Транспорт и екосистеми

Смяна на език
Article Публикуван 21-09-2016 Последна промяна 28-09-2016 11:24
Транспортните мрежи са се превърнали в обичаен елемент от европейския ландшафт. Те свързват хората, поощряват икономическата активност и осигуряват достъп до основни услуги, но създават и бариери между природните местообитания, а употребата им изпуска замърсители и въвежда чужди видове в местните екосистеми. Наличието на силни политически мерки и мрежа от зелени пространства може да помогне за опазването и защитата на европейското природно богатство.

Европейският континент е свързан чрез мащабна транспортна мрежа, включваща магистрали, пътища, ЖП линии, плавателни реки, велосипедни алеи, въздушни и водни маршрути. Освен че доставят стоки и услуги до хората, транспортите мрежи оформят и въздействат върху околната среда около тях.

По-малко пространство за природа?

Транспортът често се свързва с икономическото развитие. Приобщаването на град или регион към големите транспортни мрежи може да даде тласък на местната икономика и да създаде нови работни места. Щом обаче даден регион е достигнал определено ниво на свързаност, допълнителната транспортна инфраструктура вече не носи подобни ползи. За сметка на това, тя може да доведе до съществени последици за околната среда. Транспортните мрежи могат също да способстват за разрастването на градските райони и застрояването в относително рядко населени, селски части на Европа, което оказва натиск върху естествените местообитания. Например свързването на отдалечени планински райони или острови с европейската транспортна система би могло да привлече повече туристи там, което да доведе до ръст в хотелиерските и ресторантьорските услуги. Повишената стопанска дейност обаче често носи със себе си отрицателното въздействие на човешките селища — повече отпадни води, твърди битови отпадъци и др.

По подобен начин, нарастващото търсене за биогорива може да доведе до допълнително търсене на земя и водни ресурси в Европа. Наред с необходимостта от земя за производство на храни, то може да предизвика превръщането на още повече природни територии в обработваема земя.

Замърсяване на въздуха и шумово замърсяване в природата

Транспортът води и до изпускане на замърсители в околната среда, а тяхното разпространение може да достигне далеч от транспортните мрежи. Така се повишават фоновите концентрации на фини прахови частици, озон и азотен диоксид и това се отразява както върху хората, така и върху флората и фауната. Някои райони, включително планинските, крайбрежните и морските, могат да бъдат особено уязвими на замърсяване от транспорт. Транспортните коридори през високопланински долини или по продължението на големи реки като Дунав са от основно значение за европейската икономика, но  оказват и натиск върху уникалните екосистеми. Някои замърсители, например приземният озон, доказано намаляват добивите, засягат растежа на дърветата и вкисляват езерата.

По подобен начин, нефтените разливи и изпускането на опасни вещества в морето могат значително да навредят на морската флора и фауна. Предвид тези рискове, на европейско и международни ниво са въведени много мерки.

Шумовото замърсяване от транспорта също предизвиква тревога, а отражението му е не само върху екосистемите на сушата. Големите кораби произвеждат значителни нива на шум. Самият им корпус обикновено усилва механичния шум от двигателите и витлата. Поради ниската си честота, този шум се разпространява много надалеч във водата и смущава морските животни. Според изследвания, китовете и други видове, които общуват и се ориентират чрез звук, са особено засегнати. Потенциалното въздействие върху дребните риби и морските безгръбначни също все повече се изяснява, благодарение на текущи изследвания.

Вече има някои решения, които доста ефективно намаляват шумовото замърсяване в морето и на сушата. Корабите например могат да се проектират така, че двигателите им да бъдат разположени по-далеч от корпуса им (напр. двигатели с електрическа тяга в капсули извън корпуса) и по този начин усилването на шума да се сведе до минимум. По подобен начин автомобилните двигатели и части (напр. гуми) могат да се проектират така, че да намаляват нивата на шума още при източника, а шумозаглушителните бариери край магистралите — да се разширят.

Нежелани гратисчии на борда

Наред със замърсяването, транспортът е причина за пренос на чужди видове в нетипични за тях местообитания, което може значително да навреди на местните видове. Изграждането на големи транспортни инфраструктурни обекти — например Суецкия канал — може да промени основните характеристики на цяла екосистема. От изграждането на канала насам, над 500 чужди морски вида са навлезли в Средиземно море, допринасяйки за „катастрофална, причинена от антропогенна дейност промяна на екосистемата в Средиземно море“. Големите морски кораби, особено товарните, поемат вода с цел стабилизиране на плавателния съд. Според масата на превозваните стоки, те изпускат тази баластна вода, с която често се пренасят много бактерии, микроби, дребни безгръбначни, яйца и ларви на различни видове. Ако бъдат пренесени достатъчни количества от тези чужди видове, при липса на хищници, тяхното навлизане може да има опустошително въздействие.

Случаят с гребеновидната медуза (Mnemiopsis leidyi) — вид, чиято родина е американското атлантическо крайбрежие — е добре познат и документиран. Медузата е пренесена в Черно море в началото на 80-те години с баластни води и оказва унищожително въздействие върху местните морски обитатели, засягайки както популациите от риба, така и рибарските общности. Предвид екологичните рискове от баластните води, Международната морска организация е въвела редица международни мерки и насоки, включително Конвенцията за управление на баластните води.

Баластните води обаче са само един от начините за пренасяне на чужди видове. Семките на плодове, изхвърляни от пътуващите с автомобилите си туристи, бактериите или яйцата на насекоми в изхвърляната почва от вносни саксийни растения и изпусканите в природата екзотични видове риби и птици, също могат да имат отражение върху местните екосистеми.

Инвестиране в зелена инфраструктура

Всички създадени от човека инфраструктурни мрежи — пътища, ЖП линии и вътрешни водни канали — свързват градовете, селските райони и хората. Те обаче изграждат и бариери и фрагментират естествения ландшафт на по-малки зони. Многолентова магистрала, врязваща се сред гора, представлява физическа бариера за животинските и растителните видове. Наред с намаляването на площите, обитавани от дивата флора и фауна, липсата на връзки между различните местообитания  прави популациите им по-уязвими. Животните имат нужда да се придвижват, за да намират храна и да се размножават, а когато се опитват да пресичат пътища и ЖП линии, са застрашени от нараняване и смърт. Дори оградите около транспортните мрежи могат да изолират популацията на определен вид, така че генетичният му фонд да бъде ограничен, с което видът става по-уязвим на болести и в крайна сметка може да изчезне.

По-добрите връзки чрез тунели и мостове със сигурност биха намалили натиска върху биологичното разнообразие и екосистемите на Европа. Всъщност тези инициативи могат да се планират по-добре, ако са в много по-широк мащаб, а не като единични инфраструктурни проекти, като за целта е необходимо участието на множество различни заинтересовани лица (проектанти, инвеститори, граждани, държавни органи на различни равнища и др.).

„Зелената инфраструктура“ включва стратегически планирана мрежа от висококачествени зелени зони. Тя изисква по-широк поглед към всички зелени пространства — в отдалечените, селски и градски райони, и дори отвъд националните граници — и свързването им така, че да се улеснява движението на видовете. За целта Европейският съюз е приел Стратегия  за зелената инфраструктура, чиято цел е да осигури визия за трансевропейска зелена мрежа, както и да улесни координацията между заинтересованите лица и обмена на идеи и информация.

По-добрата свързаност не е единственият положителен ефект от зелената инфраструктура. Освен че е благоприятна за общественото здраве, тя все повече се възприема като рентабилен начин за намаляване на настоящите (или бъдещите) природни рискове, свързани с метеорологичните условия и климата. Например, вместо да изграждат канализация за оттичане на водите от свръхобилни валежи, в градовете могат да се създават зелени зони, които да абсорбират излишната вода.

Проектиране с мисъл за природата

Транспортните инфраструктурни проекти, включително тези, свързани с трансевропейската мрежа, са допринесли за повишаването на качеството на живот в цяла Европа — благодарение на тях услугите и стоките достигат и до отдалечените райони. Няколко изследвания отчасти свързват неуспеха на ЕС да изпълни целта си за спиране загубата на биоразнообразие с Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). Други подчертават потенциалното въздействие на проектите по TEN-T върху защитените територии.

В актуалната транспортна политика на ЕС са значително по-застъпени съображенията, свързани с природата и биологичното разнообразие. Тези фактори вече трябва да се вземат предвид още от фазата на планиране. Освен това е необходимо държавите членки да извършват оценки за въздействието върху околната среда по отношение на тези проекти. Законодателството на ЕС обхваща също потенциалното въздействие на инфраструктурните проекти, които се осъществяват извън защитените територии, но все пак биха могли да имат отражение върху тях.

Този подход може да се трансформира в различни мерки на терен. При железопътните и шосейните мрежи например, предлаганото трасе може да се променя така, че по-големи райони да останат незасегнати и да се избегне  фрагментация на ландшафта. По подобен начин могат да се проектират зелени тунели и мостове с цел по-добра свързаност между защитените територии и улесняване движението на животинските популации. Ако определен проект не отговаря на тези правила, може да бъде лишен от европейско финансиране.

По-строгите правила за защита на околната среда вече са довели до промени в няколко проекта. Един такъв проект в областта на вътрешните водни пътища — чиято цел бе увеличаване дълбочината на река Везер в Германия — трябваше да улесни достъпа на кораби до пристанище Бремерхафен. Екологична неправителствена организация се противопостави на плановете с довода, че увеличената дълбочина би повишила солеността и предизвикала по-силни приливи, с което би застрашила зависимите от реката животински видове, както и живеещите по бреговете ѝ хора. Европейският съд се произнесе, че проектът би влошил качеството на водата в река Везер и би съставлявал нарушение на Рамковата директива на ЕС за водите. Вследствие на това, проектът е прекратен.

Така, както транспортните и енергийни мрежи помагат за разпространението на блага в цяла Европа, една трансевропейска мрежа от зелена инфраструктура всъщност би могла да способства за здравословна и богата природа.



 

Свързано съдържание

Свързани публикации

Geographic coverage

Austria, Belgium, Bulgaria, Croatia, Cyprus, Czech Republic, Denmark, Estonia, Finland, France, Germany, Greece, Hungary, Iceland, Ireland, Italy, Latvia, Liechtenstein, Lithuania, Luxembourg, Malta, Netherlands, Norway, Poland, Portugal, Romania, Slovakia, Slovenia, Spain, Sweden, Switzerland, Turkey, United Kingdom
Действия към документ
Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни
 
 
 
 
 
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100