Лични средства

Нотификации
Получавайте уведомления за нови доклади и продукти. Честота: 3-4 имейла месечно.
Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни
Twitter икона Twitter
Facebook икона Facebook
YouTube икона YouTube канал
RSS лого RSS Емисии
Повече

Write to us Write to us

For the public:


For media and journalists:

Contact EEA staff
Contact the web team
FAQ

Call us Call us

Reception:

Phone: (+45) 33 36 71 00
Fax: (+45) 33 36 71 99


следващ
предишен
елементи
Вие сте тук: Начало / Сигнали - Благосъстояние и околна среда / Сигнали 2012 г. / Статии / Пътят към устойчивост в световен мащаб

Пътят към устойчивост в световен мащаб

Смяна на език
Четирите десетилетия управление в областта на околната среда ни помогнаха да изградим институции, които да осигурят по-добро разбиране и справяне с проблемите на околната среда. Двадесет години след Срещата на високо равнище за Земята от 1992 г. световните лидери отново се събраха в Рио де Жанейро, за да подновят глобалния ангажимент към зелена икономика и подобряване на управлението в глобален мащаб.
India

India  Image © Thinkstock

На Конференцията на ООН за жизнената среда на човека (Стокхолм, 1972 г.) международната общност се събра за първи път, за да обсъди нуждите на глобалната среда и развитието. След тази конференция бе създадена Програмата на ООН за околна среда (UNEP), която през 2012 г. отбелязва четиридесетата си годишнина, както и министерствата на околната среда в много държави по света.

Устойчиво развитие означава различни неща за различните хора. Въпреки това едно емблематично определение от 1987 г. го описва като: „Развитието, което удовлетворява нуждите на настоящето, без да излага на риск възможността на бъдещите поколения да удовлетворят своите нужди“. (доклад на комисията Brundtland „Нашето общо бъдеще“). Тези „нужди“ не са само икономически интереси, а и екологични и социални фундаменти, които са в основата на просперитета в световен мащаб.

През юни 1992 г. политици от 172 държави се събраха в Рио де Жанейро за Конференцията на ООН за околна среда и развитие. Посланието бе ясно: „само трансформация на нашите нагласи и поведение би осигурила необходимите промени“. Срещата на високо равнище от 1992 г. бе повратна точка в извеждането на въпросите, свързани с околната среда и развитието, като важни теми в публичното пространство.

Срещата на високо равнище за Земята постави основите на много ключови международни споразумения в сферата на околната среда:

  • „Програма 21“ — план за действие за устойчиво развитие
  • Декларацията от Рио за околната среда и развитието
  • Декларацията на принципите за управление на горите и горското стопанство
  • Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК)
  • Конвенцията на Организацията на обединените нации за биологичното разнообразие
  • Конвенция на Организацията на обединените нации за борба срещу опустиняването

Точно двадесет години след историческата среща на високо равнище в Рио, светът отново се събира, за да обсъди и вземе решение как да продължи напред. Срещата на високо равнище за Земята през 2012 г. ще бъде четвъртата среща на високо равнище в този формат и представлява още един крайъгълен камък в международните усилия за постигане на устойчиво развитие. Зелената икономика и управлението в областта на околната среда в глобален мащаб са първи по важност в дневния ред.

Говоря от името на повече от половината население по света. Ние сме мълчаливото мнозинство. Дали сте ни място в тази зала, но нашите интереси не са на дневен ред. Какво е необходимо, за да се включим в играта? Лобисти? Корпоративно влияние? Пари? Вие преговаряте през целия ми живот. Междувременно не успявате да изпълните ангажиментите си, не постигате целите си и не изпълнявате обещанията си.

Анджали Ападурай, студент от Атлантическия колеж, изказващ се от името на младежки неправителствени организации на 9 декември 2011 г. в Дърбан, Южна Африка.
Заключителен ден от Конференцията за климата на ООH

Няма бърз и лесен път към устойчивост. Преходът изисква общи усилия от страна на политици, дружества и граждани. В някои случаи политиците трябва да осигурят стимули за насърчаване на иновациите и подкрепа за екологосъобразни предприятия.

В други случаи потребителите могат да поемат допълнителни разходи, свързани с по-устойчиви процеси на производство. Могат да станат и по-взискателни по отношение на производителите на любимите им марки или да изберат поустойчиви продукти. Може да се наложи предприятията да разработят чисти процеси на производство и да ги изнасят в глобален мащаб.

Комплексни проблеми, комплексни решения

Сложността на световните структури за вземане на решения отразява сложността, която откриваме в околната среда. Трудно е да се постигне баланс между законодателство, инициативи на частния сектор и потребителския избор. Също толкова трудно е да се открие „правилното равнище“, на което трябва да бъдат насочени действията — тъй като варира от местно до световно.

Политиката в областта на околната среда става по-ефективна, ако решенията се вземат и изпълняват на различни нива, а „правилното равнище“ варира в зависимост от въпроса. Да вземем за пример управлението на водите. Прясната вода е местен ресурс, подложен на натиск в глобален мащаб.

Copyright: Thinkstock

Управлението на водите в Нидерландия, например, се извършва от местните органи, но се регулира от националното и европейското законодателство. Нидерландското управление на водите трябва да се справи не само с проблемите на местно ниво, но и с проблемите нагоре по йерархията. Очаква се глобалното затопляне да повиши морското равнище, което означава, че нидерландските съвети по водите трябва да започнат съответното планиране.

Повечето действащи политики и институции в световен мащаб, включително и Организацията на ООН за околната среда, са създадени, тъй като местните или националните решения са се оказали неспособни да се справят с проблемите, като се очаква световната или международната координация да постигне по-добри резултати. Организацията на ООН за околната среда бе създадена след Стокхолмската конференция, на която участниците постигнаха съгласие, че някои екологични въпроси могат да бъдат решени по-ефективно на световно равнище.

Нужда от подновени ангажименти

Copyright: ShutterstockВ днешно време световната търговия позволява на много от нас да се радваме на домати и банани през цялата година както и на продукти, събрали компоненти от цял свят. Тази взаимосвързаност осигурява много предимства, но може и да създаде рискове. Замърсяването, причинено от друг, може да се озове в задния ни двор. Тази взаимосвързаност означава и, че не можем да пренебрегнем отговорността си при опазването на околната среда на глобално равнище.

Рамкова конвенция на ООН по изменение на климата (РКООИК) бе едно от постиженията на Срещата на високо равнище за Земята в Рио от 1992 г. Има за цел да стабилизира емисиите на парникови газове, които допринасят за изменението на климата. Успехът на много международни споразумения като РКООИК зависи от ангажимента на участващите страни. За съжаление, ако се ангажират само ограничен брой държави, това вероятно ще бъде недостатъчно за опазване на околната среда, дори и ако тези държави приемат напълно принципите на зелената икономика.

Тазгодишната среща на високо равнище предлага възможност за подновяване на ангажиментите към устойчивостта в световен мащаб. Като граждани, потребители, учени, бизнес лидери, политици, ние всички трябва да поемем отговорност за нашите действия — както и за бездействията си.

Извлечение от Декларацията от Рио за околната среда и развитието

Конференция на ООН за околната среда и развитието, 3–14 юни 1992 г., Рио де Жанейро, Бразилия

  • Принцип 1: Човешките същества са в центъра на темите, свързани с устойчивото развитие. Те имат право на здравословен и продуктивен живот в хармония с природата.
  • Принцип 2: Съгласно Хартата на ООН и принципите на международното право държавите имат суверенното право да използват своите ресурси в съобразност с политиките в сферата на околната среда и развитието и отговорността да гарантират, че дейностите в рамките на тяхната юрисдикция или контрол не причиняват вреди на околната среда на други държави или региони отвъд границите на националната юрисдикция.
  • Принцип 3: Правото на развитие трябва да бъде прилагано, така че да удовлетворява в еднаква степен нуждите, свързани с развитието и околната среда, на настоящите и бъдещите поколения.
  • Принцип 4: С цел постигане на устойчиво развитие опазването на околната среда представлява неделима част от процеса на развитие и не може да се разглежда отделно от него.
  • Принцип 5: Всички държави и хора си сътрудничат в основната задача за изкореняване на бедността като неотменимо изискване за устойчиво развитие с цел намаляване на неравенствата в жизнените стандарти и по-добро удовлетворяване на нуждите на мнозинството от хората по света.

За повече информация

  • Конференция на ООН по въпросите на устойчивото развитие Рио+20: www.uncsd2012.org/rio20
  • Форум на заинтересованите страни от Срещата на високо равнище за Земята: www.earthsummit2012.org

Geographical coverage

[+] Show Map

Действия към документ
категории:

Коментари

Регистрирайте се сега!
Получавайте уведомления за нови доклади и продукти. В момента имаме 33142 абонати. Честота: 3-4 имейли / месец.
Архив за уведомления
Следвайте ни
 
 
 
 
 
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100