Лични средства

Нотификации
Получавайте уведомления за нови доклади и продукти. Честота: 3-4 имейла месечно.
Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни
Twitter икона Twitter
Facebook икона Facebook
YouTube икона YouTube канал
RSS лого RSS Емисии
Повече

Write to us Write to us

For the public:


For media and journalists:

Contact EEA staff
Contact the web team
FAQ

Call us Call us

Reception:

Phone: (+45) 33 36 71 00
Fax: (+45) 33 36 71 99


следващ
предишен
елементи
Вие сте тук: Начало / Сигнали - Благосъстояние и околна среда / Сигнали 2011 г. / Статии / Неустойчивото потребление

Неустойчивото потребление

Смяна на език
Основно послание: Една от основните причини за отрицателното въздействие на консумацията върху околната среда и за последващата прекомерна употреба на ресурси се дължи на факта, че разходите на обществото за унищожаването на околната среда и ресурсите не са изцяло отразени в цените на стоките и услугите. Много стоки са евтини, въпреки че вредят на околната среда, екосистемите или здравето на човека. SOER 2010

 

„Димът се появи над фермата късно вечерта. Не беше приятно. Пепелта се сипеше като сняг”, казва Гудни Торвалдсон, който стопанисва семейна ферма в Южна Исландия, само на 8 км. от вулкана Ейяфятлайокутл.

„Трябваше да приберем на закрито овцете, агнетата и част от конете. Овцете трябваше да се проверяват на всеки три часа, защото беше сезона на агненето. Всичко беше посивяло. Най-големите парчета пепел бяха 3 см. Оставях следи в пепелта като в сняг.”

Гудни Торвалдсон заедно с останалите исландци бяха забележително добре подготвени за мащабното изригване на вулкана Ейяфятлайокутл през март 2010 г. Сложна система за наблюдение, използваща технологията на глобалната система за сателитно позициониране, непрекъснато измерва активните вулкани в Исландия. Замерванията подсказваха, че вулканът расте на височина – сигурен признак за вулканична дейност в планината. Други наблюдения потвърдиха данните. В съчетание с ефективна система за информиране на обществото системата за наблюдение показва колко ценна може да бъде информацията за околната среда.

Останалата част от света навярно не беше толкова добре подготвена. Последиците от изригването на вулкана засегнаха целия свят само след няколко дни главно в резултат на огромния облак с пепел, който се образува, и начина, по който той повлия на въздушния транспорт. Пепелта се движеше на височина между 6000 и 11 000 метра – същата височина, която използват и пътническите самолети. Европа затвори въздушното си пространство, което на свой ред възпрепятства полетите за Европа даже от такива далечни места като Сидни. Международната асоциация за въздушен транспорт оцени загубите на авиокомпаниите на приблизително 200 млн. долара дневно.

Почти всяка индустрия, разчитаща на въздушен транспорт, беше засегната. В Кения растенията, цветята и зеленчуците, отгледани за европейския пазар, гниеха на парещото слънце и причиниха загуби за милиарди евро. По приблизителни оценки в първите няколко дни след изригването на вулкана са изхвърлени над десет милиона цветя, главно рози. Вместо да стигнат до европейския пазар, зеленчуци като аспержи, броколи и зелен фасул бяха дадени за храна на животните Запасите от прясна риба тон от Виетнам и Филипините започнаха да се изчерпват в Европа.

Зловещата тишина на небето над Европа през април 2010 г. напомни колко много зависи животът ни от въздушния транспорт. От новините за гниещите цветя и зеленчуци в Кения всъщност разбрахме откъде идват те. Изригването на вулкана ясно показа взаимовръзката на някои от основните системи – човешката и природната – в основата на глобализираното ни общество.

Големият ни отпечатък

Екологичният отпечатък е една от няколкото използвани мерки, които показват изискванията на човечеството към планетата. Концепцията на „отпечатъка” си има своите ограничения, но това е едно сравнително лесно за разбиране понятие: то оценява площта на земята и моретата, необходима за използваните от нас ресурси и за поглъщането на отпадъците ни.

През 2003 г. „Екологичният отпечатък” на ЕС възлиза на 2,26 млрд. световни хектара или 4,7 световни хектара на човек. За разлика от това общата производителна площ в Европа възлиза на 1,06 млн. световни хектара или 2,2 световни хектара на човек (WWF, 2007).

Ако всички хора по света живееха като европейците, човечеството щеше да се нуждае от повече от две и половина планети за ресурсите, които използваме, поглъщането на отпадъците ни и оставянето на място и за дивите видове (WWF, 2007).

Знаете ли, че…?

Средностатистическият европеец използва около четири пъти повече ресурси, отколкото средностатистическият африканец, и три пъти повече, отколкото средностатистическия азиатец, но наполовина на средностатистическия американец, канадец или австралиец.

SOER 2010

Ден на екологичен дефицит

Денят на екологичния дефицит (Earth Overshoot Day) е денят, в който потреблението на природни ресурси от човечеството за съответната година е равно на биологичния капацитет на природата за 12 месеца. Това е денят, в който общата ни заплатата е изхарчена

и започваме да взимаме на заем от планетата.

През 2010 г. Global Footprint Network оценява, че до 21 август човечеството е изразходвало всички екологични услуги, от пречистването на въглеродния диоксид до производството на суровини за храна, които природата може благополучно да ни предостави през цялата година. От 21 август до края на годината екологичните ни изисквания се изпълняват чрез изчерпване на запасите от ресурси и натрупване на парникови газове в атмосферата.

Поддържането на навика

„Глобалният отпечатък” и „Денят на екологичния дефицит” са приблизителни оценки. Но ние знаем с увереност, че търсенето на природни ресурси по света се е увеличило драстично през последните десетилетия. Основните двигатели са ръста на населението, богатството и потреблението. По-голямата част от ръста на населението настъпва в развиващите се държави, докато най-високите нива на богатство и потребление са в развитите държави.

В Европа поддържаме екологичния дефицит — разликата между отпечатъка ни и биологичния ни капацитет — чрез вноса на стоки и услуги. Също така изнасяме част от отпадъците си. Ставаме все по-зависими.

В резултата на нарастващата световна търговия все по-голяма част от въздействието върху околната среда, причинено от потреблението в държавите от ЕС, се усеща на други места. Въпреки че част от тези промени настъпват между отделните държави членки на ЕС, голяма част от тях са извън ЕС и извън обсега на настоящите политики за производство на ЕС. Това означава, че изнасяме ефектите от потреблението си в страните, където политиката по отношение околната среда е често слабо развита, като оказваме огромно влияние върху други хора и тяхната околна среда.

Глобалната консумация има сериозни, необратими последици за световните екосистеми: 130 000 км2 от тропическите дъждовни гори се изсичат годишно. Освен това от 1960 г. една трета от земеделската земя по света е изоставена или изтощена в резултат на прекомерната експлоатация или деградацията на почвата.*

Излизане от омагьосания кръг

Трябва да станем по-добри в уравновесяването на потребността от съхраняване на природния капитал с използването му за подхранване на икономиката. По-ефективното използване на ресурсите представлява важно решение. Приемайки, че изискванията ни към природните системи са понастоящем неустойчиви, трябва по същество да се справяме по-добре с по-малко ресурси.

Обнадеждаваща новина е, че това е въпрос, по който интересите на сектора на околната среда и на търговията застъпват една и съща позиция: компаниите процъфтяват или западат въз основа на способността си да извличат максимална полза от вложените суровини, така както опазването на естествения свят и човешкото благоденствие зависи от нашето преживяване с по-ограничен брой ресурси.

Понастоящем ефективността на ресурсите е водеща инициатива на ЕС — съществен елемент от стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж до 2020 г. Ефективността на ресурсите съчетава принципите на добрите бизнес практики с тези на добрите екологични практики, като има по-голямо производство при по-малко създадени отпадъци. Това наподобява съчетаването на здравословен хранителен режим с режим на физически упражнения

— след известно време разбирате, че можете да постигнете повече с по-малко.

* За повече информация вж. тематичните оценки на SOER: потреблението и околната среда:

www.eea.europa.eu/soer/europe/consumption-and-environment

Покупателна способност

Cotton

Потреблението ни на храна и горива води до прякото ни въздействие върху околната среда. Много по-голямо е обаче непрякото ни въздействие, съпътстващо производствените вериги на консумираните стоки и услуги. То може да бъде въздействието на миннодобивна промишленост или събирането на реколтата, използването на вода за отглеждането на култури или увреждането на местното биологично разнообразие от интензивното земеделие или замърсяването.

Като потребители обаче можем да променим въздействието си върху околната среда, например като купуваме устойчиво произведени храни.

Биологичното производство и „щадящото земеделие” стават все по-популярни и успешни практики по света. Инициативата за съхраняване на памука е само един пример на устойчив подход към производството, който намалява въздействието върху околната среда.

Иновации: облекло

Инициатива за съхраняване на памука

Инициатива за съхраняване на памука в Уганда принадлежи на компанията за етично облекло EDUN, Обществото за опазване на дивата природа и „Невидими деца” с цел изграждането на устойчиви земеделски общности в Уганда.

„Инициатива за съхраняване на памука в Уганда се изпълнява в един от най-бедните региони в Уганда – областта Гулу, която се възстановява от гражданската война, довела до изселването на милиони хора. Тази програма подпомага завръщащите се земеделци с финансиране, инструменти и обучение на развиването на устойчиво отглеждане на памук”, казва Бриджит Русо, маркетингов директор, EDUN.

Земеделците са обучени да разширяват полетата си, като отглеждат комбинация от ротационни хранителни култури, за да може да посрещнат основните потребности на семействата си, и памук, продукт, генериращ приходи, за който има международно търсене. Понастоящем 3 500 земеделски стопани са бенефициенти на програмата, като има планове техният брой да се увеличи до 8 000 през следващите три години.

Това сътрудничество има за цел да подобри поминъка на общностите в Африка, като подкрепя земеделците да събират устойчиво щадящо отгледан памук.

Geographical coverage

[+] Show Map

Действия към документ

Коментари

Регистрирайте се сега!
Получавайте уведомления за нови доклади и продукти. В момента имаме 33100 абонати. Честота: 3-4 имейли / месец.
Архив за уведомления
Следвайте ни
 
 
 
 
 
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100