Лични средства

Нотификации
Получавайте уведомления за нови доклади и продукти. Честота: 3-4 имейла месечно.
Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни
Twitter икона Twitter
Facebook икона Facebook
YouTube икона YouTube канал
RSS лого RSS Емисии
Повече

Write to us Write to us

For the public:


For media and journalists:

Contact EEA staff
Contact the web team
FAQ

Call us Call us

Reception:

Phone: (+45) 33 36 71 00
Fax: (+45) 33 36 71 99


следващ
предишен
елементи
Вие сте тук: Начало / Сигнали - Всяка глътка въздух / Сигнали 2013 г. / Статии / Законодателството в Европа по отношение на въздуха

Законодателството в Европа по отношение на въздуха

Смяна на език
Замърсяването на въздуха не е навсякъде еднакво. Различни замърсители се изпускат в атмосферата от широка гама източници. Попаднали веднъж в атмосферата, те могат да се превръщат в други замърсяващи вещества и да се разпространят по целия свят. Разработването и осъществяването на политика за справяне с тази сложна картина не са лесни задачи. По-долу е даден преглед на законодателството в Европейския съюз по отношение на въздуха.

 Image © Jean-Jacques Poirault

Снимките са направени от върха на кулата Монпарнас през епизод на замърсяване на въздуха с NO 2 над пределно допустимите стойности, регистрирано през зимата на 1997—1998 г.

Jean-Jacques Poirault, Франция (ImaginAIR)

Количеството замърсители, изпускани във въздуха, който дишаме, бе силно намалено, след като през 70-те години на миналия век ЕС въведе политики и мерки във връзка с качеството на въздуха. Емисиите на замърсителите на въздуха от много от основните източници, включително транспорт, промишленост и производство на електроенергия, са понастоящем регламентирани и като правило намаляват, макар и невинаги в очакваната степен.

Насоченост към замърсителите

Един от начините, по които ЕС постигна това подобрение, е чрез определяне на правно обвързващи и необвързващи пределнодопустими стойности за целия Съюз за някои разпръснати във въздуха замърсители. ЕС въведе стандарти за определени размери прахови частици (ПЧ), озон, серен диоксид, азотни оксиди, олово и други замърсяващи вещества, които могат да имат неблагоприятно въздействие върху здравето на човека или екосистемите. Ключовите законодателни актове, определящи пределнодопустими стойности на замърсителите в цяла Европа, включват Директивата 2008/50/ЕО от 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (2008/50/ЕО) и Рамковата директива от 1996 г. относно оценката и управлението на качеството на  атмосферния въздух (96/62/EО).

Друг законодателен подход за подобряване на качеството на въздуха е чрез определяне на национални годишни  прагове за емисии на отделни замърсители. В тези случаи държавите отговарят за въвеждане на мерките, необходими като гаранция, че техните стойности на емисиите остават под лимита, определен за съответния замърсител.

Протоколът от Гьотеборг към Конвенцията за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, изработена от Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН), и Директивата на ЕС относно националните тавани за емисии (2001/81/EО) поставят и в двата случая годишни тавани за европейските страни за емисии на замърсители на въздуха, включително на замърсителите, отговорни за подкиселяването, еутрофикацията и замърсяването с  приземен озон  . Протоколът от Гьотеборг бе преразгледан през 2012 г., а Директивата относно националните тавани за емисии се очаква да бъде преразгледана през 2013 г.

Насоченост към секторите

Освен определянето на стандарти за качеството на въздуха за определени замърсители и на годишни тавани на национално равнище, европейското законодателство има също за цел да се насочи към определени сектори, действащи като източници на замърсяване на въздуха.

Емисиите на замърсители на въздуха от промишления сектор са регулирани, наред с други инструменти, от Директивата от 2010 г. относно емисиите от промишлеността (2010/75/ЕС) и Директивата за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации (2001/80/ЕО).

Емисиите от превозни средства са регулирани чрез редица стандарти за емисиите и горивата, включително Директивата от 1998 г. относно качеството на бензиновите и дизеловите горива (98/70/ЕО) и стандартите за емисиите от превозни средства, известни като стандартите Евро.

Стандартите Eвро 5 и Eвро 6 включват в обхвата си леки превозни средства, в това число пътнически автомобили, фургони и търговски превозни средства. Стандартът Евро 5 влезе в сила на 1 януари 2011 г., като в него се изисква от всички нови автомобили, попадащи в обхвата на законодателството, да изпускат по-малко прахови частици и азотни оксиди от установените пределнодопустими стойности. Евро 6, който ще влезе в сила през 2015 г., ще наложи по-строги ограничения на азотните оксиди, изпускани от дизеловите двигатели.

Има също международни споразумения относно емисиите на замърсители на въздуха в други области на транспорта, като например изработената от Международната морска организация през 1973 г. Конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL) с допълнителните ѝ протоколи, които регламентират емисиите на серен диоксид от корабоплаването.

ImaginAIR: Contamination

(c) Javier Arcenillas, ImaginAIR/EEA

„Макар в Румъния да има за щастие все още почти диви и величествени места, където природата е неопетнена от човешката ръка, в по-урбанизираните райони очевидно е налице екологичен проблем.“ Javier Arcenillas, Испания

Сглобяване на отделните парчета

Отделните замърсители се регулират обикновено с повече от един законодателен акт. Праховите частици например се регулират пряко с три европейски законодателни мерки (директивите относно качеството на атмосферния въздух и относно емисиите на замърсители на въздуха, както и от допустимите стойности на стандартите Евро за емисиите на пътни превозни средства (LRTAP и MARPOL). Някои от прекурсорите на ПЧ се регулират с други законови мерки.

Прилагането на тези закони също обхваща определен период от време и се постига на етапи. За фините частици директивата относно качеството на въздуха определя 25mг/м3 като „целева стойност“, която да бъде постигната до 1 януари 2010 г. Същата прагова стойност се предвижда да стане „пределнодопустима стойност“ до 2015 г., което води до поемане на допълнителни задължения.

За някои сектори политиките по отношение на въздуха могат на първо време да обхванат определени замърсяващи вещества в ограничени части на Европа. През септември 2012 г. Европейският парламент прие преразгледаните версии, които приведоха стандартите на ЕС относно серните емисии от кораби в съответствие със стандартите на Международната морска организация от 2008 г. Към 2020 г. допустимата стойност за сяра ще бъде 0,5 % във всички морета около ЕС.

За Балтийско море, Северно море и Ламанша, в така наречените „зони с контрол на серните емисии“, Европейският парламент определи дори по-строго ограничение за сярата от 0,1 % до 2015 г. Като се има предвид, че стандартното корабно гориво съдържа 2 700 пъти повече сяра от конвенционалното дизелово гориво за леки автомобили, става ясно, че този законодателен акт е сериозна причина за корабоплаването да разработва и използва по-чисти горива.

Прилагане на място

Настоящото европейско законодателство относно качеството на въздуха се основава на принципа, че държавите членки на ЕС, разделят териториите си на определен брой зони на управление, в които държавите се задължават да извършват оценка на качеството на въздуха с помощта на подходи на измерване или моделиране. Повечето големи градове са обявени за такива зони. Ако стандартите за качеството на въздуха бъдат надвишени в дадена зона, държавата членка трябва да докладва на Европейската комисия и да обясни причините.

След това държавите трябва да разработят местни или регионални планове, където да опишат как възнамеряват да подобрят качеството на въздуха. Те могат например да създадат така наречените нискоемисионни зони, където е ограничен достъпът за по-силно замърсяващите превозни средства. Големите градове могат също така да насърчат преминаването към по-слабо замърсяващи видове транспорт, включително пешеходство, колоездене и обществен транспорт. Те могат освен това да осигурят снабдяването на търговските горивни източници с оборудване за контрол на емисиите в крак с най-новите и най-добрите налични технологии.

Научните изследвания също са от огромно значение. Те не само ни предлагат нови технологии, но и подобряват знанията ни за замърсителите на въздуха и отрицателните им въздействия върху нашето здраве и екосистемите. Интегрирането на най-новото знание в нашите закони и мерки ще ни помогне да продължим да подобряваме въздуха на Европа.

King's Park Copenhagen

(c) Gülçin Karadeniz

Допълнителна информация

Geographical coverage

[+] Show Map

Действия към документ
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100