Увод: Към по-чиста и интелигентна мобилност

Смяна на език
Article Публикуван 21-09-2016 Последна промяна 30-09-2016 16:39
Транспортът свързва хора, култури, градове, държави и континенти. Той е един от основните стълбове на обществото и икономиката днес и позволява на производителите да продават продуктите си по целия свят, а на пътуващите — да откриват нови места. Транспортните мрежи осигуряват също достъп до основни обществени услуги като образование и здравеопазване, с което допринасят за по-доброто качество на живот. Когато отдалечените райони бъдат свързани с тях, това допринася за стимулирането на икономиката, създаването на работни места и разпространението на блага.

 Image © Robert Photography

Транспортът играе решаваща роля и за нашия начин на живот в различните му измерения: всичко — от храната и дрехите до битовите отпадъци,  трябва да се транспортира; той обуславя какви продукти се предлагат и какво консумираме; чрез транспортните системи се придвижваме до работа и училище, посещаваме театри и отиваме на почивка. Днес високоскоростните влакови връзки позволяват ежедневно да се изминават големи разстояния и хората да живеят на стотици километри от работното си място.

Сегашният ни транспортен модел обаче има и своите недостатъци. Секторът има съществено отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. Той е източникът на 1/4 от емисиите на парникови газове в ЕС и причинява замърсяване на въздуха, шумово замърсяване и фрагментиране на местообитанията. Нещо повече, това е единственият по-важен стопански сектор в Европа, чиито емисии на парникови газове са се повишили от 1990 г. насам, както и най-големият причинител на вредните за здравето и околната среда емисии на азотни оксиди. Автомобилният транспорт пък е един от основните източници на шумово замърсяване в Европа.

Търсенето на транспорт ще продължи да нараства

Днес търсенето на транспорт в Европа е значително по-голямо, отколкото през 2000 г., и се очаква да продължи да нараства. Според прогнози на Европейската комисия, до 2050 г. се очаква ръст на пътническите превози с над 50 %, а на товарните — с 80 % спрямо нивата от 2013 г.

Задават се и други предизвикателства. Транспортът в Европа е силно зависим от петрола. Потреблението на нефтени продукти не само повишава количеството парникови газове и замърсители на въздуха в атмосферата, като допринася за изменението на климата, но и поставя европейската икономика в по-уязвимо положение при колебания в доставките и цените на енергията по света.

Нещо повече, въпреки ключовото значение на транспорта за нашата икономика и качество на живот, европейската транспортна инфраструктура не се подготвя достатъчно активно за заплахите от изменението на климата. Могат ли железопътната и шосейната инфраструктура да издържат на по-високи температури? Смущенията в транспортните услуги — например поради вулканична пепел във въздуха, наводнени пътища или повредени от екстремни метеорологични явления ЖП линии — могат да имат съществени последици за пътуващите, ежедневно придвижващите се хора и фирмите, дори далеч от засегнатата зона.

Транспортната система трябва да се приспособи и към промените в демографския профил на Европа. Как може общественият транспорт да се адаптира към нуждите от придвижване на все по-застаряващото население?

Технологичните подобрения не са достатъчни

През последните години продаваните в Европа нови автомобили и микробуси стават все по-енергийно ефективни. В сравнение с по-старите модели, те изразходват по-малко гориво и изпускат по-малко замърсители на всеки изминат километър. Ключова роля за този напредък са изиграли по-стриктните политики. Все пак обаче броят на превозните средства по пътищата и изминаваните от тях разстояния продължават да нарастват. Самолетните двигатели също са станали по-ефективни, но въздушният транспорт се използва от все повече хора и до все по-далечни дестинации.

Увеличаващата се, благодарение на технологичните подобрения, ефективност няма да съумее да се пребори със зависимостта на сектора от изкопаемите горива и да компенсира отрицателното му въздействие върху околната среда. Дори след последните подобрения в ефективността на автомобилните двигатели, за задвижване на което и да е превозно средство, всъщност се използва не повече от една четвърт от изразходваното гориво. Останалата енергия се губи в топлина и различни форми на техническа неефективност или се използва за допълнителните екстри. Нещо повече, последните официални статистически данни за подобренията в горивната ефективност са поставени под съмнение, тъй като разходът на гориво в реални условия съществено се различава от този при лабораторни тестове.

В крайна сметка не става въпрос само за колите, самолетите, пътищата, корабите и горивата — т.е. различните компоненти на транспортната система , а за необходимостта от придвижване на хора и стоки от едно място на друго по лесен, безопасен и ефективен начин. Трябва да изградим чиста, интелигентна, всеобхватна система за „мобилност“, която обслужва транспортните нужди чрез услуга, отчитаща потребностите на потребителите.

Придвижването: необходимост или удоволствие?

Потребностите на хората се различават според начина на живот. В компактните градове, където всичко се намира на пешеходно разстояние, вероятността хората да разчитат на лични автомобили е по-малка. Цените на горивата, пазарът на жилища, трудовият пазар, равнището на доходите и лихвените проценти на банковите кредити — всичко това обуславя колко и как пътуваме и по какъв начин достигат до нас стоките, които потребяваме. Самият релеф също може да повлияе на избора ни на транспорт.

Глобализацията на пазарите (напр. световния търговски и туристически пазар) нямаше да е възможна без мащабни транспортни мрежи. Успоредно с ръста на световната икономика е нараснало и търсенето на транспорт, като двете явления взаимно се подсилват. В днешния глобализиран свят потребителите купуват и получават директно до вратата си продукти, които само преди няколко десетилетия изобщо не са се предлагали. Начинът ни на живот и желанията ни като потребители също са се променили. Очакваме да намирам евтини домати в супермаркета и да почиваме на достъпни цени през цялата година. В крайна сметка обаче, трябва без страх да се запитаме, дали всичкият този транспорт действително ни е необходим.

Потребността от придвижване може да се оценява по различни начини. На първо място, конкретното пътуване необходимост ли е, или просто удоволствие? Може ли да се избегне? На второ място, може ли пътуването да се замени с по-щадящ природата начин на придвижване, например с влак вместо самолет или с обществен транспорт вместо личен автомобил? И на последно място, може ли съответният вид транспорт да се подобри?

Тези принципи на „избягване, замяна и подобряване“ са сред основите, върху които стъпват европейските транспортни политики. Много от прилаганите мерки за овладяване на отрицателното въздействие на транспортния сектор — включително данъци върху горивата, магистрални и други пътни такси, изхождат от концепцията „потребителят/замърсителят плаща“. Подобни мерки обикновено имат за цел намаляване на въздействието върху околната среда. По-високите данъци и пътни такси например биха увеличили цената за използване на превозното средство, а това от своя страна би намалило търсенето.

За съжаление цената, която заплащат сега потребителите за транспортните услуги, не отразява пълното им отражение върху околната среда и общественото здраве. В общи линии, цените на квотите за въглеродни емисии, на петрола в глобален мащаб и на леките автомобили са твърде ниски, за да оказват съществено влияние на потребителите и инвеститорите.

Освен това ценовият фактор може да бъде размит от транспортни субсидии, чиято употреба остава широкоразпространена в Европа. Понякога те се отпускат с цел насърчаване на по-екологичните видове транспорт — например обществения. В други случаи — например данъчни облекчения за фирмените автомобили и за горивата за международен въздушен и воден транспорт, както и диференцирано данъчно третиране на дизела и бензина — субсидиите могат да имат неблагоприятно въздействие върху околната среда и да държат транспортната система в капана на неустойчивостта.

Мобилизиране на идеи, политики и средства

Днешната комбинация от видове транспорт и горива просто не е устойчива. Изборът е в наши ръце: с решителност можем да изградим чиста, достъпна, координирана система за мобилност, която да допринася много за качеството на живота и благополучието ни.

По-екологичният и интелигентен транспорт всъщност може да обслужва потребностите от превоз в Европа, като същевременно дава много ползи за общественото здраве, включително по-чист въздух и по-малко произшествия, задръствания и шумово замърсяване. А там, където е осъществимо, насърчаването на активните видове придвижване — като пешеходството и колоезденето — също може да допринесе за справянето с някои здравословни проблеми, сред които — сърдечносъдови заболявания и затлъстяване.

Безспорно ще отнеме време, докато европейският транспорт преодолее зависимостта си от изкопаемите горива. За целта е необходимо съчетание от мерки, включително усъвършенстване на градоустройството, технологични подобрения, по-широка употреба на алтернативни горива, по-силен ценови фактор, научно-изследователска дейност за иновации, непрекъснато внедряване на най-новите технологии и по-стриктно прилагане на съществуващите правила. Тази цел трябва да бъде заложена и в планирането на всички инвестиции в инфраструктура и политически мерки.

Превръщането на европейския транспорт от сектор, зависим от въглеводородите, в чиста, интелигентна система за мобилност може да изглежда непосилна задача. Тя обаче е осъществима и знаем как да я постигнем. Това е и задължително, предвид въздействието на сегашната транспортна система върху околната среда и общественото здраве. Лично аз виждам това като вълнуваща възможност да изградим по-добро и чисто бъдеще.

 

Ханс Брюнинкс,

Изпълнителен директор на ЕАОС

Geographic coverage

Austria, Belgium, Bulgaria, Croatia, Cyprus, Czech Republic, Denmark, Estonia, Finland, France, Germany, Greece, Hungary, Iceland, Ireland, Italy, Latvia, Liechtenstein, Lithuania, Luxembourg, Malta, Netherlands, Norway, Poland, Portugal, Romania, Slovakia, Slovenia, Spain, Sweden, Switzerland, Turkey, United Kingdom
Действия към документ
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100