Биологично разнообразие — екосистеми

Смяна на език
Страница Последна промяна 31-03-2017
Биологичното разнообразие е термин, с който се обозначава разнообразието от екосистеми (природен капитал), биологични видове и родове в света или в определено местообитание. То е съществено за благоденствието на човека, тъй като предлага услуги, които поддържат нашите икономики и общества. Биологичното разнообразие е от решаващо значение и за екосистемите — услугите, предоставяни от природата, като опрашване, регулиране на климата, предпазване от наводнения, плодородие на почвата и производство на храна, горива, влакна и лекарства.

В Европа човешката дейност моделира биологичното разнообразие още от появата на земеделието и животновъдството, отпреди повече от 5 000 години. Земеделската и индустриалната революция от последните 150 години обаче доведоха до драматични и ускоряващи се промени, свързани със земеползването, интензификацията на селското стопанство, урбанизацията и изоставянето на земи. Това от своя страна доведе до отмирането на редица практики (напр. традиционните земеделски методи), които спомагаха за поддържането на богато биологично разнообразие на естествената среда.

Високото ниво на консумация на глава от населението в Европа, както и съответното генериране на отпадъци означават, че нашето въздействие върху екосистемите се простира в значителна степен извън рамките на нашия континент. При европейския начин на живот се разчита в голяма степен на вноса на ресурси и стоки от цял свят, което често насърчава неустойчивата експлоатация на природни ресурси извън Европа.

Новите глобални и европейски цели, насочени към спиране на загубата и възстановяване на биологичното разнообразие до 2020 г., са амбициозни и постигането им ще изисква подобряване на прилагането на политиките, на координацията между отделните сектори, на подходите към управлението на екосистемите, както и по-всеобхватно разбиране на ценността на биологичното разнообразие. 

Политики на ЕС в тази сфера

Въпреки признаването на различни равнища на факта, че целта да се спре загубата на биологично разнообразие все още не е постигната, определянето на такава цел със сигурност е повишило обществената осведоменост. От 2001 г. насам политиките за спиране на загубата на биологично разнообразие, както и показателите за оценка на постигнатия напредък, са се подобрили значително.

Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2020 г. ще спомогне за по-нататъшното интегриране на нуждите на биологичното разнообразие при разработването и изпълнението на секторните политики. Чрез шестте си цели, Стратегията адресира природата (цел 1), екосистемите и тяхното възстановяване (цел 2), устойчивото използване на природните, сухоземните и морските ресурси в Европа чрез селското стопанство, горското стопанство и рибарството (цели 3 и 4), проблема с чуждите видове (цел 5) и влиянието на ЕС в световен мащаб (цел 6). Стратегията за биологичното разнообразие за 2020 г. спомага за постигането на целта за природния капитал, формулирана в Седмата програма за действие за околната среда (7-а ПДОС) до 2020 г. — „Да живеем добре в пределите на нашата планета“ — която влезе в сила през януари 2014 г. и ще направлява европейската политика за околната среда до 2020 г. И в двата документа е заложена дългосрочна визия, която стига до 2050 г. 

Стратегия за биологичното разнообразие за визията и водещата цел
Визията
До 2050 г. биологичното разнообразие в Европейския съюз и екосистемните услуги, които то предлага — неговият природен капитал- трябва да бъдат защитени, оценени и адекватно възстановени в името на истинската стойност на биологичното разнообразие и неговия жизненоважен принос за благоденствието на човека и за икономическия просперитет, и то по такъв начин, че катастрофалните промени, причинени от загубата на биологично разнообразие, да бъдат избегнати.
Водещата цел
Прекратяване на загубата на биологично разнообразие и на деградирането на функциите на екосистемите в Европа до 2020 г. и възстановяването им, доколкото това е осъществимо, като едновременно с това се увеличи приносът на ЕС за избягване на загубата на биологично разнообразие в световен мащаб.

Стратегията за биологичното разнообразие за 2020 г. се явява продължение на Плана за действие на ЕС за биологичното разнообразие от 2006 г., като стъпва на наученото до момента и повишава амбицията за по-нататъшни успехи. Освен това тя е задействана от, и е изцяло в съответствие с, Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, която е най-важната политика за биологично разнообразие в световен мащаб, посветена на прекратяването на загубата на биологично разнообразие, а с него и на загубата на екосистемни услуги — до 2020 г. 

През октомври 2010 г. в Япония се състоя среща на 193 страни по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, включително ЕС и всички негови държави — членки. На тази 10-та среща на страните по Конвенцията бяха приети редица крайъгълни споразумения, включително т.нар. „цели от Аичи“, която предоставя на държавите рамка за въвеждането на важни дейности по поддържането, засилването и възстановяването на биологичното разнообразие, на екосистемите и техните услуги. 

Като страна по Конвенцията, от ЕС се изисква да приведе политиката си за биологичното разнообразие в съответствие с тези международни ангажименти. Това е отразено в 7-ата ПДОС и в залегналите в нея цел за политика до 2020 г. и визия до 2050 г. Визията до 2030 г., определена в Целите на ООН за устойчиво развитие, допълнително подсилва и утвърждава политическия процес, особено що се отнася до интегрирането им в секторните политики. 

Оценката на междинния преглед на Стратегията за биологичното разнообразие за 2020 г., направен през 2015 г., заключи, че като цяло загубата на биологично разнообразие и деградацията на екосистемните услуги в ЕС са се влошили след референтното равнище на ЕС през 2010 г. Това се потвърждава и от доклада на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), „Европейска околна среда — състояние и перспективи за 2015 г.“. Това влошаване е част от глобалните тенденции и е свързано със сериозни последици за способността на биологичното разнообразие да отговори на нуждите на хората в бъдеще. Макар многото успехи на местно ниво да показват, че действията на място водят до положителен резултат, тези примери трябва да се разраснат като мащаб, за да получат измеримо въздействие спрямо общата негативна тенденция. 

Политиката на ЕС за опазване на природата стъпва на два основни законодателни акта: Директивата за птиците и Директивата за местообитанията. И двете директиви предоставят основата за мрежата Натура 2000, мрежа от защитени територии за опазване на биологичните видове и местообитанията, които са от специален интерес за Европа.

За вътрешните и морските водоеми съществуват две рамкови директиви: Рамковата директива за водите и съответно Рамковата директива за морска стратегия. В тях са определени цели, чрез които биотичните и абиотичните елементи на екосистемите ще спомогнат за изпълнението на целите на Стратегията за биологичното разнообразие за 2020 г. и на 7-ата ПДОС относно биологичното разнообразие, екосистемите и техните услуги. 

Дейности на ЕАОС

ЕАОС работи активно, за да предостави на създателите на политики и на европейските граждани най-актуалната налична информация за европейското биологично разнообразие и екосистеми. Цялостната задача на ЕАОС в тази област е да подкрепя и подпомага с информация разработването и прилагането на политики чрез данни, информация/показатели и оценки, които интегрират анализа на биологичните видове и местообитанията с по-широките оценки на екосистемите и техните услуги. 

ЕАОС подкрепя горепосочените директиви за природата, като предоставя отчети чрез мрежата Репортнет и Центъра за данни за биологичното разнообразие и като работи в тясна връзка с Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда Еионет и с Европейския тематичен център за биологично разнообразие. Основните дейности включват: 

  • Информационна система за биологичното разнообразие в Европа (BISE);
  • Европейска информационна система за природата (EUNIS);
  • Натура 2000;
  • Рационализиране на eвропейските показатели за биологичното разнообразие(SEBI2020),
  • Проект за иновации в знанията по Отчетност за природния капитал и екосистемните услуги (KIP INCA);
  • Картиране и оценка на екосистемите и техните услуги (MAES).

Перспективи

Необходимо е по-нататъшно развитие на информационните системи на ЕАОС, за да бъдат приведени в съответствие с директивите за природата, както и с европейските и с глобалните стратегии за биологичното разнообразие. По-конкретно, ЕАОС ще доразработи Информационната система за биологично разнообразие в Европа, която е уеб портал, събиращ на едно място информация за биологичното разнообразие в Европа (т.е. политики, данни и оценки). 

Освен това ЕАОС ще продължи да работи за разработването на показатели и оценки, основани на солидни, навременни и свързани с политиките методологии. Това ще включва определяне на нуждите, произтичащи от анализа на ефективността на политиките, по-специално от междинния преглед на Стратегията за биологичното разнообразие за 2020 г. и от оценките на екосистемите на субглобално/регионално ниво, а така също и подкрепа за платформите за връзка между науката и политиката на европейско и глобално равнище, напр. Междуправителствената научно-политическа платформа за биологичното разнообразие и екосистемните услуги (IPBES).

Свързано съдържание

Новини и и статии

Свързани публикации

Вижте също

Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни
 
 
 
 
 
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100