Лични средства

Нотификации
Получавайте уведомления за нови доклади и продукти. Честота: 3-4 имейла месечно.
Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни
Twitter икона Twitter
Facebook икона Facebook
YouTube икона YouTube канал
RSS лого RSS Емисии
Повече

Write to us Write to us

For the public:


For media and journalists:

Contact EEA staff
Contact the web team
FAQ

Call us Call us

Reception:

Phone: (+45) 33 36 71 00
Fax: (+45) 33 36 71 99


следващ
предишен
елементи
Вие сте тук: Начало / Сигнали - Благосъстояние и околна среда / Сигнали 2012 г. / Интервю / Европейски поглед върху устойчивостта

Европейски поглед върху устойчивостта

Смяна на език
Чрез поредица от законодателни мерки създателите на политики в ЕС се опитват да направят използването на ресурси в Европа по-ефективно. Но как постига Европа равновесие между икономиката и природата? Какво означава устойчивост за ЕС и развиващите се държави в контекста на конференцията Рио+20? Представяме ви една гледна точка.
City bicycles

City bicycles  Image © Istock

Интервю с Гербен-Ян Гербранди

Гербен-Ян Гербранди е член на Европейския парламент в групата на Алианса на либералите и демократите за Европа от 2009 г. Той е политик от холандската либерална формация Демократи 66.

Кое е най-голямото предизвикателство пред околната среда днес? Как можем да се справим с него?

“Най-голямото предизвикателство е прекомерната експлоатация на природни ресурси. Човешкото потребление надхвърля естествените граници на нашата планета. Начинът ни на живот и по-конкретно начинът, по който движим икономиката си, не е устойчив.

След няколко десетилетия световното население ще нарастне до 7 милиарда и ще се нуждае от 70% повече храни. Следователно, следващото предизвикателство е да намерим начини да изхраним увеличаващото се население при вече появилия се недостиг на много ресурси.

За да се справим с тези предизвикателства трябва да променим основите на икономиката си. Икономиките ни, например, не придават икономическа стойност на множество ползи, които получаваме безплатно. Гората придобива стойност едва, когато се превърне в дървен материал, но не и докато е в незасегнатото си състояние. Стойността на природните ресурси би трябвало по някакъв начин да е отразена в икономиката.”

Наистина ли можем да променим икономиката си из основи?

“Работим в тази насока. Мисля, че все повече се доближаваме до начини, по които можем да включим пълната стойност на природните ресурси в икономиката.

По-важното е, че съществуват три фактора, които принуждават индустрията да използва ресурсите по-ефективно. Първият е недостигът на ресурси. Наричам това, което наблюдаваме в момента, „зелена промишлена революция”. Недостигът на ресурси принуждава компаниите да създават процеси за оползотворяване и повторно използване на ресурсите или да търсят начини за поефективно използване на ресурсите.

Друг фактор е подтикването към потребление. Загледайте се в рекламите. Големите производители на коли вече не говорят за скоростта, а за екологичните показатели. Освен това, хората са все позагрижени за имиджа на компанията, за която работят.

Третият фактор е законодателството. Необходими са напрекъснати подобрения на законодателството в областта на околната среда, тъй като не всичко може да се постигне чрез пазарен натиск, недостиг на ресурси и подтикване към потребление.”

Кой е най-важният фактор, който определя потребителския избор?

Copyright: Thinkstock“Това определено е цената. За една голяма част от обществото е лукс да избира стоки по някаква друга причина различна от цената. Но все пак потребителите могат да избират да консумират сезонни и местни хранителни продукти или пресни продукти, които често са по-евтини. Това ще доведе до явни ползи за здравето на тези хора, както и за обществото като цяло.

Изборът на по-устойчива алтернатива зависи от инфраструктурата и от информираността на хората по отношение на въздействието им върху околната среда. При отсъствие на транспортна инфраструктура не можем да очакваме, че хората ще спрат да използват собствените си коли, за да стигнат до работа.

Или в случая със законодателството, ако не можем да обясним стойността на дадени правила или закони, би било почти невъзможно да ги приложим. Необходимо е да ангажираме хората и да ги убедим.

Това често изисква превод в ежедневен от научен език в полза не само на гражданите, но и на политиците.”

Какво е необходимо за успеха на конференцията Рио+20?

“Необходими са ни конкретни резултати като приемане на нова институционална рамка или специфични цели във връзка със зелената икономика. Но дори и без конкретни резултати конференцията може да придобие значително влияние.

Аз напълно подкрепям създаването на международен съд за престъпления в областта на околната среда или институционална уредба, която да предотвратява подобни проблеми, на които се натъкнахме при последните преговорни кръга в областта на околната среда.

Независимо от постигнатия напредък при създаване на подобни институции, самият факт, че провеждаме дискусии и се опитваме да намерим съвместно решение вече е голяма крачка напред. Доскоро преговорите в областта на околната среда на глобално равнище разделяха света на две части: развитите и развиващите се държави.

Вярвам, че все повече се отдалечаваме от този двуполюсен подход. Поради по-голямата им зависимост от природни ресурси, множество развити държави ще бъдат сред първите засегнати от глобалния недостиг на ресурси. Смятам, че ако конференцията Рио успее да убеди голяма част от тях да се адаптират към поустойчиви практики, това ще бъде голям успех.”

В този контекст може ли Европа да помогне на развиващия се свят?

“Концепцията за зелената икономика не е приложима единствено за развитите страни; всъщност тя предвижда дългосрочна перспектива. В момента много от развиващите се страни продават природните си ресурси на твърде ниски цени. Макар и примамени от краткосрочни перспективи, в действителност тези държави може би продават бъдещото си благополучие и растеж.

Мисля обаче, че това се променя. Правителствата са все по-загрижени за дългосрочните последици от износа на ресурси. Индустрията в много развиващи се страни също започва да инвестира в устойчивост. Подобно на колегите им от развития свят, те са изправени пред недостиг на ресурси. Това е значителен финансов стимул за компаниите в целия свят.

Моето мнение е, че можем да помогнем ако отворим селскостопанските си пазари и позволим на тези държави да създадат допълнителна стойност. В момента чуждестранните компании идват и извличат ресурси, като се наблюдава много ниско икономическо производство от страна на местното население.

Селскостопанството по принцип е решаващо. Ако погледнем напред към предизвикателствата, свързани със световното производство на храни, очевидно е, че ще се нуждаем от повече храни, а това изисква повишаване на ефективността на производството в развиващите се страни. Увеличаването на селскостопанската продукция в развиващите се страни ще намали вноса на храни.”

Какво означава за вас като европейски гражданин „да се живее устойчиво”?

“Означава редица малки неща, като да си сложа още един пуловер вместо да увеличавам парното, да използвам градския транспорт вместо колата си и да избягвам да летя, когато е възможно. Освен това означава да информирам собствените си деца, както и другите за концепцията за устойчивостта ипоследиците от избора, който правим всеки ден.

Не смея да твърдя, че винаги е възможно да избягвам полетите, предвид работата ми. Но ето защо е необходимо да направим въздушния транспорт поустойчив наред с всичките ни други неустойчиви потребителски навици. Това е предизвикателството на зелената икономика.”

Gerben-Jan GerbrandyГербен-Ян Гербранди е член на Европейския парламент в групата на Алианса на либералите и демократите за Европа от 2009 г. Той е политик от холандската либерална формация Демократи 66.

Geographical coverage

[+] Show Map

Действия към документ
категории:

Коментари

Регистрирайте се сега!
Получавайте уведомления за нови доклади и продукти. В момента имаме 33154 абонати. Честота: 3-4 имейли / месец.
Архив за уведомления
Следвайте ни
 
 
 
 
 
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100