Сценирии и проучвания за бъдещи периоди - контекст на политиката

Глобално равнище

Управлението на околната среда се възползва от гъста мрежа от международни споразумения и институции. Най-значимите дългосрочни рамки на политиките за околната среда са Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКИКООН), Конвенцията за биоразнообразието и Целите на хилядолетието за развитие. Средносрочните и дългосрочните цели на политиката подкрепят различни международни конвенции за околната среда, например Виенската конвенция за защита на озоновия слой и Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, и Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (POP).

Европейско равнище

Стратегията на Европейския съюз за устойчиво развитие (СУР) очертава план за последователно справяне със седем основни средносрочни и дългосрочни предизвикателства на устойчивото развитие, като изменението на климата, чистата енергия и екосъбразен транспорт и екосъобразно потребление и производство. Няколко европейски директиви изрично следват дългосрочните цели, най-вече в областта на политиката по изменението на климата и енергията. Подобни разработки има и в държавите-членки на ЕС — няколко са институционализирали целеви програми в рамките на техните национални администрации.

Дългосрочното планиране бележи по-малък напредък в Югоизточна Европа и страните от Източна Европа, Кавказ и Централна Азия, където фокусът е по-скоро върху реформирането на политиките за околна среда, законите и нормативите, както и по-доброто им спазване. Все пак има в ход инициативи, които съдействат за избягването на конфликти за природни ресурси и подпомагат като цяло екосъобразната употреба и защита на природните ресурси (виж примерите, посочени впрегледа на проучванията за бъдещи периоди).