Лични средства

Subscriptions
Sign up to receive our reports (print and/or electronic) and quarterly e-newsletter.
Follow us
Twitter icon Twitter
Facebook icon Facebook
YouTube icon YouTube channel
RSS logo RSS Feeds
More

Write to us Write to us

For the public:


For media and journalists:

Contact EEA staff
Contact the web team
FAQ

Call us Call us

Reception:

Phone: (+45) 33 36 71 00
Fax: (+45) 33 36 71 99


следващ
предишен
елементи
Вие сте тук: Начало / Сигнали - Благосъстояние и околна среда / Сигнали 2012 г. / Статии / Да направим икономиката по-зелена

Да направим икономиката по-зелена

Смяна на език
Повечето хора ще запомнят 2011 г. като година на финансови сътресения, опустошително земетресение в Япония и последвало цунами и ядрена катастрофа, спасяване на страни в Европа и масови протести, свързани с Арабската пролет, мирния протест „Окупирай Уол Стрийт” и „Движението на Възмутените” в Испания. Малцина са тези, които ще си спомнят, че това е и годината, през която учените откриха повече от 18 000 нови вида, обитаващи нашата планета. Още по-малко са хората, които могат да назоват поне един обявен за изчезнал вид.
Indian farmer

Indian farmer  Image © EEA/John McConnico

На пръв поглед съдбата на застрашените видове сякаш няма нищо общо с икономиката. При по-задълбочен преглед обаче започваме да разбираме връзките между двете. „Доброто здраве” на природните системи е предпоставка за „доброто здраве” на нашите социални и икономически системи. Можем ли да твърдим, че едно общество процъфтява, когато е изложено на замърсявания на въздуха и водите и понася здравословни проблеми? Възможно ли е също така едно общество да „функционира” ако голяма част от неговите членове са безработни или трудно свързват двата края?

Макар и в разбиранията ни да има пропуски и неясноти, виждаме, че светът ни се променя. След 10 000 години на относителна стабилност средната глобална температура се увеличава. Въпреки че емисиите на парникови газове в Европейския съюз намаляват, изкопаемите горива отделят далеч повече парникови емисии в атмосферата, отколкото могат да абсорбират земните маси и океаните. Някои райони са поуязвими към потенциалните последици от изменението на климата — това често са най-малко подготвените страни за адаптация към новите климатични условия.

При население от седем милиарда души, обитаващи планетата е очевидно, че хората играят важна роля в предизвикването и ускоряването на тази промяна. В действителност, потреблението и производството на сегашните си равнища могат да навредят на околната среда до степен, в която рискуваме да направим дома си необитаем за много видове — включително и за нас самите. Много от хората в развиващите се страни се стремят към начина на живот характерен за развитите страни, а това може да доведе до допълнителен натиск върху природните ни системи.

Световното биологично разнообразие намалява с невиждана досега скорост. Процентът на изчезване е до 1 000 пъти по-висок от историческата си стойност. Една от основните причини за тази тенденция е разрушаването на местообитанията.

Макар общата площ на горите в Европа да се е увеличила през последните десетилетия, в световен мащаб картината е различна. Според изчисления на Организацията по прехрана и земеделие на Организацията на обединените нации (ООН) всяка година се унищожават около 13 милиона хектара от световните гори (приблизително площта на Гърция), за да се превърнат в земя с друго предназначение като пасбища, миньорска дейност, фермерство или градско развитие. Горите не са единствените застрашени екосистеми. Много други природни местообитания са заплашени вследствие на човешка дейност.

Пътят напред: включва зелена икономика

Когато основната ежедневна грижа на милиарди хора по света е да сложат храна на масата и да изпратят децата си на училище с надеждата за по-добро бъдеще, за голяма част от тях е почти невъзможно да избягват краткосрочните решения. Освен ако не им се предложат други по-добри възможности...

Очевидно е, че икономическата ни дейност изисква природни ресурси. Но това, което може да се възприеме като дилема — избор между опазване на околната среда и развиване на икономиката — всъщност е подвеждащо. В дългосрочен план икономическото и социалното развитие изисква устойчиво управление на природните ресурси.

В края на 2011 г. един на десет души в Еропейския съюз е бил безработен. Сред младите хора безработните са повече от един на пет души. Безработицата оказва изключителен натиск върху хората, семействата и обществото като цяло. През 2010 г. приблизително една четвърт от населението на ЕС е изправено пред риск от бедност или социално изключване. Равнищата на бедност в световен мащаб са още по-високи.

Настоящите ни икономически модели не отчитат много от ползите, които ни предоставя една здрава околна среда. Брутният вътрешен продукт (БВП) — най-често използваният икономически индикатор за измерване на нивото на развитие на определена държава, стандарта на живот и статута в съотношение с други страни — се базира на стойността на икономически резултати. Той обаче не включва социалната и човешката цена, които плащаме за страничните ефекти от икономическата си дейност като замърсяването на въздуха. Напротив, здравните услуги предоставяни на страдащите от респираторни заболявания се смятат за положителен принос към БВП.

Предизвикателството е да открием как да реконструираме икономическите си модели така, че да можем да постигнем растеж и да подобрим качеството на живот в целия свят, без да вредим на околната среда, като същевременно защитаваме интересите на бъдещите поколения. Решението се нарича „зелена икономика”.

Макар концепцията да изглежда проста, реализирането й е доста по-сложно. Очевидно е, че изисква технологични иновации. Но освен това включва и много други промени — на начина на осъществяване на икономическа дейност; градоустройство; движение на хора и стоки; фундаментална промяна на начина на живот.

На икономически език това означава, че трябва да гарантираме дългосрочна устойчивост във всички области на създаване на богатство: природен, човешки, социален и промишлен капитал, както и финансов капитал. Концепцията за зелената икономика би могла да се обясни посредством тези различни, но взаимосвързани капитали.

При оценяване на разходите и ползите от решенията ни е необходимо да вземем под внимание въздействието върху всички видове капитал. Инвестициите в пътища и фабрики, например, могат да увеличат промишления ни капитал, но ако означават разрушаване на горите (част от природния капитал) или увреждане на общественото здраве (част от човешкия капитал), то тогава те са в състояние да подкопаят цялостното ни богатство.

Бъдещи възможности

Промяната в начина ни на живот, производство и потребление всъщност ни открива цял един нов свят на възможности. “Сигнали 2012 г.” ще ви представи накратко ситуацията, в която се намираме днес, 20 години след Срещата на високо равнище за Земята от 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. Ще разгледа връзката между икономиката и околната среда и причините, поради които трябва да направим икономиката си „зелена”. Освен това ще ви запознае с множество възможности.

Няма едно единствено или универсално решение, което да ни помогне да постигнем бърза промяна. Независимо от съществуването на общи цели като ефективно управляване на отпадъците, за Гренландия управляването на отпадъците може да е свързано със съвсем различна реалност от тази на Люксембург.

Изключително важно е определянето на точния момент. Днес са ни необходими решения, които да се справят със съществуващите екологични проблеми с помощта на днешните технологии, като се отчита фактът, че политиките и бизнес решенията ни непрекъснато трябва да се подобряват и адаптират, за да вървят в крачка с нарастващото ни разбиране за околната среда и тенденциите в областта на технологиите. Ето че вече съществуват много решения. Много други тепърва ще се появят.

Въпрос на избор

Copyright: Gülcin KaradenizВ крайна сметка всичко опира до избора — политически избор, търговски избор и потребителски избор. Но как да изберем най-добрата опция?

Притежаваме ли необходимите информация и инструменти, за да разработим подходящите политики? Занимаваме ли се с въпросите на околната среда на „правилното” равнище? Имаме ли „подходящи” стимули или пазарни сигнали, за да инвестираме във възобновяеми енергии? Имаме ли „вярната” информация или етикети върху стоките, които купуваме, така че да изберем по-зелената алтернатива?

Това, което знам и което ще научим ще има голям принос за оказване на подкрепа на различните общества да направят „правилния” избор. В крайна сметка, знанието ще ни даде възможност да намерим решения и да създадем нови възможности като ги споделим с другите.

Професор Жаклин Макглейд,
Изпълнителен директор

За повече информация

Geographic coverage

Действия към документ
категории:

Коментари

Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100