„Хората на първо място“ за зелени, приятни за живеене градове

Смяна на език
Article Публикуван 21-09-2016 Последна промяна 30-09-2016 17:10
Увеличаващото се население, непробиваемите задръствания и изменението на климата тежат върху плещите на градовете ни повече от всякога. Какво можем да направим, за да станат те по-проходими, приятни за живеене и устойчиви? Фирма, занимаваща се с градоустройство, помага да преобразуваме начина, по който проектираме градовете си. Разговаряме с Хеле Сохолт, учредител, съдружник и изпълнителен директор в „Гел Архитектс“ — Копенхаген.

 Image © Gehl Architects

Как изглежда идеалният град и подобен модел реалистичен ли е?

Трудно е да се създаде перфектният зелен град, но имаме цялостна визия. Основният ни ръководен принцип може да се обобщи така: „Хората — на първо място“. Ние правим градовете за хората — така че те да могат да живеят по-добре по устойчив начин, и да се осигури социално приобщаване както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Трябва да разбираме физическите и социалните потребности на хората и необходимостта им от достъп до работа. Освен това градовете трябва да имат добре интегрирана система за мобилност и способността да се справят по-добре с изменението на климата. Свидетели сме как градовете по целия свят се борят с тези проблеми, но прилагането на практични решения е реалистично.

Що се отнася до мобилността, са необходими добре изградени транспортни мрежи, за да бъде градът годен за пешеходство и колоездене. Хората трябва да могат да се придвижват много лесно — не само в квартала си, но и на разстояния между 5 и 10 километра.

От основно значение са също обществените и зелените зони. Там можем да се социализираме, а освен това получаваме усещането за свобода и простор извън собствения си дом. Всеки град има нужда от множество достъпни обществени пространства в кварталите — като игрища за децата и семействата, местни паркове и спокойни кътчета, които ни доближават до природата. Хората, които имат достъп до природата, чувстват по-малко стрес в градската среда.

Градът трябва да има и други обществени пространства, например площади, където хората да се събират за търговски и културни дейности. Подобно разнообразие от пространства в града способства за откликване на социалните нужди на хората. Сградният фонд също трябва да съчетава старо с ново, като предлага възможности за жилищно настаняване на хората от всички доходни групи и интегрира работните места. Всички тези места трябва да са леснодостъпни с обществен транспорт, така че да се насърчава устойчивото поведение у хората.

Как оценявате проблемите, свързани с мобилността?

Разработили сме подход, воден от данните — наричаме го „метода на обществения живот/обществените пространства“. Вече много градове оценяват икономическата ефективност, употребата на обществен транспорт, както и настоящата и бъдещата употреба на превозните средства. Елементите на градската среда от по-социално и културно естество обаче често остават извън оценките. В „Гел Архитектс“ се опитваме да картографираме тези елементи и да ги направим видими. Кои са хората, които използват града? Как се придвижват те? Какви обществени дейности се осъществяват в града? Кой ги посещава? Какво можем да направим за групите, които не използват града? Стремим се да достигнем до корена на определени поведенчески модели и да използваме това знание, за да развиваме града.

В рамките на един от проектите ни например проведохме анкета относно обществените пространства/обществения живот, за да разберем защо улица „Ню Роуд“ не привлича хора — нито за разходка, нито за пазаруване , въпреки че е разположена в популярното сърце на Брайтън в Обединеното кралство. Нашият анализ показа, че шосето би било перфектна връзка между вътрешността на града и намиращите се наблизо университет и библиотека. Предложихме улицата да бъде отворена към близкия парк и я проектирахме за пешеходци, с възможност за преминаване на превозни средства с ниска скорост. Много бързо тя се превърна в четвъртото най-ползвано пространство в града.

Кой дава принос за устройството на един град?

Работим в тясно сътрудничество с общностни групи, местни НПО, групи за подобряване на бизнес-климата и местната власт. Когато правим преустройства в даден град, е задължително създаваните от нас пространства да се отразяват ползотворно на хората, които живеят и работят в близост. Както преди, така и след проучванията вършим много работа. Така получената обратна връзка в много случаи насърчава политическите лидери да работят за напредък.

Необходимо е участието и на хората, живеещи в града. Например, често срещаме неохота и дори съпротива, когато привеждаме търговски зони в годен за пешеходство вид. Данните ни сочат обаче, че броят пешеходци, които минават пред магазините, значително се повишава в новосъздадените зони без автомобилен трафик. Споделяйки тези данни, успяваме да убедим хората и фирмите в социалните и икономическите ползи. Всъщност каним хората да гласуват чрез собствените си крака.

Важно е да сме наясно с „меките“ (културата или използването на града) и „твърдите“ (пътищата, улиците, сградите и физическата среда) елементи на града, тъй като те трябва да вървят ръка за ръка.

Необходимо ли е нещо да се жертва, за да се постигне равенство, качество на живот и мобилност в градската среда?

Не става дума за жертване. Става дума за гъвкавост и по-балансирано проектиране на градовете. Вместо да направим една улица пешеходна, трябва да се съсредоточим върху изграждането на много по-интегрирана мрежа, в която всички улици са годни за ходене пеш и колоездене и приятни за живеене и работа. Сегашният ни „силозен“ подход трябва да се промени. Необходимо е да работим на много различни равнища, за да бъдат градовете безопасни и удобни за придвижване — така хората ще имат усещането, че могат да достигат до местата, които желаят, без непременно да притежават автомобил. Градовете трябва да развият комплексни, добре функциониращи транспортни системи, за да предоставят избор на жителите си.

За да постигнат този баланс между потребностите от мобилност и качеството на живот, някои градове са ограничили достъпа на автомобили до определени зони. Копенхаген, Лондон, Стокхолм и други са въвели такси за влизане в зони с натоварен трафик или са повишили цената за паркиране в центъра на града. Това прави другите варианти за придвижване  като колоезденето и обществения транспорт  по-привлекателни.

Приспособяват ли се европейските градове към един по-зелен транспортен модел?

Мисля, че Европа е лидер в това отношение. Много европейски градове имат добре функциониращ обществен транспорт и през последните десетилетия са направили част от градските си зони пешеходни. Копенхаген и Амстердам са двата най-подходящи за колоездене града, в Берлин колоездачите също са много.

В други градове обаче остават предизвикателства за преодоляване. Париж бе пионер с въвеждането на обществена велосипедна система. С това той се превърна в пример за целия свят. Не толкова смелост прояви обаче за по-конкретните инфраструктурни мерки, т.е. отнемане на пространство от автомобилите и създаване на по-свързана вело-мрежа. Подобни проблеми има в много градове и за съжаление стават нещастни случаи с велосипедисти. Затова хората не възприемат колоезденето като безопасна алтернатива.

В много градове схващането е, че улиците са твърде тесни за велосипеди. Аз бих казала, че са твърде тесни за автомобили! Хората не заемат толкова много място, когато се движат пеш или с велосипед.

Освен това са необходими по-добри връзки между центровете на градовете и по-отдалечените им райони. За целта трябва да се обърне внимание на пътуването и да се възприеме схващането, че общественият транспорт — дали ще са влакове или автобуси — може да функционира като продължение на обществените пространства от дома към работа и обратно.

Пред какви бъдещи предизвикателства сме изправени по отношение на мобилността и градовете?

Очакват ни много предизвикателства: все повече урбанизация, изменение на климата, транспорт, производство на храни, енергопотребление, социално приобщаване... Сигурността също се е превърнала в реален проблем за обществените пространства. Когато хората ги възприемат като опасни, вероятно биха предпочели да използват автомобилите си.

Мобилността в градската среда е свързана и с общественото здраве. Работим в сътрудничество с „Ново Нордиск“ за справяне с диабета в градовете, тъй като 80 % от диабетиците по света живеят в градовете. Разходите на държавите за здравеопазване нарастват неимоверно, а различното градоустройство със сигурност може да помогне в борбата с диабета.

Застаряването на населението е друго предизвикателство. Работим в Токио и в части на Европа, където възрастовата демография бързо се изменя. Градовете ни трябва да бъдат устроени така, че да улесняват придвижването на застаряващото население. Ключът е да се разбере, че градът е част от решението за всички тези предизвикателства, а неговото устройство може да ни помогне за промяна в поведението на хората.

Хеле Сохолт,

Учредител, съдружник и изпълнителен директор в „Гел Архитектс“

 

Geographic coverage

Capital Region, Denmark
Действия към документ
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100