За градската среда

Развитието на градовете има широко европейско измерение. Големите градове взаимодействат и влияят на околната територия, като така оказва въздействие върху екологията на много по-широка зона. Тяхното развитие се движи също така от външни фактори, например демографската промяна, нуждата от мобилност, глобализацията и изменението на климата. Намалението на големината на домакинствата и застаряващото население се очаква да увеличат натиска върху околната среда през следващите десетилетия. По-нататъшното развитие на информационните, комуникационните услуги и технологията води до нови качествени промени на градските системи.

Големите и малките градове действат като двигатели на прогреса, често тласкайки напред постиженията и нововъведенията ни в културната, интелектулната, образователната и технологичната сфера. Въпреки това, днешната тенденция за нови подходи към по-ниска гъстота на градското развитие води до увеличено потребление на енергия, ресурси, транспорт и земя, като така увеличава емисиите на парникови газове, замърсяване на въдуха и шум до нива, които често превишават нормативните или препоръчителните за човешката безопасност ограничения.

Цялостното потребление, използването на енергия, вода и генерирането на отпадъци вървят ръка за ръка с нарастващия брой на градските домакинства. Докладът на ЕАОС за градското разпростиране показва, че повече от една четвърт от територията на Европейския съюз е пряко засегната от земеползването в градовете: между 1990 г. и 2000 г. територия пет пъти по-голяма от Голям Лондон е била определена за градско разпростиране. Това е включвало предимно бивша селскостопанска земя, което е довело до загубата на услуги, свързани с екосистеми, като производството на храна, защитата от наводнения и биоразнообразието.

Концепцията заекологичния отпечатък показва колко земя и вода е необходима на отделен голям град или страна, за да произведе ресурсите, които употребява и да абсорбира отделения отпадък. Екологичният отпечатък наГолям Лондон, например е 293 пъти по-голям от неговата територия, което е два пъти територията на Обединеното кралство.

Замърсяването на въздуха в Европа в периода 1990–2004 г. показва, че въпреки намаленията на емисии, високите концентрации на фини прахови частици и озонът при земното равнище продължават да причиняват проблеми в много големи градове и околните области. Фините прахови частици в момента са общопризнати като заплаха за човешкото здраве вследствие на замърсяването на въздуха. Международната здравна организация (WHO) е изчислила, че смъртта на около 100 000 души на година може да е свързана със замърсяването на атмосферния въздух в големите градове на Европа, като така скъсява продължителността на живота средно с една година.

Основна причина за замърсяването на въздуха и проблемите с шума е увеличаването на моторизираният трафик, който също води до намаляване на наличните зелени и тихи пространства в центровете на големите градове. Това кара хората да се местят в покрайнините извън града и във вътрешността на страните. Новите градски зони с ниска гъстота водят до по-голямо използване на индивидуалния транспорт, което изостря съществуващите проблеми.