Изхранване на гладния град

Смяна на език
Article Публикуван 21-09-2016 Последна промяна 21-09-2016 13:18
Съставките за ястията, с които се храним у дома или навън, идват от близо и далеч. В днешния все по-урбанизиран и глобализиран свят, произвежданата на село храна трябва някак да достига до града. Много внимание е насочено към намаляването на т.нар. „хранителни мили“ — понятие, което може да бъде адекватно, но понякога — ограничено. По-интелигентната и чиста транспортна система би решила проблема само частично. Необходим е по-широк системен анализ на цялата продоволствена система.

Дори да живеем във ферма, по-голямата част от храната трябва да се транспортира по един или друг начин. Тъй като трима от всеки четирима европейци живеят в градовете, доставката на храни е силно зависима от транспорта, а днес той изключително много разчита на изкопаемите горива. Това, разбира се, има отрицателно въздействие върху околната среда и климата.

Повече от половината от населението на света живее в градовете, а според Организацията на обединените нации, до 2050 г. този дял ще нарасне до приблизително две трети, т.е. над шест милиарда души. Очаква се много от градските жители да принадлежат към нарастващата и все по-заможна средна класа, поради което е вероятно да нараства необходимостта от транспортиране на всякакви видове храни както за нуждите, така и за вкуса им.

Изминаваното разстояние не е най-важният фактор

Транспортирането на храна, хора и стоки има много последици за околната среда, включително замърсяване на въздуха, шум, разпокъсване на ландшафта и емисии на парникови газове. От загрижеността относно тези въздействия се е зародило понятието „хранителни мили“, което обикновено означава разстоянието, което храната е изминала, за да достигне до домовете на хората, супермаркетите или ресторантите.

Изчисляването на „хранителните мили“ понякога е успешен начин за оценка на екологичния отпечатък от храненето ви. То обаче има редица съществени ограничения: само част от свързаното с храната въздействие върху околната среда идва от транспортирането ѝ. Що се отнася до емисиите на парникови газове, обикновено много по-важен от разстоянието на транспортиране е начинът, по който храната се произвежда (напр. в отопляеми оранжерии или по полета на открито в естествения сезон). Всъщност повечето от последиците, които има храната ни за околната среда, са свързани с производствената фаза, която включва изсичане на гори за освобождаване на земеделска земя, напояване, употреба на химически торове, изхранване на животни и т.н.

Ако отчитаме единствено „хранителните мили“, не само пренебрегваме начина, по който е произведена храната, но и вида храна, която купуваме. Вегетарианството или поне намаляването на консумацията на месо, смяната на вида месо и предотвратяването на разхищението на храна биха могли да намалят вашия (свързан с изхранването) въглероден отпечатък с една четвърт.

Освен това „хранителните мили“ обикновено отразяват пътя от мястото на производство до супермаркета или ресторанта. Всъщност обаче транспортирането на големи количества храна от точка до точка може да бъде високоефективно. Вашият избор на вид транспорт до супермаркета и обратно до дома — пеш, с велосипед, автомобил или автобус — може да има много по-голямо въздействие върху околната среда.

Определяне кой какво продава

Хранителните мили вероятно са маловажен фактор в сравнение с начина, по който храната достига до потребителите. Няма единна, обща верига на доставките на храна на европейско равнище. През последните години логистичните фирми се опитват да сформират сдружения за предоставяне на услуги в цяла Европа. Въпреки тази тенденция, принудата за намаляване на разходите, на която са подложени паневропейските логистични фирми, кара много от тях да ангажират малки подизпълнители. В резултат на това, значителна част от автотранспорта продължава да се осъществява от безброй дребни предприятия и частни шофьори.

Същевременно, според изследване на Европейската комисия, търговията с храни на дребно е станала по-концентрирана в ЕС поради широкото навлизане на веригите супермаркети, хипермаркети и магазини с намалени цени, чиято дистрибуторска система е централизирана и с модерна логистика. С други думи, участниците в търговията с храни на дребно намаляват. Това е довело до по-ефективна логистика и икономии, но може да се твърди, че е засегнало избора на предлагани на потребителите хранителни стоки и е затруднило достъпа на по-малките производители до по-мащабните мрежи за дистрибуция.

Тези централизирани логистични системи понякога също могат да откажат и това прави супермаркетите и потребителите уязвими на смущения в доставките на храни. Например протестите за горивата в Обединеното кралство през 2000 г. принудиха супермаркетите да въведат ограничителен режим на разпределение на храните до възстановяване на веригите на доставка.

Едромащабният транспорт в продоволствената система има последици и за вида храна, която консумираме. Тъй като е необходимо храната да остане свежа — или поне годна за консумация — по време на транспортирането си и след това, голяма част от прясната продукция се бере неузряла, а при много видове храни се налага използване на консерванти.

Ерата на дрона — разносвач на пици?

Пазаруването на хранителни продукти чрез Интернет бързо набира популярност в Европа, което може да означава съществена промяна в начина, по който храната достига до потребителите. Не е съвсем ясно обаче дали това ще се отрази добре, или зле на околната среда.

Според изследване на Масачузетския технологичен институт относно пазаруването на електроника, облекло и играчки, покупките чрез Интернет са най-щадящият за околната среда вариант. Има две основни причини за това: избягва се пътуването на купувача до магазина, а поддръжката на онлайн магазин произвежда значително по-малко емисии (и изисква по-малко енергия), отколкото физически магазин. Ако обаче живеете до магазин за хранителни стоки, тези сметки вероятно ще излязат различни. Съображенията могат да са различни: Колко близо е най-близкият хранителен магазин? Как стигате до него — пеш, с велосипед или автомобил? Колко храна купувате — за цялата седмица или само за едно хранене?

Друг въпрос е доколко навиците ни за пазаруване са в крак с промените в транспортните технологии. Самоуправляващите се електрически камиони и дроновете за доставка на пици могат да се превърнат в реалност много по-скоро, отколкото си мислим. Транспортът на далечни разстояния вероятно би се преобразил от по-ефективни контейнеровози — да речем параходи на бавен ход с платна.

Начинът ни на хранене също може да се наклони към по-вегетарианско меню. Нуждите ни от протеини в голяма степен могат да се задоволяват от аквакултурното стопанство или насекомите. По отношение на логистиката, би било много по-лесно да се транспортират концентрирани прахове или таблетки с висока хранителна стойност, но тези сухи заготовки вероятно не съвпадат с представата на повечето от нас за вкусна вечеря — поне не все още.

Други новаторски решения като отглеждането на храна в градовете — например във вертикални ферми или по покривите — биха могли както да намалят нуждата от транспорт, така и да помогнат на градовете да се приспособят към последиците от изменението на климата.

Поглед към продоволствената система на Европа

Седмата програма на ЕС за действие за околната среда поставя амбициозна цел за „добър живот, съобразен с ограниченията на планетата ни“. Тя определя както продоволствието, така и мобилността и жилищното настаняване, като основни сектори, в които трябва да се намали цялостното въздействие на потреблението върху околната среда през целия жизнен цикъл. Заедно тези сектори отговарят за почти 80 % от последиците от потреблението за околната среда.

Разхищението на храна — в количества от приблизително 179 кг на средностатистически гражданин на ЕС годишно — е добра отправна точка, тъй като прекратяването му би намалило и необходимостта от транспортиране на храни. За да се справим с неустойчивата консумация обаче, е необходимо преосмисляне на цялата продоволствена система, включително производство, потребление и управление.

Това схващане е в основата на последните оценки на ЕАОС, включително документа „Екологизиране на Общата селскостопанска политика (ОСП)“ и информационната част на доклада „Европейската околна среда — състояние и перспективи 2015 г.“ (SOER 2015). Системните анализи разглеждат изхранването в по-широк контекст на устойчивостта, като го обвързват не само с настоящите му последици за околната среда, но и с въпроси като продоволствената сигурност в глобализирания свят, нарастващото търсене на храни, свързано с увеличаващото се население на Земята, повишаващите се нива на доходите, последиците от изменението на климата за производството на храни, променящите се начини на хранене, със затлъстяване от една страна и недохранване от друга.

 



 

Geographic coverage

Austria, Belgium, Bulgaria, Croatia, Cyprus, Czech Republic, Denmark, Estonia, Finland, France, Germany, Greece, Hungary, Iceland, Ireland, Italy, Latvia, Liechtenstein, Lithuania, Luxembourg, Malta, Netherlands, Norway, Poland, Portugal, Romania, Slovakia, Slovenia, Spain, Sweden, Switzerland, Turkey, United Kingdom
Действия към документ
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100