и селската среда. За първи път в историята на човечеството повече от 50 % от световното население живее в градска среда. До 2050 г. около 70 % от нас най-вероятно ще обитават градовете в сравнение с по-малко от 30 % през 1950 г. (Отдел по икономическите и социални въпроси към ООН (UNDESA), 2010).

Градовете също достигат безпрецедентни размери. Нарастващият брой мегаполиси по света оказва огромно влияние върху поддържащите им системи на природни ресурси. Все по-бързият растеж на малките и средни градове може да се окаже даже по-важен от екологична гледна точка.

Градовете съсредоточават в себе си инвестиции и възможности за заетост, като насърчават икономическия растеж и повишената производителност. Те осигуряват високоплатени работни места, по-голям достъп до стоки, услуги

и удобства, по-добри здравни услуги, грамотност и качество на живота. Тези възможности изкушават жителите на селските раhйони да потърсят по-добър живот и по-висок доход в градовете.

Обаче в отсъствието на силно управление бързият градски растеж може да доведе до сериозни предизвикателства за околната среда, като увеличи едновременно потреблението и градската бедност.

Статистиката на Програмата на ООН за населените места (UN-Habitat) подсказва, че 1,1 милиарда души живеят в бедните квартали в градовете по света. С непрекъснатото нарастване на населението все повече хора се преместват в градските райони по света и тенденцията ще се запази в бъдеще.

Въпреки че по-голямата част от населението, изпитващо жестоки лишения, продължава да обитава селските райони, вече се наблюдава достатъчно голям и повишаващ се процент и в градските райони, но точният брой на хората все още е не е известен на официалната статистика. По-важното е, че процентът на бедните хора, живеещи в градовете, нараства по-бързо в много от развиващите се държави, отколкото общото равнище на ръст на градското население.

Проектиране на бъдещето

Градовете са екосистеми: отворени и динамични системи, изразходващи, преработващи и отделящи материали и енергия; те се развиват и адаптират; оформени са от хората и си взаимодействат с други екосистеми. Затова трябва да се управляват като всяка друга екосистема.

Чрез преразглеждане на градския дизайн, архитектура, транспорт и планиране можем да изведем градовете ни и градските ландшафти в челните редици на смекчаването на ефектите от изменението на климата (напр. устойчив транспорт, чиста енергия и ниско потребление) и адаптацията (напр. плаващи къщи, вертикални градини). Освен това по-доброто градско планиране ще подобри качеството на живота на всички прослойки от населението, като създаде тихи, безопасни, чисти и зелени градски пространства. То създава също нови възможности за заетост, като стимулира пазара на нови технологии и зелена архитектура.

Поради концентрацията на хора и дейности градовете са важни. Проблемите им не могат да бъдат решени единствено на местно равнище. Необходима е по-добра интеграция на политиките и ново управление, включващо тясно партньорство и координация на местно, национално и регионално равнище. Ефективната, координирана политика е изключително важна за взаимосвързания свят, в който живеем.