Лични средства

Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни
Twitter икона Twitter
Facebook икона Facebook
YouTube икона YouTube канал
RSS лого RSS Емисии
Повече

Write to us Write to us

For the public:


For media and journalists:

Contact EEA staff
Contact the web team
FAQ

Call us Call us

Reception:

Phone: (+45) 33 36 71 00
Fax: (+45) 33 36 71 99


следващ
предишен
елементи
Вие сте тук: Начало / Теми / Брегове и морета / Брегове и морета

Брегове и морета

Смяна на език
Дейността на човека предизвиква безпрецедентни екологични промени за крайбрежните и морските екосистеми. По целия свят нарастват натискът от риболовна дейност, замърсяването от източници на сушата и в морето, урбанизацията, загубата и намаляването на ценни местообитания и инвазията на неместни видове. Всички тези въздействия могат да се усилят в резултат на изменящия се климат.

Европа е обградена от четири морски региона: Средиземноморието, Черно и Балтийско море и Северен атлантически океан, който включва Северно море. Освен това Европа извършва множество морски дейности в Арктика.

Дейностите на човека често са концентрирани в крайбрежните райони, които са най-малко способни да ги асимилират и където отрицателните последици са най-очевидни. Основните заплахи за европейските крайбрежни региони са замърсяване на водите и еутрофикация, загуба на биологично разнообразие, градско развитие, унищожаване на ландшафта и брегова ерозия.

Морета и брегове на Европа: интересни факти

  • Морската площ, която попада под юрисдикцията на държавите членки на ЕС е по-голяма от общата земна площ на ЕС.
  • Бреговата линия на ЕС е 68,000 km – три пъти по-голяма от тази на Съединените американски щати и почти два пъти колкото тази на Русия; Заедно със страните-членки на ЕАОС – Исландия, Норвегия и Турция – тя възлиза на 185,000 km.
  • Почти половината от населението на ЕС живее на по-малко от 50 km от морето; по-голямата част е съсредоточена в крайбрежните градове. През 2001 г. 70 милиона души или 14 % от населението на ЕС живее на по-малко от 500 m от брега.
  • Морето е най-популярната ваканционна дестинация в Европа: 63 % от летовниците в Европа избират морския бряг за ваканционна дестинация. Например, изчисленията показват, че между осем и десет милиона рибари практикуват риболов като спорт или за удоволствие, като подкрепят европейска индустрия оценена на 8 милиарда до 10 милиарда евро годишно.
  • Стойността, изчислена за стопански активи, намиращи се на по-малко от 500 m от морето варира между 500 милиарда евро и 1000 милиарда евро.
  • Публичните разходи на ЕС за опазване на бреговата линия от риска от ерозия и наводнение се очаква да достигнат 5,4 милиарда евро годишно за периода 1990 – 2020 г.

[ЕС, 2006 г.:Факти и цифри по отношение на морската икономика (последно отворен на 27 септември, 2010 г.)]

За бреговете и моретата

Regional sea characteristics

Регионални морски характеристики

Моретата на Европа включват Балтийско, Черно, североизточната част на Атлантическия океан и Средиземноморието. Североизточната част на Атлантическия океан включва Северно море, но освен това и Арктика, Баренцово море, Ирландско и Келтско море, Бискайски залив и Пиренейския бряг.

Балтийско море е полузатворено с ниска соленост поради ограничения обмен на води със североизточната част на Атлантическия океан и голям вток на реки. Поради тези условия морето е особено уязвимо към замърсяване с хранителни елементи.

Черно море също е полузатворено; то е най-голямото вътрешно море на Земята със слаб обмен на води със Средиземноморието. Във водите на Черно море на 150 – 200 m дълбочина няма кислород. Солеността на повърхностните води е със средни стойности. Смята се, че голяма част от Черно море крие залежища на нефт и газ, като проучването им е пуснато в ход.

Средиземно море също е полузатворено с висока соленост поради голяма степен на изпарения и нисък вток на сладки води. Обменът на водите с Атлантическия океан и Черно море е слаб. Средиземно море има най-богатото биологично разнообразие сред всички морета в Европа.

Североизточната част на Атлантическия океан включва голям набор от морета със значителни климатични разлики. Представлява един изключително продуктивен регион, който обхваща най-ценните зони за риболов и е дом на уникални местообитания и екосистеми. Освен това тук се намират най-големите залежи на петрол и газ в Европа.

Брегът е част от сушата, граничеща с морето. В 24-те крайбрежни страни на ЕАОС има 560 000 km2 брегови зони, които съответстват на 13% от цялата земна маса на тези страни (въз основа на данни на програмата Corine от 2000 г.)

Откритото море и морското дъно образуват обширна и комплексна система, която се свърза с останалата част от планетата чрез обмен на материя, енергия и биологично разнообразие. Функционирането на екосистемите в открито море е от съществено значение за глобалните биогеохимични кръговрати, от които зависи земният живот и човешката цивилизация. Среща се както в Европейските, така и в международните води на Атлантическия океан и в Артактическия океан. За открито море се смята района, където дълбочината е по-голяма от 400 m.

Влошаване на състоянието на морските и крайбрежните екосистеми се наблюдава в Балтийско, Черно, Средиземно море и североизточната част на Атлантическия океан, както и в Арктика. Дейностите, които оказват влияние върху околната среда са последица от удовлетворяването на непосредствените ни човешки нужди, но те засягат, понякога необратимо, видове и местообитания, развивали се в продължение на хиляди, ако не и милиони години.

Тези дейности са свързани с нарастваща гъстота на населението по крайбрежията на Европа, риболов, селскостопанско замърсяване, промишлени химикали, развитие на туризма, корабоплаване, инфраструктури за възобновяеми енергии и други морски дейности.

Конкретни проблеми:

  • Въпреки значителния напредък при пречистването на отпадъчните води, дифузното хранително замърсяване от селското стопанство все още представлява съществен проблем за крайбрежната и морската околна среда; то ускорява растежа на фитопланктона и може да доведе до широко разпространен спад на кислорода във водата.
  • Натрупването на някои тежки метали и постоянното наличие на органични замърсители в морската биота надвишават праговите стойности за хранителни вещества в определени локации в моретата на Европа. Намалели са случаите на големи аварийни разливи на нефт, но изхвърлянията на нефт от редовни дейности като транспорт или рафиниране все още са значителни. Тези вещества се натрупват в хранителната верига.
  • Инвазивните видове се разпространяват посредством корабоплаването и аквакултурите и могат да имат разрушителни последици за екосистемите и обществото. Според изчисленията, в световен мащаб годишните икономически загуби, дължащи се на водни инванзивни видове надхвърлят 100 милиарда долара.
  • Неустойчивият риболов се практикува във всички морета на Европа, като застрашава рентабилността на Европейските рибни запаси. Разрушителните риболовни практики като дънно тралене продължават. Приловът на риби, птици, бозайници и костенурки оказва значително отрицателно въздействие върху морските местообитания и екосистемите. Риболовът може да измени морската екосистема.
  • Въпреки че опазването на морските и крайбрежни местообитания и видове посредством включването им в мрежата „Натура 2000” се подобрява, процесът е бавен и труден. Статусът на някои крайбрежни и повечето морски местообитания остава неоценен; 22% от морските бозайници са застрашени от изчезване.
  • Туризмът, който е причина за градското развитие по крайбрежието на Средиземноморието, сега се превръща в двигател за развитие и по Черноморското крайбрежие.
  • Изменението на климата води до покачване на температурата на повърхностните морски води и на морското равнище. В отговор на тези промени географското и сезонното разпределение на морските и крайбрежните видове се измества; необходимо е управлението на риболовните предприятия и естествените местообитания все повече да се адаптира към тези промени, за да гарантира устойчивост на околната среда. Нивото на pH в океаните ще продължи да намалява вследствие на нарастващата концентрация на CO2 в атмосферата; коралните рифове в европейските извънморски територии, център на биологично разнообразие, са застрашени както от покачващите се температури, така и от подкиселяване.

Европейски политики

Разрешаването на екологичните проблеми на европейските крайбрежия и морета изисква политически отговор, който да обхваща области на политиката, свързани с водите, природата, замърсяването, риболовните предприятия, изменението на климата и пространственото планиране. Исторически, те са смятани за отделни области на политиката, но с приемането на Рамковата директива за морска стратегия  през 2008 г. се търси интегриран отговор: подходът на управление взема под внимание цялата екосистема и си поставя за цел постигането на добро екологично състояние за много конретни екологични аспекти. Рамковата директива за морска стратегия се подкрепя от Рамковата директива за водите, която регулира екологичния статус на крайбрежните и преходни води като отчита хранителния, химичен и хидроморфологичен натиск и от Директивите за птиците и местообитанията, които поставят цели за опазване на някои морски и крайбрежни местообитания и видове.

Очаква се растежът на морския, селскостопанския и туристическия сектор да продължи; важна бъдеща цел на Рамковата директива за морска стратегия е да гарантира, че този растеж е екологично устойчив чрез стратегии на управление. Такива стратегии могат да бъдат подкрепени от прилагането на принципи на планиране в съответствие с Интегрираното управление на крайбрежните зони и Морското пространствено планиране.

Въпреки че Рамковата директива за морска стратегия определя екологични цели за статуса на рибните запаси, всички аспекти на рибарството се регулират от общата политика в областта на рибарството. Нова реформа ще бъде приета през 2012 г.

Връзки по темата

Действия към документ

Коментари

Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни
 
 
 
 
 
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100