Зелена инфраструктура: по-добър живот чрез природосъобразни решения

Смяна на език
Article Публикуван 02-12-2015 Последна промяна 15-09-2016 10:50
Зелената инфраструктура предлага атрактивни решения за околната среда, социалните и икономическите проблеми и поради това трябва да бъде изцяло интегрирана в отделните области на политиката. Докато ЕАОС подготвя публикуването на доклада относно ролята на екологосъобразната инфраструктура за намаляване на въздействието на изменението на метеорологичните параметри и климата, свързано с природни заплахи, разговаряхме с водещия автор от Агенцията, Gorm Dige, ръководител на проект за териториален анализ на околната среда, политиката и икономиката.

 Image © Birgit Georgi/EEA

Какво представлява зелената инфраструктура и защо е важна?

Съобщението „Зелена инфраструктура“ на Европейската комисия я описва като инструмент за осигуряване на екологични, икономически и социални ползи чрез природосъобразни решения, което ни помага да разберем предимствата, предоставяни от природата на човешкото общество, и да мобилизираме инвестиции за поддържане и увеличаване на тези ползи. С други думи, инфраструктурата е мрежа от естествени райони, полуестествени райони и зелени площи, осигуряваща екосистемни услуги, които допринасят за благосъстоянието на човека и качеството на живот.

Зелената инфраструктура може да предостави множество функции и ползи в едно и също пространство. Тези функции могат да бъдат за околната среда (напр. запазване на биологичното разнообразие или адаптиране към изменението на климата), социални (напр. осигуряване на отводняване или зелени площи) и икономически (напр. предоставяне на работни места и повишаване на цените на имотите). В сравнение със „сивата" инфраструктура, която по принцип изпълнява една-единствена цел, например отводняване или транспорт, зелената инфраструктура е по-атрактивна, тъй като има потенциала да решава няколко проблема едновременно. Традиционната „сива" инфраструктура продължава да бъде необходима, но често може да бъде подсилена с природосъобразни решения.

Например зелената инфраструктура може да се използва за намаляване на количеството на оттичащите се поройни дъждове, постъпващо в канализационните системи и в крайна сметка в езерата, реките и потоците, благодарение на естествената способност на задържане и поглъщане, свойствена на растителността и почвите. Ползите от зелената инфраструктура в този случай могат да включват поглъщане на въглерода, подобрено качество на въздуха, смекчаване на ефекта на градския топлинен остров, допълнителни местообитания за дивите животни и места за

отдих. Зелените площи допринасят също за културния и историческия ландшафт, като придават идентичност на съответните места, както и за пейзажа на градските и крайградските райони, където хората живеят и работят. Изследванията показват, че решенията за зелена инфраструктура струват по-малко от тези за „сивата" инфраструктура и предлагат широк набор от допълнителни ползи за местните икономики, социалната структура и разширената околна среда.

Какви са основните предизвикателства пред изграждането на зелена инфраструктура?

Зеленатаинфраструктура е сравнително ново и сложно понятие, затова няма общоприето определение за нея. Липсват също количествен анализ и показатели. Поради това съставителите на политики срещат трудности при интегрирането на зелената инфраструктура в общата политическа картина. Това не важи за всички характеристики на зелената инфраструктура. Например съоръженията за преминаване на диви животни и системите за управление на водите, например зелените покриви, обикновено имат ясни функции и съществуват мерки за оценка на тяхната ефективност.

Във финансово отношение зеленатаинфраструктура също изглежда сложна, но освен че предоставя множество ползи, както беше показано по-горе, често тя е по-евтина, по-солидна и по-устойчива. Поради това, вместо да се връщат към вече прилагани „сиви" решения като диги и тръби против наводнения, планиращите органи следва първо да разгледат ползите от възстановяване на заливните райони или влажните зони.

На последно място, зелената инфраструктура е залегнала в Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие, но не само като инструмент за запазване на биологичното разнообразие. Тя може да допринесе съществено за постигане на политическите цели на ЕС във връзка с регионалното развитие и развитието на селските райони, изменението на климата, управлението на риска от бедствия, селското и горското стопанство, както и околната среда.

Каква е европейската политика относно зелената инфраструктура и какво се прави за решаване на посочените проблеми?

Стратегията на ЕС за зелена инфраструктура призовава към пълно интегриране на екологосъобразната инфраструктура в политиките на ЕС, така че тя да стане стандартен елемент на териториалното развитие в ЕС. Освен това стратегията потвърждава, че зеленатаинфраструктура може да принесе полза за редица политики на ЕС, чиито цели могат да бъдат постигнати чрез природосъобразни решения, и поставя използването на зеленатаинфраструктура в контекста на стратегията за растеж „Европа 2020".

В допълнение, Стратегията за биологичното разнообразие цели да гарантира, че „към 2020 г. екосистемите и техните услуги се поддържат и разрастват чрез създаване на зелена инфраструктура и възстановяване на най-малко 15 % от деградиралите екосистеми". Тя призовава държавите членки да опишат и извършат оценка на състоянието на екосистемите и предоставяните от тях услуги на национално равнище. Тази дейност ще подпомогне оценката на икономическата стойност на екосистемните услуги и ще поощри включването на тези стойности в системите за отчитане и докладване на европейско и национално равнище до 2020 г.

Зеленатаинфраструктура се споменава и в други програмни и законодателни документи на ЕС, по-конкретно в Седмата програма за действие за околната среда (Седма ПДОС), Регионалната политика 2014—2020 г., Рамковата директива за водите, Директивата за нитратите и Директивата за наводненията и Стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата.

Надеждата е, че всички тези мерки ще доведат до по-добро използване на зеленатаинфраструктура като политическо средство и до практически решения на местно равнище.

Какъв е приносът на ЕАОС за тази дейност?

В помощ на съставителите на политики и широката общественост ЕАОС се зае с изследвания в областта на екологосъобразната инфраструктура. През 2011 г. публикувахме доклада „Зелена инфраструктура и териториално сближаване", в който се подчертава колко важно е да се разработят инструменти за откриване и измерване на зелената инфраструктура и да се предоставят изходни данни за определяне на регионалните приоритети и целеви показатели. Докладът беше взет под внимание и в съобщението на ЕС „Зелена инфраструктура".

В проучването на ЕАОС „Пространствен анализ на зелената инфраструктура в Европа" е направена оценка на зелената инфраструктура като екологическа и пространствена концепция за насърчаване на здравето и устойчивостта на екосистемите, принос за запазване на биологичното разнообразие и осигуряване на предимства за хората чрез насърчаване предоставянето на екосистемни услуги като смекчаване на изменението на климата, осигуряване на ключови местообитания за биотата и свързаност на местообитанията.

Предстои изготвянето на последващ доклад на ЕАОС под заглавие „Проучване на природосъобразни решения — ролята на зелената инфраструктура за смекчаване на последиците от природни заплахи, свързани с изменението на метеорологичните параметри и климата".Въз основа на предходни доклади този документ се опитва да покаже, че зелената инфраструктура допринася за смекчаването на различните последици от екстремни метеорологични и свързани с климата събития, които са сред най-скъпо струващите и най-смъртоносните природни заплахи в Европа и в целия свят. В доклада е поставен акцент върху някои видове събития, за които е много вероятно да нараснат поради продължаващото изменение на климата, т.е. свличания на почвата, лавини, наводнения и морски приливи. Освен това е засегнат приносът на зелената инфраструктура и екосистемните услуги за регулиране на глобалния климат.

Gorm Dige

Интервю, публикувано в брой № 2015/3 на бюлетина на ЕАОС, септември 2015 г.

Geographic coverage

Austria, Belgium, Bulgaria, Croatia, Cyprus, Czech Republic, Denmark, Estonia, Finland, France, Germany, Greece, Hungary, Ireland, Italy, Latvia, Lithuania, Luxembourg, Malta, Netherlands, Poland, Portugal, Romania, Slovakia, Slovenia, Spain, Sweden, United Kingdom
Действия към документ
Статии
Menu
Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни
 
 
 
 
 
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100