От производството до отпадъците: хранителната система

Смяна на език
Article Публикуван 04-09-2014 Последна промяна 31-08-2016 15:19
Ние използваме все повече природни ресурси поради прираста на населението, промените в начина на живот и разрастващото се лично потребление. За да се справим с неустойчивото си потребление, трябва да управляваме цялата система от ресурси, включително методите на производство, моделите на търсене и веригите за доставки. Тук се спираме по-подробно върху храните.

 Image © Gülcin Karadeniz

Хранителната система, общо взето, включва всички материали, процеси и инфраструктури, свързани със селското стопанство, търговията на едро и дребно, транспортирането и консумацията на хранителни продукти. Също като водата и енергията, храната е основна човешка потребност. Освен да са в достатъчно количество, хранителните продукти трябва да са висококачествени, разнообразни, достъпни, годни за консумация и на приемливи цени. Освен това има голяма зависимост между здравето и благосъстоянието ни и храните. Както недохранването, така и затлъстяването са здравни проблеми, свързани пряко с начина, по който произвеждаме, продаваме и консумираме храна.

Консумацията на храна в Европа се промени значително с течение на времето. Така например, в сравнение с 50 години по-рано ние ядем над два пъти повече месо на човек. От друга страна обаче, след 1995 г. консумацията на говеждо месо на човек е спаднала с 10 %. Същевременно европейците ядат повече птиче месо, риба и морски дарове, плодове и зеленчуци.

ЕС е един от най-големите производители на хранителни продукти в света. Той използва съвременни системи за селскостопанско производство и има земя, подходяща за земеделие. Производителността на хектар нарасна значително, по-специално през втората половина на ХХ век. Благодарение на многообразието на земеделска земя и климат, Европа произвежда широка гама продукти. Но тя разчита и на вноса, за да задоволи търсенето си на храни.

Производителността на селското стопанство, изразена в добиви на земеделски култури, се е увеличила благодарение на разрастването на монокултурното земеделие (т.е. производството на една земеделска култура на по-големи площи) и напояването, усъвършенстваните машини и повече вложени химически продукти, като пестициди и торове. Тази интензификация даде възможност на Европа да използва по-малко земя за производството на повече храни.

За тези начини на производство бе платена обаче съответната екологична цена. Този вид интензификация упражнява по-голям натиск върху околната среда, водещ до по-голямо нитратно замърсяване и емисии на CO2, по-голяма загуба на биологично разнообразие в обработваемата земя и замърсяване на почвите, реките и езерата. Освен това увеличената употреба на вложени външни материали за получаване на по-високи добиви от производството на храни често намалява общата му енергийна ефективност. Това означава, че когато влагаме повече енергия за производството на храна, ние всъщност получаваме все по-малко действителна хранителна енергия (калории) за нуждите на обществото.

Waste bags

(c) Gülcin Karadeniz

Устойчивост и производителност

Ясно е, че Европа трябва да намали въздействието на селскостопанското производство върху околната среда. Същевременно Европа трябва да продължи да произвежда подобни количества храна, за да задоволи търсенето както в ЕС, така и в световен мащаб.

ЕС е един от най-големите производители и износители на хранителни продукти в света. Всяко съществено намаление на нейните добиви ще засегне световното производство и оттам — цените на хранителните продукти. Как Европа може да произвежда висококачествена храна в достатъчни количества и на приемливи цени, като същевременно намали въздействието върху околната среда на селското стопанство?

Възприемането на по-устойчиви земеделски практики може да помогне. Агроекологичните методи например предлагат начини за интензифициране на земеделието без влагане на синтетични химически продукти (т.е. торове и пестициди), като се използват естествени продукти и екологични процеси в производството на храни. Техниките за прецизно земеделие предлагат начини за намаляване на употребата на химикали и оттам — на някои въздействия върху околната среда.

Независимо от метода, производството на храни трябва да остане достатъчно интензивно, така че производителността да съответства на търсенето на хранителни продукти. По този начин използването на земята и биологичното разнообразие няма да бъдат допълнително застрашени.

Освен това в много региони селското стопанство е основният източник на доходи за местните общности, като оставим настрана, че то е част от социалната структура и местната култура. Всички мерки, имащи за цел подобряване на хранителната система, трябва да имат предвид тези социални аспекти.

Мерки, насочени единствено към производствения аспект, няма да постигнат „озеленяване" на цялата хранителна система. Допълнително повишаване на ефективността е все пак необходимо на други етапи, като транспорта, търговията на дребно и потреблението. Промяната на хранителните навици от по-малко месо към повече зеленчуци ще намали натиска върху използването на земята.

Хранителни отпадъци

Счита се, че около една трета от храната, произведена в Европа, не се консумира, като във всички звена от веригата се генерират отпадъци. Според Европейската комисия загубите на хранителни продукти само в ЕС възлизат на 90 милиона тона (или 180 кг на човек), като голяма част от тях са все още годни за консумация от човека. Хранителните отпадъци са посочени като една от проблемните области в Пътната карта на ЕС за ефективно използване на ресурсите в Европа.

Много от нас се опитват да намалят количеството храна, което изхвърляме вкъщи. Един от начините е да сготвим точното количество храна за вечеря — нито повече, нито по-малко от необходимото. Друг начин е да проявим изобретателност с остатъците от предишния ден. Но колкото и да се стараем, някаква част от храната неизбежно се изхвърля: плодовете загниват, а млякото се вкисва. Хранителните отпадъци от домакинствата представляват само малка част от общото количество храна, което изхвърляме. Големи количества храна са били вече изгубени, още преди да стигнат до нашите хладилници.

Няма общоевропейски оценки за това колко храна се изхвърля на различните етапи. Липсват надеждни и съпоставими данни, по-специално за хранителните отпадъци, генерирани в селскостопанското производство и рибарството. Разполагаме обаче с някои анализи за отделни държави.

Анализ на хранителните отпадъци в Швеция

Съгласно проучване на шведската Агенция за опазване на околната среда през 2012 г. шведите са изхвърлили 127 кг хранителни продукти на човек. В тези данни не са включени хранителните отпадъци от производствения етап (селско стопанство и рибарство) и неизбежните отпадъци от хранително-вкусовата промишленост.

От това количество 81 кг на човек са генерирани в домакинствата. Ресторантите са генерирали 15 кг на човек, супермаркетите — 7 кг на човек, а заведенията за хранене — 6 кг на човек. В шведското проучване е направена и оценка за това каква част от тези хранителни отпадъци не е била неизбежна. Констатациите ни насочват към областите на потенциални ползи: за 91 % от хранителните отпадъци, генерирани в супермаркетите, 62 % — в ресторантите, 52 % — в заведенията за хранене и 35 % — в домакинствата, е преценено, че не са били неизбежни.

Известна част от хранителните отпадъци се получават като част от опита за осигуряване на съответствие със съществуващото законодателство за защита на общественото здраве и потребителите. Замърсеното месо, свалено от рафтовете, представлява загуба на ресурси, но то е същевременно и превантивна мярка за защита на здравето на човека.

Други мерки не са толкова еднозначни. Например датата „най-добър до" върху хранителните продукти не означава непременно, че продуктът става негоден още на следващия ден, а че качеството му се намалява, считано от тази дата. Следователно някои продукти са все още годни за консумация след посочената дата, но търговците на дребно не могат да ги продават, а потребителите не ги купуват. Стремежът да се отговори на очакванията на потребителите (например за богат избор и пълни рафтове или за естетичност) също може да увеличи хранителните отпадъци при търговията на дребно.

Съдбата на непродадените хранителни продукти зависи от практиките за управление на отпадъците. Те могат да се използват като фураж, за компостиране или за добиване на енергия или пък да се озоват накрая на сметищата.

Ползата за една система е полза и за друга

Всеки път когато хвърляме храна, губим също така земята, водата, енергията и всички други вложени продукти, използвани за създаване на храната, която не консумираме. Следователно всяко намаляване на количеството хранителни отпадъци означава всъщност потенциални ползи за околната среда. Ако намалим количеството храна, което губим по цялата хранителната система, ще се нуждаем от по-малко вода, по-малко тор, по-малко земя, по-малко транспортни услуги, по-малко енергия, по-малко събиране на отпадъците, по-малко рециклиране и така нататък.

Ако поставим това в по-широкия контекст на зелената икономика, увеличението на ефективността на ресурсите в една система помага да се намали използването на ресурси в другите системи. Почти винаги това е сценарий, при който всички печелят.

Свързано съдържание

Новини и и статии

Related briefings

Свързани публикации

Geographic coverage

Europe
Dynamic

Temporal coverage

2014

Действия към документ
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100