Лични средства

Нотификации
Получавайте уведомления за нови доклади и продукти. Честота: 3-4 имейла месечно.
Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни
Twitter икона Twitter
Facebook икона Facebook
YouTube икона YouTube канал
RSS лого RSS Емисии
Повече

Write to us Write to us

For the public:


For media and journalists:

Contact EEA staff
Contact the web team
FAQ

Call us Call us

Reception:

Phone: (+45) 33 36 71 00
Fax: (+45) 33 36 71 99


следващ
предишен
елементи
Вие сте тук: Начало / Сигнали - Всяка глътка въздух / Сигнали 2011 г. / Статии / Общо ползване на природните богатства

Общо ползване на природните богатства

Смяна на език
От изразходваните 8,2 млрд. тона материали от всички държави-членки на ЕС през 2007 г. делът на минералите е 52 %, на изкопаемите горива – 23 %, на биомасата – 21 % и на металите – 4 %. SOER 2010

 Image © EEA/ John McConnico

 

На хиляди километри от Европа, в щата Ориса, сгушен близо до Бенгалския залив, хиляди камиони се движат по пътищата. Това е Източна Индия, легендарният извор на изобилието на минерали и основен източник на суровини за световния икономически растеж в миналото. Минералното богатство в тази част от Индия продължава да бъде сред най-ценните в света, като индустриалната революция, свързана с него, може би е само в началото си.

Хората от племенните общности, обитаващи горите тук, имат много за губене и малко за печелене. Обитаващите горите племена не са добре защитени – правата им никога не са били определяни или надлежно признати. В едно малко племенно селище дълбоко в гората, покриваща областта Гаджапати, съпрузите Ганджи и Сукру Буян живеят във и около гората.

През пет месеца от годината, те изкарват прехрана за семейството си от парцел земя с площ, по-малка от половин акър, който те обработват на края на гората, заобикаляща селището им Райбада. През този период те събират и зеленчуци, семена, плодове и билки от гората. Това е основният им източник на прехрана в продължение на още четири месеца. Те биха умрели от глад без гората. През останалите три месеца са принудени да ходят в големите градски райони на Бангалор или Мумбай, където работят каквото намерят.

Богатство под земята – бедност на земята

В индийския щат Ориса, разположен в източната част на полуострова на брега на Бенгалския залив, има изобилие от разнообразни минерали. Този щат се смята за един от най-богатите на ресурси щати в Индия. Минералите, добити в Ориса, са едни от най-качествените в света.

С изобилието си на неразработени като цяло залежи на въглища, желязна руда, боксит, хромит, варовик, доломит, манган, гранит, калай, никел, ванадиум и скъпоценни камъни щатът Ориса преминава през голям скок в индустриализацията си. В Ориса се намира значителен дял от световните залежи на доста минерали, не само като количество, но и като качество. Ето защо международните компании чакат на опашка да получат достъп до това богатство.

Някои от добитите минерали се използват в самата Индия, но значително количество се изнася за Китай, Япония, Южна Африка, Русия, Корея, Тайланд, Малайзия, Индонезия, Украйна, Непал, Съединените щати и, разбира се, Европейския съюз (Ota, A.B.,2006).

Линии на разлома в глобалния свят

Ориса, със съчетанието си от богатство в земята и бедност на земята, нагледно показва няколко линии на разлома в глобалния свят. Тук се събират заедно неравенството, безмилостното разграбване на природни изкопаеми и миграцията по принуда. Въпреки че миннодобивната промишленост в Ориса наистина носи икономически ползи на региона, те не са разпределени поравно. За обитаващите гората племенни общности цената, която трябва да платят, е прекалено висока, защото домовете им са изложени на опасност, тъй като миннодобивните компании все повече се домогват до земята им.

Шестдесет процента от племенното население на Ориса живее на земя, в чиито недра се крият богати минерални залежи. Обаче те нямат документи за правото си на собственост върху земята. Изселването на племенните общности в полза на прокарването на проекти за икономическо развитие, включително миннодобивни дейности, винаги е било обичайна практика в такива ситуации. Но мащабът на изселванията се промени през последните десетилетия, като икономическите промени от 1991 г. нататък увеличиха броя и интензивността им. (Ota, A.B., 2006).

Нарастващото въздействие на потреблението на ресурси в Европа

Ние, европейците, имаме нужда от природните ресурси, за да движим икономическото си развитие напред и да живеем добре. Потреблението ни на ресурси, обаче, надхвърля наличните на местно равнище и затова сме все по-зависими от ресурси, внесени от други места по света.

Повече от 20 % от ресурсите, използвани в Европа, се внасят. Използваме значително повече суровини непряко, тъй като внасяме готови продукти, произведени в други страни.

Тази зависимост от вноса е особено забележима по отношение на горивата и суровините от миннодобивната промишленост. Но Европа е и краен вносител на фураж и зърнени култури за производство на месо и млечни продукти в ЕС. Повече от половината количества от риба в ЕС също се внасят. След като изчерпахме собствените си рибни запаси, преминахме към чуждите.

За много суровини и търговски стоки ефектът върху околната среда, свързан с техния добив и производство, като например отделените отпадъци или използваната вода и енергия, засяга страните производителки. За някои продукти, като компютри и мобилни телефони, този ефект може да бъде няколко пъти по-голям от действителната стойност на самия продукт. Все пак, въпреки че ефектът може да бъде значителен, той рядко се отразява в цените или в други индикатори, които обикновено влияят върху решенията на потребителите.

Друг пример за използването на природните ресурси в производството на продукти е водата, която е необходима в земеделските райони за производството на много храни. Тяхното производство води до косвен и често неограничен износ на водните ресурси. Например 84 % от водните ресурси за производство на памук в ЕС се намират извън ЕС, най-вече в райони с ограничени водни ресурси и с интензивно напояване.

Прочетете повече и намерете пълния списък от бележки в SOER 2010: www.eea.europa.eu/soer/synthesis

Къде отиват природните ресурси 

Потреблението на природни ресурси е свързано с редица екологични и социално-икономически въпроси. Икономиката на екосистемите и биологичното разнообразие, основен анализ на глобалното икономическо значение на биологичното разнообразие, хвърля светлина върху връзките между загубата на биологично разнообразие и бедността.

Изследователите на икономиката на екосистемите и биологичното разнообразие се опитваха да идентифицират непосредствените бенефициенти на екосистемите и биологичното разнообразие. „Отговорът, както пише Паван Сукдев, ръководител на инициативата за „зелена“ икономка по Програмата за околна среда на ООН, е, че бенефициентите са главно бедните. Най-засегнатите поминъци са земеделието, животновъдството, риболова и горските дейности – повечето от бедните по света разчитат именно на тях (EC, 2008).

Загубата на биологичното разнообразие в Индия има тежки последици за жените, тъй като то се отразява върху събирането на горски плодове. Изследванията сред племенните общности в Ориса и Чатисгар отбелязват как обезлесяването е довело до загуба на поминъка, като жените трябва да изминават пеша четири пъти по-голямо разстояние, за да събират плодове, а увеличава черния робски труд и се отразява върху физическото здравословно състояние. Съществуват и доказателства за това, че положението на жените в семейството е по-добро в селищата, разположени в добре залесени райони, тъй като там жените имат много по-голям принос към семейния бюджет, отколкото жените в селища без природни ресурси (Sarojini Thakur, 2008).

В Европа сме изолирани от прякото въздействие на унищожаването на околната среда, поне в краткосрочен план. Но последиците могат да бъдат жестоки за бедните хора, пряко зависими от околната среда за прехраната и дома си. Най-слабите групи в обществото често понасят най-тежкото бреме на унищожаването на природните системи.

Годишните загуби на природен капитал обикновено се оценяват с пренебрежително малко процентни пункта от БВП. Но ако представим загубите на природен капитал в човешко изражение, въз основа на принципите на собствен капитал и познанията ни за това към кого са насочени ползите от природата, т.e. към бедните, то тогава аргументът в полза на намаляване на тези загуби ще придобие значителна сила.

Това заключение важи за целия свят. Става дума за правото на бедните на природин поминък, който съставлява половината, ако не и повече, от благосъстоянието им и който те не могат да заменят (EК, 2008).

Силата да останеш на място

Глобализацията често се отличава с движение – на хора, стоки, богатство и познания например. Стоенето на едно място обикновено не се числи към приоритетните за нас права на човека. Но племенните общности в Ориса и на много други места често жадуват именно за това: да могат да останат където са, където имат прехрана и убежище и връзка със семейството и племето си. Там, където поколения наред са се чувствали в безопасност и на сигурно място.

Предвид притока на хора към градовете и градските райони, би било добре да помислим и за предоставянето на повече възможности на хората да останат там, където са.

Природният капитал и екосистемните услуги

Forest

Понятията „природен капитал” и „екосистемни услуги” са в центъра на дебатите относно връзката на човечеството с околната среда. За да ги разберем по-добре, е добре да си представим какво означават за нас природните системи.

Горите например. Горите са източник на всякакъв вид храна: плодове, мед, гъби, месо и т.н. Ако бъдат добре стопанисвани, могат да ни предоставят и устойчив приток на ресурси за икономиката като дървесина. Но горите имат много по-голяма роля. Например дърветата и растителността помагат да се гарантира стабилен климат на местно и световно равнище чрез поглъщането на замърсяването и парниковите газове. Горските почви разграждат отпадъците и пречистват водите. А хората често изминават големи разстояния, за да се насладят на красотата и спокойствието на горите или да се отдадат на такива развлечения като лова.

Всички тези функции на горите, източник на храна и дървесина, регулирането на климата и т.н., са безценни. Бихме плащали много повече за машини със същите функции. По тази причина трябва да възприемаме екосистемите под формата на капитал, обслужващ както собственика, така и често пъти останалите хора близо и далече от него (както в случая на регулирането на климата). Най-важното е да поддържаме природния си капитал – да не експлоатираме и да не замърсяваме прекомерно екосистемата, за да може да продължим да получаваме тези безценни услуги.

 

Стойността на биологичното разнообразие в горите

Главната причина за загубата на биологичното разнообразие в горите е, отсъствието на добро разбиране на стойността му. Например решението за преобразуване на един хектар гора с богато биологично разнообразие за целите на селското стопанство или строителството се основава обикновено върху непосредствените ползи. Почти не се обръща внимание на многото неизмерими екологични ползи, предоставени от екосистемите.

Билките в индийските гори

Освен богатата флора и фауна Индия разполага и с едно от най-големите билкови световни наследства. Поне 8 000 растителни видове се използват редовно за лечебни цели от индийците, като 90–95 % от тях идват от горите. По-малко от 2 000 от тези растения са официално документирани в индийската медицина. Информацията за останалите не е документирана и се предава устно и под формата на традиционни знания. Само 49 вида се използват в съвременната медицина.

Биологичното разнообразие е форма на застраховка срещу заболяванията сред хората

– банка с познания , съхраняваща потенциални лекарства за такива болести като рак или СПИН. Например кората на хининовото дърво съдържа вещество за борба с маларията. За съжаление с изчезването на даден вид често пъти сме неосведомени за негативния му ефект върху обществото.

Този раздел се основава на доклада „Проект за „зелено“ счетоводство в индийските щати: стойността на биологичното разнообразие в горите на Индия (Gundimeda et al., 2006).

 


 

 

Свързано съдържание

Geographical coverage

[+] Show Map

Действия към документ

Коментари

Регистрирайте се сега!
Получавайте уведомления за нови доклади и продукти. В момента имаме 32990 абонати. Честота: 3-4 имейли / месец.
Архив за уведомления
Следвайте ни
 
 
 
 
 
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100