Икономиката: с ефективно използване на ресурсите, зелена и кръгова

Смяна на език
Article Публикуван 04-09-2014 Последна промяна 31-08-2016 15:14
Нашето благосъстояние зависи от използването на природните ресурси. Ние добиваме ресурси и ги превръщаме в храни, сгради, мебели, електронни устройства, дрехи и пр. Тази експлоатация на ресурсите обаче надхвърля възможностите на околната среда да ги генерира и доставя. Как да осигурим дългосрочното благосъстояние на обществото? Превръщането на икономиката ни в зелена може без съмнение да помогне.

 Image © Rastislav Stanik

Благосъстоянието не се поддава лесно на определяне или измерване. Много от нас биха посочили доброто здраве, семейството и приятелите, личната сигурност, живота в приятна и здравословна околна среда, удовлетворението от работата, дохода, осигуряващ добър жизнен стандарт, като фактори, допринасящи за нашето благосъстояние.

Въпреки възможните различия между отделните хора, опасенията от икономическо естество (да имаш работа, достоен доход и добри условия на труд) играят важна роля за благосъстоянието ни. Съображенията във връзка със сигурността на работното място или безработицата добиват особено значение в периоди на икономическа криза и могат да засегнат самочувствието и благосъстоянието на цялото общество.

Очевидно е, че се нуждаем от добре функционираща икономика, която да осигурява не само необходимите ни стоки и услуги, но и работни места и доходи, гарантиращи определен жизнен стандарт.

Икономиката зависи от околната среда

Добре функциониращата икономика зависи, наред с други неща, от непрекъснат поток на природни ресурси и материали, например дървен материал, вода, земеделски култури, риба, енергия и минерали. Проблемите в снабдяването с основни материали могат всъщност да доведат до спиране на зависими сектори и да принуди фирмите да освобождават хора или да прекратят доставките на стоки и услуги.

Да имаме непрекъснат поток означава да можем да добиваме толкова, колкото искаме. Но можем ли наистина да постигнем това? Или, ако го постигнем, какво въздействие ще има то върху околната среда? Колко можем всъщност да добиваме, без да навредим на околната среда?

Краткият отговор е, че ние вече добиваме прекалено много — повече, отколкото планетата може да произведе или да попълни за даден период от време. Някои изследвания показват, че през последните сто години световното потребление на материали на глава от населението се е удвоило, а това на първична енергия се е утроило. С други думи, всеки един от нас потребява кръгло три пъти повече енергия и два пъти повече материали, отколкото нашите деди са потребявали през 1900 г. Но има и още нещо — сега това правят над 7,2 милиарда души в сравнение с 1,6 милиарда през 1900 г.

Това темпо на добив и начинът, по който използваме ресурсите, всъщност намаляват възможностите на планетата да ни осигурява необходимото. Да вземем примера с рибните запаси. Прекомерният улов, замърсяването и изменението на климата са засегнали сериозно световните рибни запаси. На много крайбрежни общности, зависещи в миналото от рибарството, им се наложи да инвестират в други сектори, например туризъм. Тези, които не са успели да диверсифицират икономиката си, са в много трудно положение.

В действителност икономическите дейности водят до широк спектър от екологични и социални последствия. Замърсяването на въздуха, подкиселяването на екосистемите, загубата на биологично разнообразие и изменението на климата са все екологични проблеми, засягащи сериозно благосъстоянието ни.

Преход към зелена икономика и ефективност на ресурсите

За да запазим околната среда и да реализираме и занапред ползите от нея, трябва да намалим количеството на добиваните от нас материали. Това налага промяна на начина, по който произвеждаме стоки и услуги и използваме материалните ресурси. С една дума, трябва да направим икономиката ни зелена.

Макар този термин да има няколко определения, зелена икономика по принцип означава икономика, при която всеки избор на производство и потребление се прави, като се взема предвид благосъстоянието на обществото и общото здраве на околната среда. Казано със специализирани термини, това е икономика, при която обществото използва ресурсите ефикасно, като повишава благосъстоянието на човека в едно приобщаващо общество, запазвайки същевременно природните системи, които ни осигуряват необходимото.

ЕС е приел вече стратегически цели, както и конкретни програми за действие, с цел да направи своята икономика по-устойчива. Стратегията „Европа 2020" си поставя за цел да осигури растеж, който е интелигентен, устойчив и социално приобщаващ. Тя поставя акцент върху заетостта, образованието и научните изследвания, но също така и върху постигането на икономика с ниска въглеродна интензивност с целеви показатели за климата и енергията.

В стратегията са определени водещи инициативи за постигането на тези целеви показатели. Водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите" играе основна роля в политиката на ЕС в тази област. Освен това са приети редица законодателни пакети за изпълнение на нейните цели.

Какво трябва обаче да направим, за да стане икономиката на ЕС ефективна по отношение на ресурсите? Накратко казано, трябва да произвеждаме и потребяваме по начин, който оптимизира използването на всички участващи ресурси. За да направим това, трябва да създадем производствени системи, които генерират намаляващи количества отпадъци или произвеждат повече с по-малко вложени ресурси.

Seagulls

(c) Stipe Surac / EEA Waste•smART

Разглеждане на цели системи, а не на отделни сектори

Трябва също така да разглеждаме цели системи вместо отделни сектори. В системата се включват всички процеси и инфраструктури, които съществуват във връзка с даден ресурс или дадена дейност и са от съществено значение за човешките дейности. Така например енергийната система включва видовете използвана от нас енергия (въглища, вятър, слънце, нефт, природен газ и др.), как добиваме или създаваме тази енергия (вятърни турбини, петролни кладенци, шистов газ и др.) и как я разпространяваме. Така ще бъдат решени и други въпроси, например земни и водни ресурси, засегнати от потреблението и производството на енергия.

Вложени материали; изходни продукти и остатъчни вещества

За да произведем дадена стока или услуга, се нуждаем от вложени ресурси. Така например за производството на земеделски култури, освен от труда си, земеделските производители се нуждаят от земя, семена, вода, слънце (енергия), инструменти, а в съвременното земеделие и от торове и пестициди, както и от машини. Същото важи до голяма степен за съвременното промишлено производство. За производството на електронни устройства отново се нуждаем от труд, както и от енергия, вода, земя, минерали, метали, стъкло, пластмаси, редкоземни елементи, научни изследвания и пр.

Повечето материали, използвани за промишленото производство в Европейския съюз, се добиват също така в ЕС. През 2011 г. 15,6 тона материали на глава от населението са използвани като вложени ресурси в ЕС, 12,4 тона от които са се състояли от материали, добити в ЕС, а останалите 3,2 тона са внесени.

Малка част от тези вложени материали са изнесени. Останалите — 14,6 тона на глава от населението — са използвани за потребление в ЕС. Потреблението на материали се различава съществено в отделните държави. Финландците например са употребили през 2011 г. над 30 тона материали на глава от населението, докато малтийците са употребили 5 тона на глава.

През последните десет години икономиката на ЕС е създала повече „добавена стойност" като брутен национален продукт за всяка единица употребени материали (минерали, метали и пр.). Така например с едно и също количество метал икономиката е произвела мобилни телефони или лаптопи, които са били „с по-висока стойност" (или казано просто, „стрували са повече") от своите предшественици. Това е известно като „производителност на ресурсите". В ЕС производителността на ресурсите се е повишила с около 20 %: от 1,34 евро до 1,60 евро на килограм вложен материал между 2000 г. и 2011 г. През същия период икономиката е нараснала с 16,5 %.

Някои европейски държави имат относително висока производителност на ресурсите. През 2011 г. Швейцария, Обединеното кралство и Люксембург са създали над 3 евро добавена стойност на килограм материали, докато България, Румъния и Латвия са създали под 0,5 евро стойност на килограм. Производителността на ресурсите е тясно свързана с икономическата структура на въпросната страна. Силното развитие на секторите на услугите, знанието и технологиите, както и високата степен на рециклиране, обикновено повишават производителността на ресурсите.

Кръгова икономика

Настоящите процеси на производство и потребление произвеждат не само стоки и услуги. Те произвеждат и остатъци. Последните могат да бъдат под формата на замърсители, освободени в околната среда, неизползвани парчета материал (дърво или метал) или храна, която не е консумирана по една или друга причина.

Същото важи за продуктите в края на срока им на годност. Някои могат да бъдат частично рециклирани или използвани отново, но други стигат накрая до депата за отпадъци, сметищата или се изгарят. Тъй като за тези стоки и услуги са използвани ресурси, то всяка част, която остава неизползвана, представлява всъщност потенциална икономическа загуба, както и екологичен проблем.

През 2010 г. европейците са произвели средно около 4,5 тона отпадъци на глава от населението. Приблизително половината от това количество се влага отново в производствения процес.

Терминът кръгова икономика предвижда система за производство и потребление, която генерира колкото е възможно по-малко загуби. В идеалния вариант почти всичко ще бъде повторно употребено, рециклирано или оползотворено за производството на други изходни стоки и услуги. Преработването на продуктите и производствените процеси може да помогне да бъдат сведени до минимум загубите и неизползваната част да бъде превърната в ресурс.

Хора и бизнес идеи

Потребителят и производителят са еднакво важни фактори за превръщането на икономиката в зелена. Производственият процес е насочен към снабдяване на потребителите с това, което желаят. Искаме ли обаче да притежаваме повече потребителски продукти, или искаме просто услугите, предоставяни от тези продукти?

Все повече предприятия възприемат стопански подходи, известни като сътрудничещо потребление. Това дава на потребителите възможност да задоволяват своите нужди чрез споразумения за лизинг, системи за продуктови услуги и споделяне, вместо чрез закупуване. Това може да изисква нов начин на мислене относно маркетинга и дизайна на продуктите — с по-малък акцент върху продажбите и по-голям върху правенето на трайни и подлежащи на ремонт продукти.

Интернет и социалните медии улесняват намирането и използването на такива продукти на сътрудничещото потребление. При това не е нужно те да се ограничават само до заемане на инструменти от съседите, резервиране на лек автомобил по схема за съвместно ползване на коли или лизинг на електронни устройства. В някои държави от ЕС също така съществуват хранилища за дрехи, откъдето потребителите могат да вземат дрехи под наем.

Всяка мярка за намаляване на темпото на добив и количеството на отпадъците, включително за повишаване на производителността на ресурсите, рециклиране и повторна употреба, отслабва натиска върху околната среда и увеличава капацитета на екосистемите да ни доставят необходимото. Колкото по-здравословна е околната среда, толкова по-добре и по-здрави ще сме и ние на свой ред.

Свързано съдържание

Новини и и статии

Related briefings

Свързани публикации

Geographic coverage

Europe
Действия към документ
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100