Почва

Смяна на език
Страница Последна промяна 10-01-2017 16:38
Почвата осигурява 90 % от цялото производство на храни, фуражи, целулоза и горива, а също така представлява суровина за дейности, включващи от градинарството до сектора на строителството. Почвата има ключово значение за здравето на екосистемите: тя пречиства водата и регулира нейния кръговрат, задейства кръговрата на хранителните вещества и функционира като резервоар за гени и биологични видове, като по този начин осигурява биологичното разнообразие. Тя поглъща въглерода на глобално ниво и има важно значение за потенциалното забавяне на изменението на климата и неговите последствия. Освен това, като запазва следи от нашето минало, почвата е важен елемент от нашето културно наследство.

Същевременно обаче почвата е ресурс, който трябва да задоволява постоянни и често противоречиви потребности на обществото. Поради това капацитетът на почвата да осигурява екосистемни услуги (като обезпечава производството на храни и функционира като резервоар за биологичното разнообразие и регулатор на кръговрата на газовете, водата и хранителните вещества) е подложен на натиск. Наблюдаваните темпове на процесите на уплътняване, ерозия, намаляване на съдържанието на органични вещества и замърсяване на почвите водят до намаляване на устойчивостта на почвите и техния капацитет да устояват на промените, на които са изложени.

Във времевия мащаб на един човешки живот почвата може да се счита за невъзобновяем ресурс. Поради това обществото трябва да я управлява по устойчив начин, за да може да получава ползите, които тя носи. Въпреки широкия кръг дейности, които зависят от почвата, няма конкретно законодателство на ЕС, посветено на този ресурс. За разлика от водата и въздуха, до момента опазването на почвите е регулирано непряко или в рамките на секторни политики в областите на селското и горското стопанство, енергетиката, водите, изменението на климата, защитата на природата, отпадъците и химикалите. Липсата на съгласувана политика по отношение на почвата на равнище ЕС намира отражение и в недостатъчното наличие на хармонизирани данни за почвата.

Въпреки това през последните десет години е постигнат напредък за разработването на политики и за координирани усилия за събиране на данни. Тематичната стратегия на Европейската комисия за опазване на почвите от 2006 г. изтъква необходимостта от защита на функционирането на почвите като важен елемент от устойчивото развитие. На глобално равнище проблемите, свързани с почвата, се разглеждат в рамките на по-широкото понятие за влошаването на качеството на земите (което до момента обхваща областите в границите на сушата) от Конвенцията на ООН за борба с опустиняването (UNCCD). През последните години целта за опазване на функциите на почвата беше включена в обхвата на понятието за неутралност по отношение на влошаването на качеството на земите, залегнало в Целите за устойчиво развитие (ЦУР), приети от Общото събрание на Организацията на обединените нации през 2015 г. ЦУР съдържат и цели по отношение на качеството и замърсяването на почвата, и управлението на химикалите и отпадъците. Изпълнението на ЦУР може да бъде важен движещ фактор за мерки за опазване на почвите в Европа. В ход са и съответни дейности за стандартизиране и хармонизиране на информацията за почвите, предназначена за обществена употреба, както на глобално, така и на европейското равнище.

ЕАОС изготвя основани на показатели оценки по редица теми, свързани със земеползването и почвата, в рамките на тематичния клъстер от показатели за земеползването и почвата. Наборът от показатели за земеползването и почвата включва показатели относно усвояването на земи, непропускливостта на почвите, управлението на замърсените зони, влажността на почвата, ерозията на почвите и органичния въглерод в почвите. Планира се изготвяне и на показатели за фрагментирането и възстановяването на земи. Услугите за наблюдение на земята в рамките на програма „Коперник“ улесняват периодичното актуализиране на някои от тези показатели. Наред с това ЕАОС публикува извънредни оценки на конкретни теми, свързани с почвата, ефективното използване на почвата като ресурс в урбанизираните райони или свързаното с почвата натоварване на околната среда с хранителни вещества и метали.

По тази тема ЕАОС осъществява сътрудничество с колеги от Европейската комисия (и по-специално от Съвместния изследователски център (JRC) и генерална дирекция „Околна среда“), представители на мрежата Eionet от Националния референтен център за използване на почвата и земята и за пространствено планиране или други европейски мрежи и експерти. Партньорите на глобално равнище включват: секретариата на UNCCD, Глобалното партньорство за почвите, Инициативата за глобален показател за земята (подпомагана от програмата „Хабитат“ на ООН) и Програмата на ООН за околната среда.

Работата на ЕАОС в тази тематична област се подпомага от съответните европейски тематични центрове (ЕТЦ) от 1996 г. насам; ЕТЦ за системи, свързани с градското устройство, почвите и земята (ETC/ULS), който функционира от 2014 г., понастоящем подпомага работата на ЕАОС по темата за почвите. През 2007 г. дейностите по събиране на данни за почвите бяха прехвърлени към Европейския център за данни за почвите към JRC.

Свързано съдържание

Свързани показатели

Progress in management of contaminated sites Progress in management of contaminated sites Local soil contamination in 2011 was estimated at 2.5 million potentially contaminated sites in the EEA-39, of which about 45 % have been identified to date. About one third of an estimated total of 342 000 contaminated sites in the EEA-39 have already been identified and about 15 % of these 342 000 sites have been remediated. However, there are substantial differences in the underlying site definitions and interpretations that are used in different countries.   Four management steps are defined for the management and control of local soil contamination, namely site identification (or preliminary studies), preliminary investigations, main site investigations, and implementation of risk reduction measures. Progress with each of these steps provides evidence that countries are identifying potentially contaminated sites, verifying if these sites are actually contaminated and implementing remediation measures where these are required. Some countries have defined targets for the different steps.   Thirty of the 39 countries surveyed maintain comprehensive inventories for contaminated sites: 24 countries have central national data inventories, while six countries, namely Belgium, Bosnia-Herzegovina, Germany, Greece, Italy and Sweden, manage their inventories at the regional level. Almost all of the inventories include information on polluting activities, potentially contaminated sites and contaminated sites.   Contaminated soil continues to be commonly managed using “traditional” techniques, e.g. excavation and off-site disposal, which accounts for about one third of management practices. In-situ and ex-situ remediation techniques for contaminated soil are applied more or less equally.   Overall, the production sectors contribute more to local soil contamination than the service sectors, while mining activities are important sources of soil contamination in some countries. In the production sector, metal industries are reported as most polluting whereas the textile, leather, wood and paper industries are minor contributors to local soil contamination. Gasoline stations are the most frequently reported sources of contamination for the service sector.   The relative importance of different contaminants is similar for both liquid and solid matrices. The most frequent contaminants are mineral oils and heavy metals. Generally, phenols and cyanides make a negligible overall contribution to total contamination.   On average, 42 % of the total expenditure on the management of contaminated sites comes from public budgets. Annual national expenditures for the management of contaminated sites are on average about EUR 10.7 per capita. This corresponds to an average of 0.041 % of the national GDP. Around 81 % of the annual national expenditures for the management of contaminated sites is spent on remediation measures, while only 15 % is spent on site investigations. It should be noted that all results derive from data provided by 27 (out of 39) countries that returned the questionnaire, and not all countries answered all questions.

Вижте също

Geographic coverage

Albania, Armenia, Austria, Azerbaijan, Belarus, Belgium, Bosnia and Herzegovina, Bulgaria, Croatia, Cyprus, Czechia, Denmark, Estonia, Finland, France, Georgia, Germany, Greece, Hungary, Iceland, Ireland, Italy, Kazakhstan, Kosovo, Kyrgyzstan, Latvia, Liechtenstein, Lithuania, Luxembourg, Macedonia, Malta, Moldova, Monaco, Montenegro, Netherlands, Norway, Poland, Portugal, Romania, Russia, San Marino, Serbia, Slovakia, Slovenia, Spain, Sweden, Switzerland, Tajikistan, Turkey, Turkmenistan, Ukraine, United Kingdom, Uzbekistan
Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни
 
 
 
 
 
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100