следващ
предишен
елементи

Press Release

Министрите трябва да обединят силите си за постигане на здравословна околна среда в общоевропейския регион

Смяна на език
Press Release Публикуван 28-09-2007 Последна промяна 27-02-2023
Според новия доклад на Европейската агенция за околна среда (EAОС), публикуван днес, политиката по отношение на околната среда в общоевропейския регион се затруднява от празнини в информацията и прилагането на законодателството.

Докладът „Околната среда в Европа — четвърта оценка” беше представен в Белград, Сърбия, на откриването на шестата конференция на министрите от процеса „Околна среда за Европа”, осъществяван под патронажа на Икономическата комисия на ООН за Европа (UNECE).

Последен от поредицата оценки на общоевропейската околна среда, публикувани от ЕАОС през последните 15 години, докладът оценява екологичния напредък в 53 държави — област с общо население от над 870 милиона души. Регионът включва: Източна Европа, Кавказкия регион и Централна Азия (EECCA), Югоизточна Европа (SEE), както и Западна и Централна Европа (WCE).

Подобреното прилагане на съществуващи политики и поставянето на ясни, постижими цели са ключови препоръки в доклада. При все това, спешно е необходима и обща информационна система за околната среда, за да се преодолее доминиращата липса на надеждна, достъпна и съпоставима информация за околната среда в региона.

„Трябва да укрепим още повече волята за действие по въпроси на околната среда в общоевропейския регион. Това изисква по-добро разбиране на проблемите, пред които сме изправени, тяхното естество и разпространение сред обществата и поколенията. Анализът, оценката, комуникацията и образованието ще помогнат да се преодолее тази „информационна празнина” и по-добре да се подготвят тези, които трябва да действат,” заяви професор Жаклин Макглейд, изпълнителен директор на ЕАОС.

Повечето от натиска върху околната среда в региона възниква като резултат от икономически дейности, като земеделие, туризъм, транспорт и енергетика, се казва в доклада. Сегашните модели на потребление и производство също така се нуждаят от все повече природни ресурси, което подлага околната среда на допълнителен риск.

Свързаните с това последици са широкообхватни: водата, въздуха и почвата са с много различно качеството в различните части на общоевропейския регион. Над 100 милиона души нямат достъп до безопасна питейна вода и канализация. В много държави в Източна Европа, Кавказкия регион, Централна Азия и Югоизточна Европа качеството на водоснабдяването и канализацията през последните 15 години се е влошило, като най-потърпевшо е населението в селските райони, се казва в доклада.

Въпреки някои успехи в борбата със замърсяването на въздуха, изчислено е, че сегашните нива — главно на азотен оксид, фини частици и тропосферен озон — намаляват средната продължителност на живота в държавите от Западна и Централна Европа с почти година и представляват риск за здравословното развитие на децата. В Източна Европа, Кавказкия регион и Централна Азия ситуацията също изглежда нерадостна: там повечето емисии, замърсяващи въздуха, са се увеличили с 10 % от 2000 г. насам в резултат от икономическото възстановяване, нарасналия обем на транспортна и продължаващата слаба ефективност на политиките срещу замърсяването на въздуха.

Докладът, който включва цялостна оценка на морската среда в общоевропейския регион, изразява особена загриженост по отношение на прекомерния риболов, еутрофикацията и нарастващия натиск върху крайбрежната околна среда. Броят на големите случайни петролни разливи в европейските морета е намалял. Въпреки това все още се наблюдава значително изхвърляне на петрол по време на ежедневни дейности.

Що се отнася до биоразнообразието, целта да се прекрати загубата на биоразнообразие до 2010 г. няма да бъде постигната без значителни допълнителни усилия. Над 700 европейски видове са застрашени от изчезване, включително редица видове със символно значение, като иберийския рис, в резултат на унищожаване, влошаване на качеството и нарушаване на естествените им местообитания.

Последствията от промяната на климата върху обществото и природните ресурси вече се забелязват в целия свят. Прогнозира се те да станат още по-ясно изразени — дори ако световните емисии на парникови газове се намалят драстично. Докладът набляга на спешната необходимост от приспособяване към потенциалните рискове от въздействието на бъдещи промени в климата.

„Министрите определиха конференцията в Белград като „конференция за резултат”. Нашият доклад показва, че е постигнат известен напредък. Намалихме замърсяването на въздуха в известна степен и подобрихме обработката на отпадни води. При все това, в една епоха на промяна, основните причини за безпокойство, като климатът, биоразнообразието, рисковете за здравето свързани с околната среда, си остават. За да посрещнем тези сложни предизвикателства на околната среда, ние се нуждаем от дълготрайно сътрудничество в общоевропейския регион, както и от целенасочена финансова и техническа подкрепа,” сподели професор Макглейд.

Бележки към редактора:

Вижте пълния текст на доклад тук: http://www.eea.europa.eu/pan-european/fourth-assessment

Околната среда в Европа — четвърта оценка

Резултат на безпрецедентно сътрудничество при поделяне на информация, докладът „Околната среда в Европа — четвърта оценка”, цели да предостави актуална и надеждна информация относно взаимодействието между околната среда и обществото и да изтъкне напредъка по отношение на цели в околната среда на общоевропейско равнище.

От Киев до Белград

Процесът „Околна среда за Европа” (EfE) сега обединява 56 държави от три континента, за да отговорят заедно на предизвикателствата в околната среда. Процесът представлява уникално партньорство между страните-членки в рамките на региона на Икономическата комисия на ООН за Европа (UNECE). Процесът EfE също така включва организации от системата на ООН, представени в региона, други междуправителствени организации, регионални центрове по околна среда, неправителствени организации и други главни групи.

В подкрепа на този процес, EAОС изготви поредица оценки на околната среда на общоевропейския регион, с оглед да осигури политически актуална и надеждна информация относно взаимодействието между околната среда и обществото.

Първата цялостна оценка на състоянието на общоевропейската околната среда беше представена в София през 1995 г. Актуализирани оценки бяха представени на конференциите на министрите в Аархус през 1998 г. и в Киев през 2003 г.

Това е четвъртият доклад от поредицата. Където е възможно, докладът оценява напредъка, най-вече спрямо целите на Шестата програма за действие по отношение на околната среда на Европейската общност и Стратегията за околната среда за страните от Източна Европа, Кавказкия регион и Централна Азия.

Докладът „Околната среда в Европа — четвърта оценка” обхваща 53 държави: Австрия, Азербайджан, Албания, Андора, Армения, Беларус, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Германия, Грузия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Казахстан, Кипър, Киргизстан, Латвия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Бивша югославска република Македония, Малта, Република Молдова, Монако, Нидерландия, Норвегия, Обединеното кралство, Полша, Португалия, Румъния, Руската федерация, Сан Марино, Словакия, Словения, Сърбия, Таджикистан, Туркменистан, Турция, Узбекистан, Украйна, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Черна гора, Република Чехия, Швейцария, Швеция.

Информация за Европейската агенция за околна среда (EAОС)

Седалището на EAОС е в Копенхаген. Агенцията има за цел да спомага за постигането на значително и измеримо подобрение на състоянието на околната среда в Европа, като предоставя на политиците и обществеността навременна, целенасочена, подходяща и надеждна информация.

За да научите повече за EAОС, посетете нашата интернет страница: http://www.eea.europa.eu

Информация за контакти:

За медийни запитвания се свържете с:

Brendan Killeen
Служител за връзки с медиите

Тел: +45 33 36 72 69
Мобилен: +45 23 68 36 71

Marion Hannerup
началник „Комуникации и корпоративна дейност”

Тел: +45 33 36 71 60
Мобилен: +45 51 33 22 43

Действия към документ