Лични средства

Нотификации
Получавайте уведомления за нови доклади и продукти. Честота: 3-4 имейла месечно.
Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни
Twitter икона Twitter
Facebook икона Facebook
YouTube икона YouTube канал
RSS лого RSS Емисии
Повече

Write to us Write to us

For the public:


For media and journalists:

Contact EEA staff
Contact the web team
FAQ

Call us Call us

Reception:

Phone: (+45) 33 36 71 00
Fax: (+45) 33 36 71 99


следващ
предишен
елементи
Вие сте тук: Начало / Сигнали - Всяка глътка въздух / Сигнали 2011 г. / Статии / Здравето в променящия се климат

Здравето в променящия се климат

Смяна на език
През август 2007 г. местните здравни органи в Италия откриват висок брой случаи на необичайна болест в Кастильоне ди Червиа и Кастильоне ди Равена, две малки села, разделени от река. Почти 200 души са заразени и един възрастен мъж умира (Angelini et al., 2007).

 Image © John McConnico

 

Обстойното разследване показва, че болестта е чикунгуня, арбовирусна инфекция, която се предава на хората от комари от рода Aedes, или тигрови комари, по-характерни за Африка и Азия. Източникът на инфекцията е проследен до човек, който е на почивка в региона.

Здравните органи смятат, че болният човек е заразен преди пътуването си до Европа, но е ухапан от тигров комар и в Италия. Тигровият комар е преносител на вируса и се смята, че въпросното насекомо е заразило с вируса и друго лице в селото. Това задейства верижна реакция, при която тигровите комари хапят заразени лица и разпространяват вируса, докато ситуацията не прераства в малка епидемия.

Мрежа от взаимодействия

Огнището на чикунгуня се развива благодарение на сложна мрежа от взаимодействия и условия, които разкриват някои от рисковете за здравето и предизвикателствата, пред които сме изправени в глобализирания свят. Туризмът, изменението на климата, търговията, движението на видовете и общественото здраве са изиграли своята роля в ситуацията.

Смята се, че тигровите комари са внесени в Европа чрез редица стоки – от декоративни растения като бамбука на щастието до автомобилни гуми втора употреба. Ларвите на комара са били открити на много места в Европа, но те оцеляват единствено на открито в по-топлите южни страни или в парниците пò на север – например в Нидерландия.

Денгата и западнонилската треска също са открити в Европа и също се предават чрез ухапване от комар. Според Европейския център за превенция и контрол върху заболяванията със седалище в Стокхолм, Швеция, след първото по-голямо огнище на западнонилска треска в Румъния през 1996 г., заболяването се признава за една от главните причини за загриженост за общественото здраве в Европа. В момента не съществува ваксина и главните превантивни мерки са насочени към предпазване от ухапване от комари.

Интензивно производство на храна

Може би сами създаваме условията, необходими за разпространението на инфекциозни заболявания, условия, които не са съществували преди. Индустриализацията на производството на храна, например, е повод за силно безпокойство. Чрез интензивното отглеждане на един тип животно, рискуваме да създадем монокултури с малко генетично разнообразие. Тези животни са силно уязвими на заболявания от лоша хигиена или инфекции, преносими от диви животни като птиците. След като веднъж попаднат в монокултурите, тези заболявания могат лесно да мутират и да се разпространят даже и сред хората, работещи при въпросните животни. Прекаляването с антибиотици се е превърнало в приемлив начин на компенсиране отсъствието на естествена съпротива – практика, която може сама да доведе до проблеми.

„Съвременното ефективно селско стопанство, както и общественото здравеопазване, разчита на науката и медицината да отговорят на част от потребностите на глобализирания свят. Въпреки че съвременното селско стопанство облагодетелства много от нас с по-евтини и изобилни хранителни запаси, то може окаже непредвидено влияние и да доведе до непредвидени проблеми”, казва д-р Марк Шпренгер, директор на Европейския център за превенция и контрол върху заболяванията.

„Например, прекомерната употреба на антибиотици в селското стопанство може да доведе до отслабената им ефикасност и до по-голяма устойчивост на бактериите, което е вероятно да се отрази и на хората”, казва той.

Свързване на точките в Европа

Новите видове и новите заболявания, появяващи се в Европа, са само част от ефектите на изменението на климата върху здравето. Още много други екологични и социални последици от изменението на климата може в крайна сметка да окажат влияние върху здравето на човека чрез промените в качеството и количеството на водата, въздуха и храните, и изменените метеорологични условия, екосистемите, земеделието и прехраната.

Изменението на климата може също да изостри съществуващите екологични проблеми като замърсяването на въздуха и да наруши осигуряването на устойчиво водоснабдяване и канализация.

Иновации: околна среда и здравеопазване

Усилията в борбата с изменението на климата ще подобрят качеството на въздуха

Пакетът от мерки на Европейския съюз за действия за климата и възобновяемите енергийни източници (CARE) има за цел да:

  • намали емисиите от парникови газове с 20 % до 2020 г.;
  • увеличи дела на енергия от възобновяеми източници с 20 % до 2020 г.;
  • подобри енергийната ефективност с 20 % до 2020 г.

Необходимите усилия за изпълнението на тези цели ще доведат и до намаляване на замърсяването на въздуха в Европа. Например подобренията на енергийната ефективност и повишеното потребление на възобновяема енергия ще доведат до намалено изгаряне на изкопаеми горива, което е главен източник на замърсяването на въздуха. Тези положителни странични ефекти се наричат съпътстващи ползи на политиката за изменение на климата.

Очаква се горепосоченият пакет от мерки да намали годишните разходи за изпълнението на целите на ЕС за замърсяване на въздуха с милиарди евро. Спестяванията, реализирани от европейските здравни служби могат да бъдат почти шестократно по-големи.

Горещата вълна в Европа през лятото на 2003 г., със загиналите тогава над 70 000 души, подчерта необходимостта от приспособяване към изменението на климата. Възрастните хора и хората със специални заболявания са в по-висок риск, а лишените от добри условия за живот групи от населението са по-уязвими. В пренаселените градски райони с високо запечатване на почвата и с повърхности абсорбиращи топлина, ефектите от горещите вълни могат да бъдат усилени поради недостатъчното нощно охлаждане и слабия въздушен обмен.

За населението на ЕС се оценява нарастване на смъртността с 1 до 4 % за всеки градус повишаване на температурата над граничната максимална температура за региона. През 20-те години на ХХІ в. очакваното увеличение на свързаната с топлината смъртност в резултат от изменението на климата може да надвишава 25 000 годишно, главно в централните и южните европейски региони.

„Дискусията относно здравето, използването на земята, селското стопанство, туризма, търговията и изменението на климата трябва да се развива с голяма доза въображение. В момента може да не свързваме правилно общественото здраве и околната среда или изменението на климата”, казва д-р Шпренгер.

„Например неотдавна посетих едно здравно ведомство и попитах кой отговаря за въпросите, свързани с изменението на климата – отговорът беше никой. Това не означава осъждане на което и да е било ведомство или орган, но показва, че все пак е необходимо да променим начина си на мислене за тези проблеми, тъй като те са взаимосвързани”, добавя той.

„Системите на общественото здравеопазване трябва да започнат да се адаптират и отварят за възможността от нови заболявания и нови климатични условия. На пациентите може да им бъде поставена погрешна диагноза, тъй като към момента лекарят не е бил запознат с нов вирус. Много от вирусите приличат на грип и се усещат като грип. Необходими са нови инструменти, за да се борим с новите предизвикателства, например обучение, а материалните бази като лабораториите трябва да са гъвкави и приспособими”, казва той.

Посетете уебсайта на Европейския център за превенция и контрол върху заболяванията:

www.ecdc.europa.eu

За повече информация и пълен списък на бележикте прочетете доклада: „Европейската околна среда: състояние и перспективи през 2010 г. Обобщение“

Инвазивни видове

Азиатският тигров комар или комарът от рода Aedes albopictus е един от най-широко разпространените примери на инвазивни видове. Обичайното му местообитание е територията от Пакистан до Северна Корея. В момента е разпространен навсякъде по света и се описва като най­силно инвазивния комар на света.

Комарът е само един пример на много по-голямата заплаха за европейското биологично разнообразие от установяването и разпространението из целия континент на чужди видове или видове с неместен произход в резултат на човешката дейност. Във всички европейски екосистеми могат да се наблюдават чужди видове. Глобализацията, особено повишената търговия и туризма, доведоха до подем в броя и типа чужди видове, пристигащи в Европа.

Приблизително 10 000 чужди видове са регистрирани в Европа. Някои от тях, като картофа и домата, са внесени целенасочено и са запазили икономическото си значение и до днес. Други видове, т.нар. „инвазивни чужди видове”, могат да създадат сериозни проблеми в градинарството, земеделието и горите като приносители на заболявания или като разрушители на инфраструктура като сгради и язовири.

Инвазивните чужди видове също така променят екосистемите, които обитават и оказват въздействие върху другите видове в тези екосистеми. Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие определя инвазивните чужди видове като една от главните заплахи за биологичното разнообразие по света.

Geographical coverage

[+] Show Map

Действия към документ

Коментари

Регистрирайте се сега!
Получавайте уведомления за нови доклади и продукти. В момента имаме 32999 абонати. Честота: 3-4 имейли / месец.
Архив за уведомления
Следвайте ни
 
 
 
 
 
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100