Лични средства

Нотификации
Получавайте уведомления за нови доклади и продукти. Честота: 3-4 имейла месечно.
Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни
Twitter икона Twitter
Facebook икона Facebook
YouTube икона YouTube канал
RSS лого RSS Емисии
Повече

Write to us Write to us

For the public:


For media and journalists:

Contact EEA staff
Contact the web team
FAQ

Call us Call us

Reception:

Phone: (+45) 33 36 71 00
Fax: (+45) 33 36 71 99


следващ
предишен
елементи
Вие сте тук: Начало / Сигнали - Благосъстояние и околна среда / Сигнали 2012 г. / Статии / Да поставим „правилната“ цена?

Да поставим „правилната“ цена?

Смяна на език
Икономиките на много развиващи се държави се съсредоточават върху използването на природни ресурси за изкореняване на бедността сред населението, което евентуално може да навреди на природните системи, от които зависи. Краткосрочните решения често вредят на благосъстоянието на населението в дългосрочен план. Могат ли правителствата да помогнат на пазарите да определят „правилната“ цена за услугите на природата и окажат влияние върху икономическия избор? Следва по-внимателен поглед върху използването на водата при производството на памук в Буркина Фасо.
Shopping trolleys

Shopping trolleys  Image © Shutterstock

99% от производителите на памук по света живеят в развиващите се държави. Това означава, че пестицидите се прилагат на територии, където степента на неграмотност е висока и информираността за безопасността е ниска, което излага на риск както околната среда, така и живота.

Стийв Трент, директор на фондация за екологично правосъдие

В световен мащаб повече от един милиард души живеят в „крайна бедност“, което според определението на Световната банка е да преживяваш с по-малко от 1,25 щатски долара на ден. И макар и делът на световното население, което живее в бедност, да е спаднал драстично през последните 30 години, значителен брой държави — много от които в Африка — все още се опитват да постигнат напредък. В тези държави стопанската дейност често е съсредоточена върху използването на природни ресурси — чрез земеделие, горско стопанство, миннодобивни дейности и др. В резултат на това усилията за насърчаване на икономическия растеж, за да се удовлетворят нуждите на бързо нарастващото население, могат да поставят екосистемите под значителен натиск.

В много случаи ресурсите, като памук например, се отглеждат и добиват в развиващите се държави и се изнасят за по-богатите региони като Европа. Тази реалност отрежда важна роля на потребителите в индустриализираната част на света: евентуално могат да спомогнат за „оттласкването от дъното“ на един милиард души от най-бедните; евентуално намаляване на шансовете им чрез нарушаване на природните системи, от които зависят.

„Бялото злато“

Copyright: ShutterstockВ Буркина Фасо — суха територия без излаз на море и много бедна държава на юг от Сахара — памукът е голям бизнес. В действителност той е огромен бизнес. След бързото увеличаване на добива през последните години Буркина Фасо сега е най-големият производител на памук в Африка. „Бялото злато“, както е известно в региона, отговаря за 85 % от приходите от износ на Буркина през 2007 г. и 12 % от продукцията от стопанска дейност.

Най-важното е, че печалбите от памука са до голяма степен разпръснати. В сектора са заети 15-20 % от работната сила, като се осигуряват преки доходи за 1,5-2 милиона души. Като ключов фактор за икономическия растеж през последното десетилетие секторът е генерирал данъчни приходи, които могат да финансират подобрения в области като здравеопазване и образование.

За хората от Буркина Фасо ползите от отглеждането на памук са ясни. Разходите често са очевидни.

Една четвърт от жителите нямат достъп до безопасна питейна вода. Повече от 80% произвеждат натурално стопанство, като разчитат на водата, за да задоволят основните си нужди от храна и подслон. А според Световната метеорологична организация годишното търсене на водни ресурси надвишава наличието им с 10–22 %.

В този контекст огромното увеличение на производството на памук през последните години изглежда рисково. Памукът е култура, която изисква много вода — необходимо е напояване през посухите месеци и консумира повече вода, отколкото други широко разпространени култури.

Отделянето на вода за производството на памук означава отклоняване на водата от други евентуални употреби. По-голямата част от реколтата се изнася, което означава, че големи количества вода се използват, за да удовлетворят търсенето на потребителите в чужбина. Този процес е известен като износ на „виртуална вода“.

Половината от памука в Буркина Фасо се изнася за Китай, където се продава на местните текстилни фабрики, а оттам на производителите на дрехи, които обслужват световните пазари. В края на веригата за доставки потребителите на памучни продукти в действителност внасят значителни количества вода — понякога от много по-сухи части на света. В случая с памука, едно проучване е установило, че 84 % от водния отпечатък на Европа идва от държави извън Европа.

За сухите държави като Буркина Фасо обикновено е за предпочитане да се внасят продукти, които изискват много вода, а не да се изнасят. В крайна сметка износът на „виртуална вода“ може да означава, че не остава достатъчно за местните хора и екосистеми. Предвид тези съображения единственият начин да се прецени дали е добра идея Буркина Фасо да използва вода за отглеждане на памук е като се оценят всички разходи и ползи в сравнение с другите употреби. Сама по себе си концепцията за виртуалната вода не може да ни каже как е най-добре да употребяваме водата, макар и да ни дава много полезна информация относно въздействията на нашето производство и потребителски избор.

Свързаните с водата концепции накратко

Водният отпечатък и виртуалната вода са концепции, които ни помагат да разберем обема на водата, която консумираме.

Водният отпечатък е обемът на прясна вода, използван за производството на стоки и услуги, консумирани от даден човек или общност или произведени от фирма. Състои се от три компонента. Синият воден отпечатък е обемът повърхностни и подпочвени води, използвани за производството на стоки и услуги. Зеленият воден отпечатък е обемът дъждовни води, използвани в производството. Сивият воден отпечатък е обемът води, замърсени от производството.

Износът на стоки или услуги води и до износ на „виртуална вода” — водата, използвана в производството на въпросната стока или услуга. Износът на виртуална вода често е налице, когато стоката или услугата е консумирана извън границите на речния басейн, от който се извлича водата.

За държавите или областите вносителки вносът на „виртуална вода“ позволява използването на местните водни ресурси за други цели, които могат да бъдат полезни за бедните на вода държави. За съжаление много държави, които изнасят виртуална вода, в действително са бедни на вода, но разполагат със слънчев климат, подходящ за селскостопанско производство. В тези бедни на вода държави износът на виртуална вода оказва допълнителен натиск върху водните ресурси и често създава социални и икономически разходи, тъй като няма достатъчно вода за други дейности и нужди.

Източник: Мрежа „Water Footprint“

Повече замърсяване, по-малко гори

Потреблението на вода не е единственото опасение, свързано с производството на памук в Буркина Фасо. Отглеждането на памук обикновено включва използване в голяма степен на пестициди. В действителност памукът отговаря за значителните 16 % от употребата на пестициди по света, въпреки че се отглежда на 3% от обработваемите земи в световен мащаб.

Въздействието може да бъде сериозно за местните хора и екосистеми. Но тъй като хората, които прилагат пестициди не усещат всички ефекти и може и да не са наясно с тях, те няма да ги отразят напълно при вземането на решения. (Поради тази причина може да е важно да се образоват и информират местните земеделци относно пестицидите и техните ефекти).

Водата не е единственият използван ресурс. Друг важен ресурс е земята. Както на повечето места земята в Буркина Фасо може да се използва по редица различни начини. Дали жителите на Буркина Фасо си осигуряват благосъстояние чрез ползването на земята за производство на памук?

Copyright: IHH Humanitarian Relief Foundation/TurkeyЕдва осемгодишен Мадчиру Инуса вече помага на родителите си на памучните плантации. На 29 юли 2000 г. след тежък работен ден Мдачиру изтича жаден вкъщи. По пътя си откри празен контейнер и изгреба малко вода от една канавка. Същата вечер той не се прибра вкъщи. След претърсване на селото тялото му бе открито близо до празна бутилка „Callisulfan“.

Отравяне с ендосулфан в Западна Африка, докладвано от PAN UK (2006 г.)

Доброто за едни може да не е добро за всички

Този въпрос не е безсмислен. Гористите територии в Буркина Фасо намаляват с 18% за периода 1990-2010 г., отчасти поради разрастващото се земеделие и ускоряващия се темп на обезлесяване. Частен собственик на гори в Буркина Фасо може да предпочете да отглежда памук, тъй като е по-печелившо за него да продаде дървесината (или да я използва за гориво) и да обработва земята, а не да запази гората. Но това не е непременно най-добрият сценарий за Буркина Фасо — за хората и екосистемите ѝ.

Copyright: Pawel KazmierczykГорите осигуряват за хората — наблизо и далеч — много повече ползи отколкото просто стойността на дървесината. Те осигуряват местообитание за биоразнообразие, предпазват почвата от ерозия, поглъщат въглеродния диоксид, осигуряват възможности за отдих и т.н. Ако обществото като цяло взема решения как да се използва земята — и може да вземе решение въз основа на цялостна оценка на разходите и ползите от различните алтернативи — вероятно няма да изхаби цялата земя и вода само за производство на памук.

Разликата между ползите и разходите, пред която са изправени хората и обществата, е жизненоважен въпрос.

При отговора на ключови въпроси — колко вода да се използва за производството на памук, колко пестициди, колко земя — земеделските стопани по целия свят вземат решения въз основа на съответните разходи и ползи. Но макар земеделският стопанин да получава цялата печалба от продажбата на памук, той обикновено не покрива всичките разходи. Разходите за закупуване на пестициди например често са незначителни в сравнение с въздействието върху здравето от използването на пестициди. Така че разходите се прехвърлят на други хора, включително и бъдещите поколения.

Проблемите възникват, тъй като — като много от нас — земеделският стопанин взема решенията си въз основа на собствения си интерес. Това изкривяване също се мултиплицира чрез световните пазари. Цените, плащани от търговци, производители на дрехи и в крайна сметка потребители, дават погрешна представа за разходите и ползите при използването на ресурси и производството на стоки.

Това е сериозен проблем. В по-голямата част на света пазарите и цените се използват като насоки при вземането на решения от наша страна, така че ако цените ни представят подвеждаща картина на въздействията на производството и потреблението, то ще вземем лоши решения. Историята ни учи, че пазарите могат да бъдат ефективен механизъм, който да ни насочва при вземането на решения относно използването на ресурси и производството и увеличаването до максимум на просперитета. Но когато цените са погрешни, пазарите търпят провал.

При провала на пазарите: корекции и ограничения

Copyright: ShutterstockКакво можем да направим по въпроса? До известна степен правителствата могат да предприемат стъпки, за да поправят провалите на пазара. Могат да въведат наредби и данъци относно използването на вода и пестициди, така че земеделските стопани да използват по-малко или да намерят по-безвредни алтернативи. В противен случай могат да организират плащания за собствениците на гори, които да отразяват ползите, които горите осигуряват на обществото на национално и международно ниво — и следователно могат да осигурят алтернативен източник на приходи. Ключът се намира в съобразяване на стимулите за индивида с тези за обществото като цяло.

Важно е и да се осигури информация на потребителите, която да допълва информацията, съдържаща се в цените. В много държави виждаме все повече етикети, които ни информират за това как стоките са произведени, придружени с кампании от групи по интереси за повишаване на информираността и разбирането по тези въпроси. Много от нас имат желание да плащат повече или да консумират по-малко, ако разберем за въздействията от нашия избор.

В някои случаи правителствата трябва да отидат отвъд коригирането на пазара и в действителност да ограничат ролята му при разпределяне на ресурси. Както хората, така и екосистемите имат нужда от вода, за да оцеляват и да просперират. В действителност много хора твърдят, че всеки има право на достатъчно питейна вода, храна, санитарни нужди и здравословна околна среда. Следователно правителствата имат задължение да гарантират, че тези нужди са удовлетворени, преди да използват пазара, за разпределяне на останалото.

Ако се върнем на Буркина Фасо, правителството и международните партньори са се съсредоточили върху удовлетворяване на основната нужда за достъп до безопасна питейна вода. Макар това да не е реалност все още за една четвърт от жителите, ситуацията днес е значително подобрена в сравнение с преди 20 години, когато 60% нямаха такъв достъп.

Променящи се стимули

На световно равнище са налице усилия за коригиране и ограничаване на свободните пазари, макар да се използват множеството техни ползи. Точно сега обаче пазарните цени често дават подвеждаща информация — и резултатът е лоши решения от страна на производители и потребители.

Ако пазарите функционираха правилно и цените отразяваха цялостните разходи и ползи от действията ни, щеше ли Буркина Фасо да произвежда памук?

Макар и да е трудно да прогнозираме със сигурност, изглежда, че най-вероятно — да. За една много бедна държава без излаз на море и с ограничени ресурси като Буркина Фасо, няма лесни пътища към просперитет. Секторът на памука поне предлага значителни печалби, евентуално осигурява платформа за икономическо развитие и подобрение на жизнения стандарт.

Но продължаване на производството на памук не означава непременно продължаване на използването на техники на производство, които разчитат на големи количества вода и пестициди. Нито пък допълнително намаляване на гористите територии. Алтернативните методи като производство на органичен памук могат да намалят използването на вода и да елиминират употребата на пестициди. Преките разходи за отглеждането на органичен памук са по-високи — което означава, че цените, които потребителите покриват за памучни продукти, са по-високи — но те се компенсират с намаляване на непреките разходи, наложени върху производителите на памук и техните общности.

Вие избирате

Copyright: ThinkstockСъс сигурност политиците играят роля, като съдействат на пазарите за правилното им функциониране, така че сигналите на цените да осигуряват стимули за устойчиви решения. Но не зависи само от политиците — информираните граждани също могат да променят ситуацията.

Глобалните вериги за доставки означават, че решенията на производителите, търговците на дребно и потребителите в Европа могат значително да повлияят на благосъстоянието на далечни територии като Буркина Фасо. Тези въздействия могат да включват създаването на работни места и генерирането на печалба, но могат и да включват свърхексплоатацията на ограничени водни ресурси и отравянето на хора и екосистеми.

В крайна сметка потребителите имат правомощието да вземат решения. Както политиците могат да насочат нашето потребление чрез влияние върху цените, потребителите могат да изпратят сигнали до производителите чрез търсене на устойчиво отглеждан памук. Струва си да помислите по този въпрос следващия път, когато отидете да си купите джинси.

За повече информация

  • Относно основаните на пазара инструменти Market-based instruments for environmental policy in Europe („Основани на пазара инструменти за политика в областта на околната среда в Европа”), ЕАОС, технически доклад 8/2005 г.
  • Относно производството на памук в Буркина Фасо: Kaminski, 2011, Cotton dependence in Burkina Faso: Constraints and opportunities for balanced growth, World Bank Publications. („Зависимостта от памука в Буркина Фасо: ограничения и възможности за балансиран растеж“)

Geographical coverage

[+] Show Map

Действия към документ

Коментари

Регистрирайте се сега!
Получавайте уведомления за нови доклади и продукти. В момента имаме 33056 абонати. Честота: 3-4 имейли / месец.
Архив за уведомления
Следвайте ни
 
 
 
 
 
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100