Адаптиране към изменението на климата

Смяна на език
Страница Последна промяна 17-01-2017 12:30
Изменението на климата вече е реалност: температурите се повишават, режимът на валежите се измества, ледниците и снежната покривка се топят, а средното морско равнище в световен мащаб се покачва. Затоплянето най-вероятно се дължи основно на наблюдаваното повишение на концентрацията на парникови газове в атмосферата, дължащо се на емисиите на такива газове в резултат от човешката дейност. За да смекчим изменението на климата, ние трябва да ограничим или да предотвратим тези емисии.

С цел да се предотвратят най-тежките последствия от изменението на климата, държавите, които се присъединиха към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), постигнаха съгласие за ограничаване на повишението на средната световна температура на земната повърхност в сравнение с нивата от прединдустриалната епоха до по-малко от 2 °C. За да бъде постигната тази цел, емисиите на парникови газове в световен мащаб трябва да достигнат максималните си стойности възможно най-скоро и след това бързо да намалеят. До 2050 г. световните емисии следва да намалеят с 50 % в сравнение с нивата от 1990 г., след което до края на века да се постигне „въглеродна неутралност“. ЕС подкрепя заложената в РКООНИК цел и си поставя цел до 2050 г. да постигне намаление на своите емисии на парникови газове с 80—95 % в сравнение с нивата от 1990 г. Тези високи нива на намаление са съобразени с по-ниските намаления, които трябва да бъдат постигнати от развиващите се страни.

Въведение

Емисиите на парникови газове се дължат както на естествени процеси, така и на човешката дейност. Най-значимият естествен парников газ в атмосферата е водната пара. В резултат на човешката дейност обаче се изпускат големи количества други парникови газове, резултатът от което е нарастване на атмосферните концентрации на тези газове, а това на свой ред води до засилване на парниковия ефект и затопляне на климата. Основните източници на отделяни в резултат на човешката дейност парникови газове са, както следва:

  • изгарянето на изкопаеми горива (въглища, нефт и природен газ) за генериране на електричество, в транспорта, промишлеността и домакинствата (CO2);
  • селското стопанство (CH4) и измененията на земеползването, например обезлесяването (CO2);
  • депонирането на отпадъци (CH4);
  • използването в промишлеността на флуорирани газове.

Политики на ЕС

Няколко инициативи на ЕС са насочени към намаляване на емисиите на парникови газове. След като постигна своите цели по Протокола от Киото за периода 2008—2012 г., ЕС прие като цел до 2020 г.да се намалят емисиите на парникови газове с 20 % под нивата от 1990 г. За да бъде постигната тази цел (която е една от основните цели, залегнали в стратегията „Европа 2020“), на равнище ЕС бяха определени пределни стойности за схемата на ЕС за търговия с емисии (ETS), а с Решението за разпределяне на усилията бяха определени и отделни национални цели за емисиите в секторите, които не са обхванати от ETS. В същото време ЕС прие законодателство, насочено към увеличаване на дела на използваната енергия от възобновяеми източници като вятърна, слънчева и водна енергия, както и енергия от биомаса, и към повишаване на енергийната ефективност на широка гама от оборудване и домакински уреди. Освен това ЕС си е поставил целта да подпомага разработването на технологии за улавяне и съхраняване на въглероден диоксид, чрез които изпусканият от електроцентралите и други големи промишлени инсталации CO2 да се събира и съхранява.

Като елемент от рамката на политиките в областта на климата и енергията, ЕС е поел ангажимента до 2030 г. да намали емисиите на своята територия поне с 40 % под нивата от 1990 г. Тази цел е обвързваща. Европейският енергиен съюз, чиято задача е да гарантира, че Европа ще разполага със сигурна, достъпна и безвредна за климата енергия, има същата цел.

Дейности на Европейската агенция за околната среда

Предоставяйки информация за изменението на климата в Европа, ЕАОС подпомага прилагането на законодателството за смекчаване на измененията на климата в Европа, оценката на политиките на ЕС и разработването на дългосрочни стратегии за смекчаване на изменението на климата. Предоставяната от ЕАОС информация (данни, показатели, оценки и прогнози), е посветена на тенденциите по отношение на емисиите на парникови газове, прогнозите, политиките и мерките в тази област в Европа.

ЕАОС работи в тясно сътрудничество с Европейската комисия (генерална дирекция „Действия по климата“, генерална дирекция „Съвместен изследователски център“, Евростат), както и с експерти от създадените в нейната структура Европейски тематични центрове за смекчаване на последиците от замърсяването на въздуха и изменението на климата и от своята мрежа от национални звена (Eionet).

Най-важните дейности и продукти включват ежегодното изготвяне и публикуване на годишната инвентаризация на емисиите на парникови газове в ЕС и годишната оценка на напредъка на ЕС и европейските държави към изпълнението на техните цели в областта на климата и енергията.

ЕАОС изпълнява функциите на европейски център за данни за емисиите на парникови газове. Освен това Агенцията поддържа база данни за политиките и мерките за смекчаване на изменението на климата.

Препратки по темата

Междуправителствен комитет по изменение на климата

Рамкова конвенция на ООН по изменение на климата

Генерална дирекция „Действия по климата“ на Европейската комисия

Европейски тематичен център за смекчаване на последиците от замърсяването на въздуха и изменението на климата

 

Geographic coverage

Europe
Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни
 
 
 
 
 
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100