Лични средства

Нотификации
Получавайте уведомления за нови доклади и продукти. Честота: 3-4 имейла месечно.
Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни
Twitter икона Twitter
Facebook икона Facebook
YouTube икона YouTube канал
RSS лого RSS Емисии
Повече

Write to us Write to us

For the public:


For media and journalists:

Contact EEA staff
Contact the web team
FAQ

Call us Call us

Reception:

Phone: (+45) 33 36 71 00
Fax: (+45) 33 36 71 99


следващ
предишен
елементи
Вие сте тук: Начало / Статии / Водата в нашата храна — „високата цена“, която плащаме за поливното земеделие

Водата в нашата храна — „високата цена“, която плащаме за поливното земеделие

Смяна на език
Земеделието представлява тежко и все по-нарастващо бреме за водните ресурси на Европа, което поражда заплахи от недостиг на вода и увреждане на екосистеми. За да се постигне устойчиво потребление на вода в Европа е необходимо земеделските производители да получават подходящи ценови стимули, съвети и подкрепа.

 Image © Griszka Niewiadomski/Stock.xchng

Храната е неразделно свързана с благосъстоянието на човека. Освен факта, че добрата храна е важна за доброто здраве и че храненето ни носи удоволствие, земеделското производство играе жизненоважна роля като източник, който осигурява препитанието на отделния човек и дава тласък на икономиката като цяло.

Производството на храна обаче консумира и много вода – един не по-малко жизненоважен ресурс. На земеделието се пада 24 % от водочерпенето в Европа и макар това да не изглежда много в сравнение с 44-те процента вода, черпена за охлаждане при производството на енергия, неговото въздействие върху водните запаси е много по-голямо. Докато почти цялото количество вода за охлаждане постъпва обратно в естествените водоизточници, при земеделието това количество е нерядко една трета.

Освен това разпределението на водоползването в селското стопанство е неравномерно. В някои райони на Южна Европа земеделието ангажира над 80 % от водочерпенето. Водочерпенето е обикновено най-интензивно през лятото, когато водният ресурс е най-оскъден, с което вредните въздействия на тази практика се увеличават до максимална степен.

Неотдавнашният доклад на ЕАОС, Водните ресурси в Европа — борба с недостига на вода и със сушата, описва неблагоприятните въздействия на прекомерното водочерпене. Свръх-експлоатацията на ресурси увеличава вероятността от остър недостиг на вода през периодите на засушаване. Това означава и по-ниско качество на водата (тъй като замърсителите са по-неразредени), и крие риск от навлизане на солена вода в подпочвените води в крайбрежните райони. Речните и езерните екосистеми също могат да бъдат изложени на сериозни рискове, и растенията и животните в тях да бъдат увредени или да загинат, когато водните нива се понижат или пресъхнат напълно.

Резултатите са очевидни в много райони на Южна Европа. Например :

  • при басейна Коня в Турция водочерпенето за напояване — по-голямата част от което се извършва чрез незаконно изкопани кладенци — е довел до сериозно намаляване на повърхностната площ на езерото Туз, което е второ по големина в страната;
  • в равнината Арголида в Гърция хлоридната токсичност, дължаща се на навлизането на солена вода, е видна от изгарянията по листата и обезлистването; сондажните отвори са пресъхнали или са изоставени поради изключителната си соленост;
  • в Кипър силният недостиг на вода през 2008 г. наложи внасянето на вода с танкери, доведе до намаляване на доставките за домакинствата и до значително увеличаване на цените.

Неподходящи стимули

Очевидно е, че в някои части на Европа употребата на вода в селското стопанство става неусточива , което показва, че регулаторните и ценообразуващите механизми не са успели да постигнат ефективно управление на търсенето.

Земеделските производители се насочват към интензивни методи за напояване, изискващи голям разход на вода поради високата продуктивност, която те предлагат. В Испания например 14% от напояваните земеделски земи произвеждат 60 % от общата стойност на земеделските продукти.

Ясно е, че земеделските производители ще напояват, единствено ако увеличената производителност превишава разходите за монтаж на напоителни системи и добив на големи количества вода. В това отношение, националните и европейските политики създадоха неблагоприятни стимули. Земеделските производители рядко плащат за целия ресурс и за екологичните разходи на големите, публично управлявани напоителни системи (особено ако законодателството, забраняващо или ограничаващо водочерпенето, не се прилага ефективно). Преди направените неотдавна реформи субсидиите на ЕС често стимулираха обработването, изискващо голям разход на вода.

Степента на водоползване, която произтича от това, може да бъде шокиращо висока. WWF направи анализ на напояването на четири култури в Испания през 2004 г. и установи, че почти 1 милиард m3 вода са били използвани за свръхпроизводство над квотите на ЕС. Това се равнява на домашното потребление на над 16 милиона души.

Има вероятност изменението на климата да влоши положението. На първо място по-горещите и по-сухи лета ще увеличат натиска върху водните ресурси. На второ място ЕС и неговите държави-членки поеха ангажимент биогоривата да осигуряват 10% от транспортните горива до 2020 г. Ако нарастващото търсене на биоенергия се задоволява с използването на настоящите енергийни реколти от първо поколение, използването на вода в селското стопанство ще нарасне.

Сега накъде?

Поливното земеделие има ключова роля за местните и национални икономики в определени части на Европа. Ако напояването в някои райони бъде прекратено, това може да доведе до запустяване на земите и сериозни икономически беди. Поради това водопозлзването в селското стопанство трябва да стане по-ефективно, за да се гарантира наличиено на достатъчно вода както за напояване, така и за местното население, и за да се осигури здравословна околна среда и воден ресурс за останалите икономически сектори.

Ценообразуването по отношение на водата представлява основният механизъм за стимулиране на нивата на водно потребление, който балансира обществените икономически, екологични и социални цели. Проучванията показват, че ако цените отразяват реалните разходи, незаконното водочерпене се контролира ефективно и за водата се плаща на обем, тогава земеделските производители ще намалят напояването или ще предприемат мерки за подобряване на ефективността на водоползването. Националните субсидии и субсидиите на ЕС могат да осигурят допълнителни стимули за прилагане на техники за пестене на вода.

След като стимулите бъдат налице, земеделските производители могат да избират измежду набор от технологии, практики и реколти за намаляване на водопотреблението. Правителствата отново имат решаващата роля за това, като осигуряват информация, консултации и обучения, които да гарантират, че земеделските производители са запознати с възможностите, и като подпомагат по-нататъшната изследователска дейност. Особено внимание трябва да се обърне за гарантирането на това, че въвеждането на енергийни реколти за постигане на целите по отношение на биогоривата да води до намаляване на търсенето на вода за селскостопански нужди, а не до обратното.

Накрая, след като усилията за намаляване на търсенето бъдат приложени докрай, земеделските стопанства могат също така да се възползват от възможностите за ползване на алтернативни източници. Например в Кипър и Испания за напояването на посеви се използват обработени отпадни води и резултатите са обнадеждаващи.

Свързано съдържание

Geographical coverage

[+] Show Map

Действия към документ

Коментари

Регистрирайте се сега!
Получавайте уведомления за нови доклади и продукти. В момента имаме 33114 абонати. Честота: 3-4 имейли / месец.
Архив за уведомления
Следвайте ни
 
 
 
 
 
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100