Отпадъците в моретата

Смяна на език
Article Публикуван 04-09-2014 Последна промяна 22-04-2016 11:32
Около 70 % от планетата са покрити от океани, а в морските води почти навсякъде могат да се намерят отпадъци. Отпадъците в моретата, и по-специално пластмасите, представляват заплаха не само за здравето на морските екосистеми, но и за световната икономиката и населението. По-голямата част от отпадъците в моретата се генерира от дейности на сушата. Как да спрем потока от отпадъци към моретата? Най-доброто място за начало на противодействието срещу този проблем е сушата.

 Image © Rastislav Stanik

През 2007 г. твърде необичайна група корабокрушенци се появяват край бреговете на Северна Франция. Това били гумени патета, завършили петнайсетгодишното си пътуване, започнало през януари 1992 г., когато кораб, плаващ от Хонконг за САЩ, загубил част от товара си по време на буря. В един от контейнерите, паднал зад борда, имало 28 800 играчки, някои от които достигнали австралийския бряг и източния бряг на САЩ няколко години преди това. Други пресекли Беринговия проток и Северния ледовит океан, за да акостират в Гренландия, Обединеното кралство и Нова Скотия.

Безкрайното пътешествие на пластмасите

Гумените патета не са единственият вид отпадъци, направени от човешка ръка, които се носят по нашите морета. Отпадъците в моретата се състоят от произведени или преработени твърди материали (като пластмаса, стъкло, метал и дърво), които попадат в крайна сметка в морската среда по един или друг начин.

Около 10 милиона тона отпадъци попадат в световните морета и океани всяка година. Пластмасите, и по-специално найлоновите опаковки и пликове за еднократна употреба, са определено най-разпространеният вид замърсители, срещани в морската околна среда. Списъкът продължава: разкъсани рибарски мрежи, въжета, дамски превръзки, тампони, клечки с памучни накрайници, презервативи, угарки от цигари, запалки за еднократна употреба и др.

Масовото производство на пластмаси започна през 50-те години на миналия век и нарасна лавинообразно от 1,5 милиона тона годишно до настоящото си равнище от 280 милиона тона годишно. Приблизително една трета от настоящото производство се състои от опаковки за еднократна употреба, които биват изхвърлени в рамките на около една година.

За разлика от органичните материали, пластмасите изобщо не „изчезват" в природата и се натрупват в околната среда, и по-специално в океаните. Слънчевата светлина, солената вода и вълните раздробяват пластмасовите предмети на все по-малки късчета. На памперсите или на пластмасовата бутилки може да са им нужни около 500 години, за да се раздробят на тмикроскопични частици. Не всички пластмасови микрочастици обаче са резултат от процеса на раздробяване. Някои от потребителските продукти, като пасти за зъби, козметика и продукти за лична хигиена, съдържат поначало пластмасови микрочастици.

Океанските течения, в съчетание с ветровете и въртенето на земята, събират тези частици, някои от които са с размери само микрони (една милионна част от метъра), и създават големи натрупвания във вихровите океански течения. В зависимост от размера на частиците те могат да изглеждат прозрачни — така наречената „пластмасова супа". Тези натрупвания са течни и се менят по големина и форма. За най-голямото и най-проученото натрупване в Северния Атлантически океан (North Pacific Gyre) се счита, че е събрало 3,5 милиона тона боклуци, засягайки площ, два пъти по-голяма от тази на САЩ. Има други пет големи въртопа в нашите океани, където също се събират отпадъци, включително и в Атлантическия океан.

Някои късчета излизат в крайбрежната зона и се смесват с пясъка дори в най-отдалечените части на света. Други стават част от хранителната верига.

Откъде идват отпадъците в моретата

Според някои оценки около 80 % от замърсителите, намерени в морската среда, идват от дейности на сушата. Източникът на отпадъците в моретата не се ограничава непременно до човешки дейности в крайбрежната зона. Дори когато отпадъците са депонирани на сушата, реките, наводненията и вятърът ги пренасят в морето. Риболовните дейности, корабоплаването, крайбрежните инсталации, например нефтени платформи и канализационни системи, вършат останалото.

Има известни регионални различия в произхода на отпадъците в моретата. В Средиземно, Балтийско и Черно море дейностите на сушата генерират преобладаващата част от отпадъците в моретата; в Северно море обаче морските дейности са не по-малко значим фактор.

Повече пластмаса, отколкото планктон

Пълният мащаб на въздействията на отпадъците в моретата е трудно да бъде оценен. Отпадъците в моретата водят до две основни неблагоприятни последици за дивите морски животни: поглъщане и заплитане.

Изследвания, проведени от Algalita, независим институт за морски изследвания в Калифорния, са установили през 2004 г., че пробите от морска вода съдържат шест пъти повече пластмаса, отколкото планктон.

В зависимост от размера и разпространението си морските животни и птици вземат погрешно отпадъците в моретата за храна. За над 40 % от съществуващите видове китове, делфини и морски свине, всички видове морски костенурки и около 36 % от видовете морски птици се съобщава, че са погълнали от отпадъците в моретата. Поглъщането не се ограничава до един или два индивида. То засяга цели рибни пасажи, както и ята от морски птици. Така например в стомасите на над 90 % от морските птици от вида на буревестниците, изхвърлени мъртви по бреговете на Северно море, се откриват пластмасови отпадъци.

Стомахът, пълен с несмилаема пластмаса, може да попречи на животното да се храни и то в крайна сметка умира от глад. Химическите вещества в пластмасите могат да действат и като отрова, и в зависимост от дозата да отслабят трайно или да убият животното.

По-големите късове пластмаса също създават заплаха за морската фауна. Много видове, включително тюлени, делфини и морски костенурки, могат да се заплетат в пластмасови отпадъци, както и в рибарски мрежи и въдици, изгубени в морето. Повече от заплелите се животни не оцеляват, тъй като не могат да се издигнат до водната повърхност, за да дишат, да се спасят от хищници или да се хранят.

Върхът на айсберга

Отпадъците в моретата са глобален проблем и е трудно да се съберат надеждни данни. Теченията и ветровете разнасят видимите парчета, което може да стане причина един и същ отпадък да бъде преброен повече от един път. Освен това се счита, че само малка част от отпадъците в моретата плува на повърхността или достига до бреговете. Според Програмата на Организацията на обединените нации за околната среда (UNEP) само 15 % от замърсителите в моретата плуват на морската повърхност; други 15 % са под водата, а 70 % остават на морското дъно.

„Невидимата" част от отпадъците продължава да уврежда общото здраве на морската екосистема. Около 640 000 тона риболовни съоръжения се считат за изгубени, изоставени или захвърлени в световен мащаб. Тези „призрачни мрежи" продължават да улавят риба и други морски животни години и десетилетия наред.

Освен това някои от видовете риба, погълнали пластмаса, присъстват редовно на нашата трапеза. Консумацията на морски дарове, съдържащи пластмаси и техните химикали на петролна основа, излага на риск и човешкото здраве. Въздействията върху здравето на човека не са добре изяснени.

Най-засегнати са крайбрежните общности

Над 40 % от населението на ЕС живее в крайбрежни райони. В допълнение на щетите за околната среда отпадъците в моретата нанасят и социално-икономически щети, засягащи най-вече крайбрежните общности. Чистото крайбрежие е жизненоважно за плажния туризъм. Средно 712 единици отпадъци се намират на 100 м дължина от плажовете по атлантическото крайбрежие. А ако не се вземат мерки, отпадъците в моретата се натрупват по плажовете. За да направят морските си курорти по-привлекателни за туристите, на много общини и предприятия се налага да почистват плажовете преди началото на летния сезон.

Липсват всеобхватни оценки за щетите, нанасяни на обществото от отпадъците в моретата. Трудно е също така да се оценят загубите за местната икономика поради това, че потенциалните туристи избират други места. Има обаче примери за конкретни разходи за дейностите за почистване, остойностени в парично изражение. В Обединеното кралство общините изразходват около 18 милиона евро годишно за почистване на плажовете.

Дейностите за почистване могат да помогнат за събирането на по-големи предмети и за подобряване на естетичния вид на района, но какво да кажем за малките частици? Според Kommunenes Internasjonale Miljøorganisasjon (KIMO), международна организация, съчетаваща усилията на местните власти по въпросите на замърсяването на моретата, около 10 % (тегловни) от материалите по бреговата ивица се състоят от пластмаси. Поради малкия им размер често е невъзможно те да бъдат отличени от пясъка.

За справяне с отпадъците в моретата: да започнем с превенция

Въпреки че отпадъците в моретата са само един от факторите, оказващи натиск върху здравето на морската екосистема, те будят все по-голяма загриженост. Натрупването и дълготрайността на пластмасите в природата усложняват допълнително проблема. Отпадъците в моретата са трансграничен проблем: навлезли веднъж в морето, те нямат собственик. Това прави управлението им трудно и силно зависимо от доброто регионално и международно сътрудничество.

Някои законодателни актове на ЕС са насочени пряко към проблемите на морето. Така например в Рамковата директива за морска стратегия на ЕС, приета през 2008 г., отпадъците в моретата са посочени като един от проблемите, които трябва да бъдат решени, за да се постигне добро екологично състояние на всички морски води до 2020 г. В резултат на тези директиви на ЕС и световната ангажираност, изразена на Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие („Рио + 20") през 2012 г., Седмата програма на ЕС за действие за околната среда (2014—2020 г.) предвижда установяване на референтна стойност и определяне на целеви показател за намаляване.

Аналогично на общото управление на отпадъците и тук началната точка за справяне с отпадъците в моретата е превенцията. Как да избегнем отпадъците? Трябват ли ни найлонови торбички всеки път, когато пазаруваме? Могат ли някои от продуктите и производствените процеси да бъдат направени така, че да не съдържат или да не създават пластмасови микрочастици? Всъщност могат.

Marine litter

(c) Ani Becheva / EEA Waste•smART

Действията започват на сушата.

Следващата стъпка е да се предприемат действия на сушата, преди отпадъците да стигнат до моретата. За тази цел ЕС има политики и законодателство, насочени към подобряване на управлението на отпадъците, намаляване на отпадъците от опаковки и повишаване на степените на рециклиране (по-специално на отпадъците), подобряване на третирането на отпадъчни води и по-ефективно използване на ресурсите изобщо. Има също директиви, изготвени с цел да помогнат за намаляване на замърсяването от плавателните съдове и пристанищата. По-доброто реализиране на политиките за превенция и намаляване на отпадъците има потенциал да доведе до огромни ползи.

Но какво да правим с отпадъците, които вече са моретата и океаните? Отпадъците се натрупват там от години. Някои са потънали на дъното, а други се носят наоколо с океанските течения. Почти е невъзможно да си представим как да изчистим всичко.

Работи се по няколко инициативи „риболов за отпадъци", при които корабите събират отпадъци в моретата — също както събирането на общинските отпадъци на сушата. Използваните методи не успяват да съберат отпадъците под определен размер. Следователно проблемът с пластмасовите микрочастици остава нерешен. Освен това, с оглед на мащабите на проблема и големината на океаните, подобни инициативи са твърде ограничени, за да доведат до реални подобрения.

Същото може да се каже за дейностите за почистване на плажовете и бреговете. Въпреки това тези инициативи са добър начин за повишаване на осведомеността по въпроса и ангажиране на гражданите в решаването на проблема с отпадъците в моретата. В крайна сметка това може би е само въпрос на цифри. Колкото повече расте броят на доброволците, участващи в подобни инициативи, толкова по-успешна може да стане превенцията.

Вахта за отпадъците в моретата (Marine LitterWatch)

ЕАОС разработи програмата „Marine LitterWatch" (Вахта за отпадъците в моретата), включваща приложение за наблюдение на отпадъците в моретата, изхвърлени на европейските плажове. Приложението е достъпно безплатно и дава възможност на общностите за почистване на плажовете да събират данни по начин, който може да ни помогне да опознаем по-добре отпадъците в моретата. То ще помогне също така на заинтересованите страни да намерят инициативи за почистване в близост до тях или да създадат своя собствена общност.

Geographic coverage

Europe
Dynamic

Temporal coverage

2014

Действия към документ
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100