Контекст на политиката

Като се се придържа към процеса от Зелената книга относно градската среда (1990), ЕС прие Тематична стратегия за градската среда през 2006 г. Тя цели по-доброто прилагане на местно равнище на съществуващите политики и законодателство на ЕС за околната среда чрез обмяна на опит и добри практики между местните органи в Европа. Тя включва ръководство за интегрирано управление на околната среда и екологосъобразно планиране на градския транспорт.

Допълнителните мерки са свързани с прилагането на директивите на ЕС закачеството на атмосферния въздух и шума в околната среда. Зелената книга – Към нова култура за градска мобилност (2007) отваря дебата за нова култура на градския транспорт, съсредоточена върху съвместното усилие да се направят малките и големите градове по-зелени и по-малко замърсени, както и по-сигурни и достъпни за всички граждани.

Регионалната политика на ЕС е важен движещ механизъм за градската среда. Съобщението на Комисията относно „Кохезионната политика и градовете“: приносът на градовете и населените места в сферата на растежа и заетостта в регионите има за цел да подпомогне националните, регионалните и градските органи при подготовката на нов кръг от програми по кохезионната политика.

Държавите-членки на ЕС подчертаха териториалната важност на политиката за градовете за Европа с приемането наТериториалната програма на Европейския съюз иЛайпцигска харта за устойчиви европейски градове по време на неформалната среща на министрите в Лайпциг през 2007 г. Те съгласуваха непрекъсната работа при председателствата и разработиха план за прилагане.

Голям брой местни органи разработиха техни стратегии по Местна програма 21 и планове за действие. Олборгската харта е една от най-известните политически декларации за местно устойчиво развитие, подписана от повече от 2 500 местни и регионални органи. Кампанията за устойчиви големи и малки градове цели да съдейства на местните управления в Европа да наложат най-добрите практики на устойчивост.