Лични средства

Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни
Twitter икона Twitter
Facebook икона Facebook
YouTube икона YouTube канал
RSS лого RSS Емисии
Повече

Write to us Write to us

For the public:


For media and journalists:

Contact EEA staff
Contact the web team
FAQ

Call us Call us

Reception:

Phone: (+45) 33 36 71 00
Fax: (+45) 33 36 71 99


следващ
предишен
елементи
Вие сте тук: Начало / Сигнали - Благосъстояние и околна среда / Сигнали 2013 г. / Статии / Качеството на въздуха в затворени помещения

Качеството на въздуха в затворени помещения

Смяна на език
Много от нас прекарват може би до 90 % от деня си в затворени помещения – у дома, на работа или в училището. Качеството на въздуха, който дишаме в затворени помещения, също оказва непосредствено въздействие върху нашето здраве. Какво определя качеството на въздуха в затворени помещения? Има ли разлика между замърсителите на въздуха в помещенията и извън тях? Как можем да подобрим качеството на въздуха в затворени помещения?

 Image © Jose AS Reyes | Shutterstock

За мнозина от нас може да се окаже изненада, че въздухът на градска улица със средна интензивност на движението може на практика да е по-чист от въздуха в хола ви. Последните изследвания показват, някои вредни замърсители на въздуха може да съществуват в по-големи концентрации в затворени помещения, отколкото навън. В миналото на замърсяването на въздуха в затворени помещения беше обръщано по-малко внимание, отколкото на замърсяването на външния въздух, и по-специално на замърсяването на външния въздух от емисии от промишлеността и транспорта. През последните години обаче заплахите, създавани от излагане на замърсяването на вътрешния въздух, станаха по-очевидни.

Представете си току-що боядисан дом, обзаведен с нови мебели... Или работно място, изпълнено с тежък мирис на почистващи продукти... Качеството на въздуха в нашите домове, на работните ни места или в други публични пространства варира значително в зависимост от материала, използван за строителството и за почистване на помещението, както и от неговото предназначение и от начина, по който го използваме и проветряваме.

Лошото качество на въздуха в затворените помещения може да бъде особено вредно за уязвимите групи, като деца и възрастни хора, както и за хората със сърдечносъдови и хронични респираторни заболявания, като астма.

Някои от основните замърсителите на вътрешния въздух включват радон (радиоактивен газ, образуван в почвата), тютюнев дим, газове или частици от горене на горива, химикали и алергени. Въглероден оксид, азотни диоксиди, прахови частици и летливи органични съединения се срещат както във външния, така и във вътрешния въздух.

Мерките на политиката могат да бъдат полезни

Някои замърсители на вътрешния въздух и техните въздействия върху здравето са по-добре познати и получават повече обществено внимание от други. Забраните за пушене на публични места са сред тях.

В много страни забраните за пушене на различни публични места предизвикаха доста спорове, преди да бъде въведено съответното законодателство. Например само дни преди влизането в сила на забраната за пушене в Испания през януари 2006 г. имаше разрастващо се движение за утвърждаване на това, което мнозина считаха за свое право, да пушат на затворени публични места. Забраната обаче доведе и до по-голяма осведоменост на широката общественост. През дните след влизането на забраната в сила, всеки ден 25 000 испанци са търсили лекарски съвет как да се откажат от пушенето.

Много неща се промениха в обществените нагласи, когато става въпрос за пушене на публични места или в обществения транспорт. Много авиокомпании започнаха да забраняват пушенето при полетите на къси разстояния през 80-те години на миналия век, последвани от полетите на дълги разстояния през следващото десетилетие. Днес е вече немислимо в Европа да се разреши непушачите да бъдат излагани на вторичен тютюнев дим в обществения транспорт.

В наши дни много страни, включително всички страни членки на ЕАОС, имат някакво законодателство за ограничаване или забрана за пушенето на затворени публични места. След редица необвързващи резолюции и препоръки, през 2009 г. Европейският съюз също прие резолюция, призоваваща всички държави членки на ЕС, да приведат в сила и да приложат закони за пълна защита на своите граждани от излагане на тютюневия дим около нас.

Има данни, че забраните за пушене са подобрили качеството на въздуха в затворени помещения. Замърсителите в тютюневия дим около нас намаляват на публични места. В република Ирландия например измерванията на замърсителите на въздуха на публични места в Дъблин преди и след въвеждане на забраната за пушене показва намаляване с до 88 % за някои замърсители на въздуха, намиращи се в тютюневия дим около нас.

Както и в случая с външните замърсители, въздействията на замърсителите на вътрешния въздух не засягат единствено нашето здраве. Те са свързани и с високи икономически разходи. Излагането на тютюневия дим около нас само на работните места в ЕС се оценява на над 1,3 млрд. евро преки медицински разходи и над 1,1 млрд. евро непреки разходи през 2008 г.

Замърсяване на въздуха в помещенията

Замърсяването в затворени помещения е много повече от тютюнев дим

Пушенето не е единственият източник на замърсителите на въздуха в затворени помещения. Според Ерик Лебрет от Националния институт за обществено здравеопазване и околна среда(RIVM) в Холандиязамърсяването на въздуха не спира пред нашата входна врата. Повечето външни замърсители проникват в домовете ни, където прекарваме по-голямата част от времето си. Качеството на вътрешния въздух се влияе от много други фактори, в това число готвенето, печките на дърва, запалените свещи или таромати, използването на потребителски продукти като препарати за почистване и полиране на повърхности, строителните материали като формалдехид в шперплата и добавките за огнеустойчивост в много материали. Да не забравяме и радона, идващ от почвите и строителните материали.“

Европейските държави се опитват да се справят с някои от тези източници на замърсяване на въздуха в затворени помещения. Според Лебрет „ние се опитваме да заместим по-токсичните вещества с по-малко токсични или да открием процеси, които намаляват емисиите, както в случая с емисиите на формалдехид от шперплата. Друг пример е намаляването на някои изпускащи радон материали, използвани при изграждане на стени. Тези материали бяха използвани в миналото, но оттогава употребата им е ограничена.“

Приемането на закони не е единственият начин за подобряване на качеството на въздуха, който дишаме; всички ние можем да направим нещо за контрола и намаляването на твърдите частици и химикалите във въздуха на затворените помещения .

Малки стъпки, като проветряване на затворените помещения, могат да помогнат за подобряване на качеството на въздуха около нас. Някои от добронамерените ни мерки обаче могат да имат неблагоприятни последици. Лебрет предлага: „Трябва да проветряваме, но не прекалено, тъй като това е значителна загуба на енергия. То води до повече отопление и използване на  фусилни горива и следователно означава по-голямо замърсяване на въздуха. Трябва да мислим за това с оглед да използваме по-разумно нашите ресурси изобщо.“

Допълнителна информация

Geographical coverage

[+] Show Map

Действия към документ
категории: ,

Коментари

Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100