следващ
предишен
елементи

Новини

Състояние на околната среда в Европа през 2020 г.: неотложна промяна на посоката, за справяне с предизвикателствата, свързани с изменението на климата, обрат в процеса на влошаване и осигуряване на бъдещ просперитет

Смяна на език
Новини Публикуван 04-12-2019 Последна промяна 17-11-2021
1 min read
Европа няма да постигне своите цели за 2030 г. без да предприеме спешни действия през следващите 10 години, за да се справи с тревожния темп на загуба на биологично разнообразие, което ще увеличи въздействието на изменението на климата и свръхпотреблението на природни ресурси. В последния доклад за състоянието на околната среда на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), публикуван днес, се посочва, че Европа е изправена пред безпрецедентни по мащаб и неотложност предизвикателства, свързани с околната среда. В доклада обаче се посочва, че има основание за надежда, на фона на повишената информираност на обществеността относно необходимостта от преминаване към устойчиво бъдеще, иновациите в технологиите, увеличаващите се обществени инициативи и засилването на действията на ЕС, като например Европейски зелен курс.

Околната среда в Европа се намира в повратна точка. През следващото десетилетие имаме малка възможност да разширим обхвата на мерките за защита на природата, да намалим въздействието на изменението на климата и да свием драстично потреблението на природни ресурси.

Ханс Брюнинкс, изпълнителен директор на ЕАОС

Въпреки че европейската политика в областта на околната среда и климата е спомогнала за подобряване състоянието на околната среда през последните десетилетия, Европа не е постигнала достатъчен напредък и перспективите за околната среда през следващото десетилетие не са положителни според доклада „Европейска околна среда — състояние и перспективи, 2020 г.“(SOER 2020).

SOER 2020 е най-всеобхватната екологична оценка, извършвана някога в Европа. Докладът осигурява пълна картина на това, къде се намира Европа по отношение на постигането на политическите цели за 2020 г. и 2030 г., както и на по-дългосрочните цели и амбиции за 2050 г., свързани с преминаването към устойчиво бъдеще с нисковъглеродни технологии.  Отбелязва се също, че през последните две десетилетия Европа вече е постигнала значителен напредък по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата и намаляването на емисиите на парникови газове. Признаци на напредък са очевидни и в други области, като борбата със замърсяването на въздуха и водата и въвеждането на нови политики за справяне с отпадъците от пластмаси и за насърчаване на адаптацията към изменението на климата, както и кръговата икономика и биоикономиката. Освен това инициативата на ЕС за финансиране за устойчиво развитие е първата по рода си по отношение на ролята на финансовия сектор за необходимото преминаване към устойчиво бъдеще.

Настойчив призив за увеличаване на мащаба на промените и ускоряването им

Въпреки че тези постижения са значителни, Европа няма да постигне своята визия за устойчивост „да живеем добре в пределите на планетата“ като продължи да насърчава икономическия растеж и да търси начини за справяне с екологичните и социалните въздействия. Призовават се европейските държави, ръководителите и създателите на политики да се възползват от възможността и да използват следващото десетилетие за радикално увеличаване на мащаба и ускоряване на действията, за да може Европа отново да поеме правилния път към изпълнение на средносрочните и дългосрочните цели и задачи на политиката в областта на околната среда, с което ще се избегнат необратимите промени и щети.

Настоящият набор от действия на европейската политика представлява важна основа за бъдещ напредък, но те не са достатъчни. Необходимо е Европа да се справя по-добре, тя трябва да преодолява някои предизвикателства по различен начин и да преосмисли своите инвестиции.

За постигането на целите на Европа ще е необходимо по-добро прилагане и по-добра координация между настоящите политики. Тя ще се нуждае и от допълнителни политически действия за постигане на фундаментална промяна в ключовите системи за производство и потребление, които са в основата на съвременния начин на живот, например храни, енергия и мобилност, които оказват значително въздействие върху околната среда.

В доклада също така се подчертава значението на начина, по който правителствата могат да направят възможен прехода към устойчивост и необходимостта от преодоляване на проблемите по различен начин. Например, Европа следва да преосмисли начина, по който използва съществуващите иновации и технологии; начина, по който биха могли да се подобрят производствените процеси, да се насърчат научноизследователската и развойна дейност в областта на устойчивостта и да бъдат стимулирани промените в моделите на потребление и начините на живот.

На последно място, постигането на такава промяна ще изисква инвестиране в устойчиво бъдеще и спиране на използването на публични средства за субсидиране на вредни за околната среда дейности. Европа ще спечели изключително много от тази промяна в инвестиционните приоритети поради икономическите и социалните възможности, които тя може да създаде. Същевременно ще бъде от решаващо значение да се вземат под внимание опасенията на обществеността и да се гарантира широка подкрепа за такава промяна — социално справедлив преход.

 

Докладът за състоянието на околната среда бива публикуван в най-подходящия момент, за да ни даде допълнителния стимул, от който се нуждаем при започването на нов петгодишен цикъл в Европейската комисия и подготвянето за представяне на Европейския зелен курс. През следващите пет години ще въведем една наистина реформаторска програма, която да позволи разгръщането на нови чисти технологии, да помогне на гражданите да се приспособят към новите възможности за работа и променящите се отрасли и да преминем към по-чисти и по-ефикасни системи за мобилност и по-устойчиви храни и селско стопанство. Ще има многобройни ползи за Европа и за европейците, ако получим това право, а нашата икономика и планета също ще спечелят. Това е неотложно глобално предизвикателство и уникална възможност за Европа“, заяви изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс.

 

„Околната среда в Европа се намира в повратна точка. През следващото десетилетие имаме малка възможност да разширим обхвата на мерките за защита на природата, да намалим въздействието на изменението на климата и да свием драстично потреблението на природни ресурси. Нашата оценка показва, че постепенните промени са довели до напредък в някои области, но това не е напълно достатъчно, за да се постигнат дългосрочните ни цели. Вече разполагаме със знанията, технологиите и инструментите, от които се нуждаем, за да направим устойчиви ключови системи за производство и потребление, например храни, мобилност и енергия. Нашите бъдещи благоденствие и просперитет зависят от това и от способността ни да мобилизираме цялото общество с оглед постигане на промяна и създаване на по-добро бъдеще“, заяви Ханс Брюнинкс, изпълнителен директор на ЕАОС.

Състоянието на околната среда се е влошило, перспективите са смесени

Общите тенденции в областта на околната среда в Европа не са се подобрили от момента на публикуването на последния доклад за състоянието на околната среда на ЕАОС през 2015 г. В оценката се отбелязва, че въпреки че повечето от целите за 2020 г. няма да бъдат постигнати, особено по отношение на биологичното разнообразие, все още има възможност за постигане на дългосрочните цели и задачи за 2030 и 2050 г.

Европа постигна значителни ползи в областта на ефективното използване на ресурсите и кръговата икономика. Последните тенденции обаче показват забавяне на темпа на напредък в области, като намаляване на емисиите на парникови газове, намаляване на промишлените емисии, генериране на отпадъци, подобряване на енергийната ефективност и дела на енергията от възобновяеми източници. Погледнато в перспектива, настоящият темп на напредък няма да бъде достатъчен за постигане на целите в областта на климата и енергетиката за 2030 и 2050 г.

Защитата и опазването на европейското биологично разнообразие и природа остава областта, в която напредъкът се възпира в най-голяма степен. От 13-те специфични цели на политиката, определени за 2020 г. в тази област, има вероятност да бъдат изпълнени само две: определяне на защитени морски зони и защитени сухоземни зони. Що се отнася до 2030 г., ако текущите тенденции продължават, те ще доведат до допълнително влошаване на състоянието на природата и продължаващо замърсяване на въздуха, водата и почвата.

Изменението на климата, въздействията на замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване върху околната среда и човешкото здраве също продължават да пораждат безпокойство. Всяка година излагането на фини прахови частици причинява около 400 000 случая на преждевременна смърт в Европа, като държавите в Централна и Източна Европа са особено засегнати. Нарастват и опасенията по отношение на опасните химични вещества и свързаните с тях рискове. С оглед на бъдещите периоди, перспективите за намаляване на екологичните рискове, които оказват въздействие върху здравето ще бъдат подобрени чрез по-добро интегриране на политиките в областта на околната среда и здравеопазването.

Таблица ES.1. Обобщение на тенденциите в миналото, прогнозите и перспективите за постигане на целите на политиката

Забележка: Годината за целите не указва точната година за постигане на съответната цел, а времева рамка.

Тенденции и прогнози за емисиите на парникови газове в ЕС-28, 1990—2050 г.

Източник: SOER 2020 p.158

Все още е възможно устойчиво бъдеще: в кои области да бъдат предприети действия?

Постигането на европейската визия за ниски нива на въглеродни емисии и устойчивост все още е възможно. В доклада са очертани седем ключови области, в които са необходими смели действия, за да поеме Европа правилния път към постигане на целите и амбициите си за 2030 г. и 2050 г.

  1. Реализиране на неизползвания потенциал на съществуващите политики в областта на околната среда. Пълното прилагане на съществуващите политики би помогнало значително на Европа да постигне целите си в областта на околната среда до 2030 г.
  2. Възприемане на устойчивостта като рамка за създаване на политики. Разработването на рамки за дългосрочни политики с обвързващи цели — като се започне от продоволствената система, химикалите и земеползването — ще стимулира и насочи съгласувани действия между различните области на политиката и обществото.
  3. Водеща роля в международните действия за устойчивост. ЕС ще използва дипломатическото и икономическото си влияние, за да се насърчи приемането на амбициозни споразумения в области, като биологичното разнообразие и използването на ресурсите.
  4. Насърчаване на иновациите в цялото общество. Смяната на настоящата посока на развитие ще зависи в голяма степен от появата и разпространението на различни форми на иновации, които могат да задействат алтернативни начини на мислене и живот.
  5. Увеличаване на мащаба на инвестициите и преориентиране на финансовия сектор в подкрепа на устойчиви проекти и предприятия. Това изисква да се инвестира в бъдещето, като се използват пълноценно публичните средства в подкрепа на иновациите и природосъобразните решения, устойчивото възлагане на обществени поръчки и оказването на подкрепа за засегнатите сектори и региони. Свързано е също така с ангажирането на финансовия сектор с устойчиви инвестиции чрез прилагане и надграждане на Плана за действие на ЕС относно финансиране за устойчиво развитие.
  6. Управление на рисковете и гарантиране на социално справедлив преход. Успешният преход към устойчивост ще изисква обществата да признаят потенциалните рискове, възможности и компромиси и да измислят начини да ги управляват. Политиките на ЕС и националните политики играят съществена роля за постигането на „справедлив преход“, чрез който да се гарантира, че никой не е забравен.
  7. Изграждане на повече знания и ноу-хау. Включва допълнително фокусиране върху разбиране на системите, които упражняват натиск върху околната среда, пътищата към устойчивост, надеждните инициативи и пречките пред промяната. Необходимо е по-нататъшно изграждане на капацитет за справяне с бързо променящия се свят чрез инвестиции в образованието и уменията.

Контекст — бележка към редакторите

Докладът „ Околната среда в Европа — състояние и перспективи, 2020 г.“ се публикува от ЕАОС на всеки пет години, както е предвидено в регламента за нейното създаване. SOER 2020 е 6-тият доклад, публикуван от ЕАОС от 1995 г. насам. Той предлага солидни и научно обосновани изводи за това как трябва да отговаряме на огромните и сложни предизвикателства, пред които сме изправени, например изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и замърсяването на въздуха и водата. SOER 2020 е изготвен в тясно сътрудничество с Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда на ЕАОС (Eionet). Докладът се основава на богатия експертен опит на Eionet, в която участват водещи експерти и учени в областта на околната среда в 33-те държави-членки на ЕИП и шест сътрудничещи държави.

На разположение също така са:

Permalinks

Geographic coverage

Temporal coverage