Лични средства

Нотификации
Получавайте уведомления за нови доклади и продукти. Честота: 3-4 имейла месечно.
Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни
Twitter икона Twitter
Facebook икона Facebook
YouTube икона YouTube канал
RSS лого RSS Емисии
Повече

Write to us Write to us

For the public:


For media and journalists:

Contact EEA staff
Contact the web team
FAQ

Call us Call us

Reception:

Phone: (+45) 33 36 71 00
Fax: (+45) 33 36 71 99


следващ
предишен
елементи
Вие сте тук: Начало / Сигнали - Всяка глътка въздух / Сигнали 2011 г. / Статии / Живот във взаимосвързан свят

Живот във взаимосвързан свят

Смяна на език
„…самата тежест на събраните заедно амбиции и начин на живот на 500 милиона европейци е прекалено голяма. При това не отчитаме законното желание на още милиарди души на планетата да споделят този начин на живот… Необходимо е да променим поведението на европейските потребители. Необходимо е да развиваме осведомеността на хората и да въздействаме върху навиците им.” Янез Поточник, европейски комисар по околната среда (март 2010 г.)

 Image © EEA/John McConnico

Преди пет години Биси е бил джунгла. Днес този район, разположен в областта Валикале, Източно Конго, е гъстонаселен район в резултат на откриването на залежи на минерала каситерит – производен на калая, изключително важен елемент от електрониката на много съвременни устройства. Има го в мобилните телефони, лаптопите, цифровите фотоапарати и устройствата за игри.

Минералът каситерит е широко търсен и много ценен. Търсенето на потребителска електроника доведе до покачване на цената на калаената руда. Британският ежедневник „Файненшъл Таймс“ пише, че цените на каситерита на Лондонската борса за метали (ЛБМ) скочиха от приблизително 5 000 долара. на тон през 2003 г. до над 26 000 долара на тон в края на 2010 г.

Днес се наблюдава голямо търсене на редица природни ресурси в горите и джунглите на Конго. Въпреки това Конго продължава да бъде крайно бедна страна. През последните 15 години над 5 милиона души загиват по време на войната в Източно Конго между няколко въоръжени фракции. Оценките показват, че не по-малко от 300 000 жени са изнасилени.

„Като граждани на света, всички ние сме свързани с насилието в Конго. Добивът на „конфликтни“ минерали, поддържащи конфликта, свързва всички ни.”

Подобни събития се наблюдават и в миналото на територията на Конго, колонизирано преди повече от 100 години от белгийския крал Леополд II. Той се превръща в един от най-богатите хора в света благодарение на продажбата на каучук от Конго. Това е времето на индустриализацията и процъфтяващата автомобилна индустрия се нуждае от каучук.

Дългогодишното търсене на природни ресурси за прехрана, дрехи, жилища, транспорт и развлечения нараства със същата скорост, с която запасите от определени ресурси достигат до критично ниски нива.

Природните системи са обект на нови нужди, например търсене на растителни химикали или биомаса, която да замени изкопаемите горива. Взети заедно, тези увеличаващи се нужди към намаляващата ресурсна база представляват сериозни рискове за развитието на Европа.

Развитие за всички

„ Декларацията на хилядолетието от 2000 г. е крайъгълен камък в международното сътрудничество, който вдъхнови усилия, насочени към развитието, водещи до подобряване на живота на милиони души по света. Осемте цели на хилядолетието за развитие предоставят структура на цялата международна общност да работи заедно за общата цел.

Целите са постижими, но подобренията в живота на бедните са недопустимо бавни, като някои трудно завоювани победи се подкопават от климата, кризата в храните и икономическата криза.

Светът притежава ресурсите и познанията, за да гарантира предоставянето на повече възможности даже на най-бедните страни и на страните, за които проблем са болестите, географската им изолираност или граждански конфликти, да постигнат целите на хилядолетието за развитие. Изпълнението им е задача на всеки. Неуспехът ще умножи опасностите в света – от нестабилността до епидемичните заболявания и до съсипването на околната среда. Но постигането на целите ще ни изведе на пряк път към по-стабилен, по-справедлив и по-сигурен свят.

Милиарди хора разчитат на международната общност да осъществи великата концепция на Декларацията на хилядолетието. Нека да спазим обещанието си.”

Бан Ки Мун, Генерален секретар на ООН, „Доклад за целите на хилядолетието за развитие за 2010 г.” (ООН, 2010 г.).

Европа и новото равновесие на властта

В началото на ХХІ в. ставаме свидетели на все по-голяма важна световна динамика, която е извън влиянието и контрола на Европа. Това носи последици по отношение на достъпа до ресурси.

По света се наблюдава ясно проявена несигурност спрямо доставките и достъпа до редица критични природни ресурси: храна, вода и горива. През следващите десетилетия потребността на Европа от ресурси може да бъде сравнима с тази на Китай, Индия, Бразилия и други страни, като това ще окаже още по-голямо влияние върху околната среда.

Някои от развиващите се държави се надпреварват към отбелязване на равнища на икономическа дейност, равни на европейските: размерът на населението им, нивата на консумация и капацитетът им за производство имат потенциал да ни накарат да изглеждаме нищожни в сравнение с тях. Законният им стремеж да се развият в икономическо и социално отношение ще доведе до по-голямо потребление на световните запаси от суровини. Китай например се оказва способен да си осигури достъп до суровини от редица страни и региони.

Населението по света нараства, технологиите се развиват и властта на недържавните частни субекти като многонационалните компании се увеличава. Предвид слабите международни механизми за управление тези сили заплашват да отприщят световна „свобода за всички” при осигуряването и достъпа до природни ресурси.

Глобализацията – рамка за човешкото развитие

Глобализацията сама по себе си предоставя възможности и структури за различен изход от ситуацията. Семената за резултатно справедливо световно управление на въпросите от съществено значение за всички са налице.

„Целите на хилядолетието за развитие” на ООН са само един пример на процес на глобална политика, насочен към справедливо и устойчиво развитие на хората.

Международните преговори за климата постигнаха напредък през последната година. Споразумението от Канкун, сключено през декември 2010 г., признава за първи път в документ на ООН, че глобалното затопляне трябва да бъде задържано под 2 °C, в сравнение с температурата от преди времето на индустриализацията.

Споразумението потвърждава, че развитите държави, чиято индустриална дейност и отпечатък са поставили началото на изменението на климата, причинено от човешката дейност, ще мобилизират по 100 млрд. долара годишно до 2020 г. за борбата с изменението на климата в развиващите се страни. Със споразумението също така се учредява Зелен фонд за климата, чрез който ще се насочва по-голямата част от финансирането.

Нововъведенията като т.нар. механизъм „REDD+” (намаляване на емисиите, дължащи се на обезлесяване и деградация на горите) позволяват предприемането на действия за намаляване емисиите от обезлесяване и деградация на горите в развиващите се страни. Но нито една от тези стъпки няма да бъде възможна без наличието на световни структури на управление и дух на сътрудничество.

Европейският съюз се опитва да насърчи съвместни отговори на общите предизвикателства и цели. Стратегията „Европа 2020” на ЕС поставя акцента върху растеж, основаващ се на интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика.

Нарастваща роля на недържавните участници

Световните политически процеси със сигурност имат важна роля в гарантирането, че икономическият растеж няма да унищожи природните системи в основата му. Но друга определяща черта на глобализацията е нарастващото значение на недържавните участници.

Многонационалният бизнес, като ИТ компании и компании за мобилни телекомуникации, могат да играят важна роля в гарантирането на устойчиво развитие. Първата компания, която сертифицира продуктите си като свободни от „конфликтни” минерали, ще има положително въздействие върху живота на много хора и огромен пазарен потенциал.

Трябва да възприемем примерите на новаторска научноизследователска и развойна дейност от водещите компании и да ги прилагаме към предизвикателствата пред нас. Трябва да мобилизираме пълния потенциал на наличния капацитет за решаване на проблеми в посока към непрекъснато, устойчиво развитие.

Мобилизираме се и като граждани, поотделно и чрез неправителствени организации. Някои от нас излизат на улицата да протестират. Други влагат времето и силите си в преоткриването на активизма, свързан с храните или общността. Мнозина коригират потребителския си избор с цел свеждане до минимум на влиянието си върху околната среда и гарантирането на една справедлива възвращаемост за производителите в развиващите се държави. Въпросът е в това, че глобализацията засяга всички и ние започваме да се пробуждаме за факта, че не сме безсилни: можем да определяме нещата.

Развивайте, създавайте, работете и се образовайте

Трябва да продължим да развиваме, да създаваме, да работим и да се образоваме, и да постъпваме по-умно с ресурсите на околната среда. Например първата съществена цел от целите на хилядолетието за развитие е да се осигури естествената околна среда, от която зависи оцеляването на най-бедните хора на планетата.

Това означава управление на природните ресурси по начин, който позволява на малките племенни общности да оцелеят, след това да използват природните блага и чак после да напреднат в развитието си. Това е едно от главните световни предизвикателства пред нас, както ще научим от следващата глава за ресурсите и хората, обитаващи горите в Индия.

Това е предизвикателство, за което европейците могат да изпълняватголяма роля. Устойчивото управление на световните ресурси ще бъде ключ към справедлив икономически просперитет ,по-голямо социално сближаване и по-здравословна околна среда.

Прочетете тук един от последните доклади на ООН –„Пътища към „зелена“ икономика”:

www.unep.org/greeneconomy

Иновации: минерали

Снемане на пръстови отпечатъци

Във Федералния институт за природни ресурси и геология в Хановер, Германия, д-р Франк Мелхер ръководи екип, разработващ система за сертифициране на минералите, използвани в електрониката, на същия принцип като сертифицирането на диамантите. Всеки от въпросните минерали има отличителен „пръстов отпечатък”, свързващ го с мястото му на произход.

„Пробиваме малка дупка в образеца, за да свалим „пръстовите отпечатъци” на такива минерали като колтан и каситерит”, обяснява д-р Мелхер.

„Тогава сканираме образеца в продължение на два-три часа. След това анализираме количеството от състава му. Това представлява „пръстовия отпечатък”. А това е състав, типичен за Биси.

„От всяко анализирано парче, получаваме възрастта на образуване, геоложката му възраст, и можем да заявим: този материал е с произход от Демократична република Конго или от Мозамбик, защото знаем каква е точната възраст на парчетата.

„Технически възможно е да се проследят суровините, но това трябва да стане, преди те да бъдат стопени в метали”, казва той.

Работата на д-р Мелхер е възложена съгласно споразумения за сътрудничество между правителствата на Германия и Конго по проекта „Укрепване на прозрачността и контрола върху сектора на природните ресурси в Демократична република Конго”. Работата, започнала през 2009 г., подпомага Министерството на мините в Конго за внедряването на система за сертификация на минерали за калай, волфрам, танталит и злато.

Geographical coverage

[+] Show Map

Действия към документ

Коментари

Регистрирайте се сега!
Получавайте уведомления за нови доклади и продукти. В момента имаме 33101 абонати. Честота: 3-4 имейли / месец.
Архив за уведомления
Следвайте ни
 
 
 
 
 
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100