Лични средства

Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни
Twitter икона Twitter
Facebook икона Facebook
YouTube икона YouTube канал
RSS лого RSS Емисии
Повече

Write to us Write to us

For the public:


For media and journalists:

Contact EEA staff
Contact the web team
FAQ

Call us Call us

Reception:

Phone: (+45) 33 36 71 00
Fax: (+45) 33 36 71 99


следващ
предишен
елементи

Хранителни отпадъци

Смяна на език
Около една трета от храната, произведена в световен мащаб, се губи или пропилява. Когато повече от един милиард души по света си лягат гладни, е невъзможно да не се попитаме какво може да се направи. Но хранителните отпадъци са не само пропусната възможност за изхранване на гладните. Представляват и значителна загуба на други ресурси като земя, води, енергия — и труд.
Food waste

Food waste  Image © Istock

Бедни и богати, млади и стари — всички имаме нужда от храна. Тя представлява много повече от питателни и много разнообразни вкусове в устата ни. Повече от 4 милиарда души зависят от три основни култури — ориз, царевица и жито. Тези три основни храни осигуряват две трети от приема ни на енергия. Предвид че има повече от 50 000 ядливи растителни видове, реалното ни дневно меню изглежда много скучно с едва няколко хиляди видове, които допринасят за хранителните запаси.

С милиардите, които зависят от няколкото основни храни, повишаването на цените на храните от 2006 г. до 2008 г. бе усетено в целия свят. Макар развитите държави като цяло да успяват да изхранят населението си, части от Африка се борят с глада. Това се дължи не само на провала на пазара.

Изменението на климата оказва допълнителен натиск върху сигурността на храните, като в някои региони се усеща по-сериозен натиск в сравнение с други. Суша, пожари и наводнения удрят пряко производствения капацитет. За съжаление изменението на климата често повлиява върху държавите, които са по-уязвими и имат по-малка възможност да се адаптират.

Но храната е и в определен смисъл просто една „стока“. За производството ѝ са необходими ресурси като земя и вода. Подобно на други продукти на пазара храната се консумира и използва и може да бъде пропиляна. Значителна част от храната се пропилява, и по-специално в развитите държави, като това означава, че се прахосват ресурсите, използвани за производството на тази храна.

Хранително-вкусовият сектор и хранителните отпадъци са сред ключовите области, подчертани в „Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“ на Европейската комисия от септември 2011 г. Макар да е налице широко признание, че прахосваме част от храната, която произвеждаме, е доста трудно да направим точно изчисление. Европейската комисия изчислява, че само в ЕС годишно се прахосват 90 милиона тона храни или 180 кг. на човек. Голяма част от храната все още е годна за консумация от човека.

Не се отнася единствено за храни

Copyright: Gülcin KaradenizВъздействието върху околната среда на хранителните отпадъци не е ограничено до земеползване и ползване на вода. Според пътната карта на Европейската комисия веригата на добавена стойност на храните и напитките в ЕС причинява 17 % от преките емисии на парникови газове и 28 % от използването на материални ресурси.

Тристрам Стюарт, автор и един от ключовите организатори на „Да нахраним 5 хиляди“ (инициатива да се нахранят 5 000 души на площад „Трафалгар“ в Лондон), признава, че повечето богати държави пропиляват между една трета и половината от всичките си храни.

„Не е само проблем на богатия свят. Развиващите се държави страдат от пропиляване на храните, чиито нива понякога са почти толкова високи, колкото тези в богатите държави, но поради много различни причини. Вината за това в повечето случаи е в липсата на адекватна селскостопанска инфраструктура като технологии след прибиране на реколтата. Може да се пресметне, че поне една трета от всички хранителни запаси в света се пропиляват, казва Тристрам.

Хранителните отпадъци се получават на всеки етап от производството и веригата на доставки както и на етапа на потреблението. И това може да има множество причини. Част от хранителните отпадъци произтичат от законодателството, което често се въвежда, за да защити човешкото здраве. Друга част може да е свързана с потребителските предпочитания и навиците. Трябва да бъдат анализирани и набелязани всички необходими различни етапи и причини за намаляване на хранителните отпадъци.

Пътната карта на Европейската комисия призовава за „колективно усилие на селскостопанските производители, хранителната промишленост, търговците на дребно и потребителите посредством ефективни по отношение на ресурсите производствени техники, както и от устойчивите решения за избор на храна“. Европейската цел е ясна: намаляване наполовина на изхвърлянето на годни за консумация храни в ЕС до 2020 г. Някои членове на Европейския парламент действително призовават 2013 г. да бъде обявена за „Европейска година срещу хранителните отпадъци“.

„Няма панацея. Всеки различен проблем има нужда от различно решение“, казва Тристрам, като добавя „Чудесната новина е, че можем да намалим въздействието си върху околната среда и не е необходимо това да се превръща в саможертва.“ Не е като да помолим хората да летят по-рядко със самолет, да ядат по-малко месо или да карат автомобила си по-рядко, макар и да трябва да направим всичко това. Действително това е възможност. Просто трябва да спрем да изхвърляме храни и вместо това да им се радваме“.

За повече информация

Geographical coverage

[+] Show Map

Действия към документ
категории:

Коментари

Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни
 
 
 
 
 
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100