Лични средства

Subscriptions
Sign up to receive our reports (print and/or electronic) and quarterly e-newsletter.
Follow us
Twitter icon Twitter
Facebook icon Facebook
YouTube icon YouTube channel
RSS logo RSS Feeds
More

Write to us Write to us

For the public:


For media and journalists:

Contact EEA staff
Contact the web team
FAQ

Call us Call us

Reception:

Phone: (+45) 33 36 71 00
Fax: (+45) 33 36 71 99


следващ
предишен
елементи
Вие сте тук: Начало / Статии / Не просто празни приказки - Световната дипломация и търсенето на програма приемник на Протокола от Киото

Не просто празни приказки - Световната дипломация и търсенето на програма приемник на Протокола от Киото

Смяна на език
Всяка зима известният копенхагенски парк Тиволи, стар световно известен парк за забавления в центъра на града, отваря врати, за да отбележи официално началото на продължителния коледен период. Вероятно този декември блещукащите светлини на Тиволи ще бъдат засенчени от Петнадесетата конференция на страните (COP 15) – най-важната глобална среща относно изменението на климата, организирана някога – тъй като хиляди дипломати, политици, бизнесмени, природозащитници и експерти по климата от цял свят ще се съберат в датската столица.

Предизвикателството на изменението на климата и нашите действия спрямо него ще дефинират нас, нашата епоха и в крайна сметка глобалното ни наследство

Генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун

Срещата е решаваща стъпка в един процес датиращ от 1992 г. и световната среща на високо равнище на ООН в Рио де Жанейро. Точно тук започнаха сериозните усилия да се заеме на глобално ниво изменението на климата.

Срещата на високо равнище доведе до Рамкова конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК), която създаде правната основа за глобалните усилия за справяне с изменението на климата. Срещите по Конвенцията, известни като конференции на страните, се провеждат ежегодно от 1994 г. насам.

Киото – първа стъпка в намаляването на емисиите

Протоколът от Киото, подписан през 1997 г. като разширение на РКООНИК, е първа стъпка в дългосрочните усилия за намаляване на емисиите, необходима за предотвратяването на опасни нива на изменението на климата. Действието на първия период на задължения по протокола изтича през 2012 г. и от COP 15 ще се очаква да представи амбициозна програма наследник.

Киото е ключов, понеже определи задължителни цели за емисиите на развитите страни, които го ратифицираха. Например, 15-те страни, които бяха членки на ЕС (ЕС-15) през 1997 г. имат общата цел да намалят емисиите си с 8% спрямо „базовата година” от Киото (1). Те трябва да постигнат тази цел през периода 2008–2012 г. (2).

От страните се очаква да изпълнят целите по Киото, като основно намалят емисиите на местно ниво. Въпреки това съществуват редица други алтернативи, които да им помогнат да постигнат целите си (вж. полето: Да стигнем до Киото навреме).

Фиг. 1 / Разлики между ЕС-Киото и цели за разпределяне на усилията и прогнозите за 2010 г. за ЕС-15. Източник: Тенденции и прогнози, ЕАОС, 2007 г.

Киото е доста спорен, главно защото САЩ не го ратифицира и защото развиващите се страни като Китай и Индия, които имат бързо развиващи се икономики, нямат цели по протокола.

ЕАОС – част от пъзела

Екипът по въпросите на изменението на климата в ЕАОС играе роля в европейските усилия, като координира една отчетна дейност с огромни мащаби. Данни от цяла Европа относно емисиите на така наречените парникови газове се събират, проверяват и впоследствие анализират в два ключови доклада, които допринасят за процеса от Киото.

Тази година числата и анализът им са от особена важност в контекста на срещата COP 15, тъй като те ясно показват как ЕС се справя със собствените си усилия за намаляване на емисиите от парникови газове. Страните, които не са подписали или все още нямат цели, ще бъдат особено заинтересовани от това колко добре ЕС прилага протокола.

Доклад за инвентаризацията — преброяване на газовете

Първият доклад на ЕАОС относно парниковите газове се публикува всяка пролет и се нарича „доклад за инвентаризацията”. В този контекст парниковите газове включват набор от най-значимите газове за изменението на климата като въглероден двуокис, метан, азотен окис както и флуорните газове. Докладът за инвентаризацията показва националните тенденции: дали емисиите намаляват или се увеличават. В рамките на всяка страна той показва в резултат на какво са намаленията или увеличенията в емисиите.

Всяка държава-членка на ЕС трябва да представи оценка на емисиите си пред Европейската комисия и ЕАОС. Взима се под внимание енергийният сектор, който допринася за повече от 80% от общите емисии на парникови газове в ЕС. Статистическите данни за използване на енергията по типове гориво се умножават по „емисионните фактори” и така се оценяват емисиите в енергетиката на всяка страна. Емисиите от селското стопанство се изчисляват въз основа на площта на обработваемите земи, вида на насажденията, използването на торове и броя на отглежданите животни (едър рогат добитък, домашни птици, овце, прасета и др.) в страната.

Подобно на атлетите, които преминават през периодични тестове за проверка, че отговарят на правилата, се провежда и периодичен мониторинг. Данните се събират и оформят цялостната картина на емисиите в цяла Европа и се представят на Европейската комисия, откъдето биват предавани като официална информация на Европейската общност до РКООНИК.

Тъй като данните първоначално се проверяват на национално ниво, те се забавят с година и половина. Последният доклад, публикуван през юни 2008 г., се основава на данни от 2006 г. Според него емисиите в ЕС-15 са 3% под нивата на базовата година.

Какво означават числата?

Идеята за преброяване на газовете е доста абстрактна. В резултат на това е трудно да си представим какво означава процентно намаляване или увеличаване на емисиите. Може да помогне, ако си представим намаляването като дни от годината. Целта по Киото за ЕС-15 отговаря на равностойността на 29 дни емисии.

За всяка от 5-те години между 2008 и 2012 г. емисиите на ЕС-15 трябва средно да намаляват с 29 дни в сравнение с нивата от 1990 г. Така намаляването на емисиите трябва да се реализира последователно в рамките на няколко години.

По последни данни на ЕАОС между 1990 г и 2006 г. емисиите са намалели с равностойността на 10 дни. ЕС-15 трябва да намали още 19 дни, за да изпълни целта си.

Тенденции и прогнози

Незабавно след представянето на доклада за инвентаризацията екипът от ЕАОС за изменението на климата започва втория си голям доклад за годината, чиято кулминация е доклада „Тенденции и прогнози”. Той се публикува през зимата, точно преди срещата на страните по конвенцията на ООН.

Този доклад съдържа по-задълбочен анализ на тенденциите при емисиите, очертани в първия доклад, и посочва откъде идват емисиите и намаляването на емисии. По-важното е, че в доклада се отправя поглед в бъдещето и се оценяват прогнозите за бъдещи емисии от парникови газове към 2012 г. и след 2020 г. Тази бъдеща перспектива е безценна по отношение на осъзнаването на обхвата на проблема и разработването на политика за справяне с него (3).

Последният доклад за тенденциите и прогнозите потвърждава, че ЕС-15 намалиха емисиите си с 3% между базовата година и 2006 г. Според доклада запълването на оставащата разлика ще изисква комбинация от подходи.

Съществуващи и планирани „вътрешни” инициативи (случващи се във всяка страна на местно ниво), механизмите по Киото, поглъщане на въглерод (като например засаждане на дървета, които да поглъщат газовете) и търговия с въглеродни кредити ще бъдат използвани и в резултат ще доведат до потенциално намаляване на емисиите с 11% за ЕС-15. Въпреки това страните трябва да реализират планираните мерки много скоро или въздействието им няма да е навременно за постигане на целта, се заявява в доклада.

На национално ниво Франция, Гърция, Швеция и Обединеното кралство вече са постигнали целта по Киото през 2006 г. Австрия, Белгия, Финландия, Германия, Ирландия, Люксембург, Нидерландия и Португалия предвиждат да изпълнят целите си, но прогнози от Дания, Италия и Испания сочат, че те няма да изпълнят целите за намаляване на емисиите.

Да стигнем до Киото навреме

Последните данни на ЕАОС сочат, че през 2006 г. емисиите от ЕС-15 са 3% под нивата на базовата година .

Страните, подписали Киото, трябва да въведат значителни намаления на емисиите на местно ниво. След като изпълнят това условие, те обаче могат да използват механизми от Киото като например „Механизма за чисто развитие” и „Съвместно изпълнение”, две схеми, които позволяват на страната да компенсира дела на собствените си емисии, като инвестира другаде в мерките за намаляване.

Схемата за търговия с емисии на ЕС (EU ETS) е друг инструмент, който помага на промишлеността да намали емисиите от въглероден двуокис по рентабилен начин. Определени са ограничения за всички индустриални заводи с големи количества емисии на CO2. Заводите, които намалят емисиите до нива под определените, могат да продадат остатъка като квоти за емисии на други компании, които не са направили достатъчни намаления. По този начин се развива пазар на въглерод. По настоящи изчисления EU ETS намалява емисиите на ЕС-15 с повече от 3% (4).

След предложение на Европейската комисия има вероятност EU ETS да бъде разширена и да включва допълнителни сектори като авиацията, производство на петрохимикали, амоняк и алуминий както и нови газове, така че ще бъдат обхванати приблизително половината емисии в ЕС (5).

По време на действието на Киото (2008–2012 г.) развитите страни могат също да търгуват с квоти от емисии помежду си, за да изпълнят националните цели.

 

Поглед към бъдещето: след Киото

Модерният израз „обща, но диференцирана отговорност”, първоначално използван на Срещата на високо равнище по проблемите на земята в Рио, се появява в средите по изменението на климата оттогава. С прости думи този израз отразява факта, че развитите нации носят поголяма отговорност за парниковите газове в атмосферата. Тези страни са по-индустриализирани, създават повече емисии и би трябвало да имат наложени цели за намаляване на емисиите със задължителен характер преди развиващите се нации.

Превръщането на идеи в действия, приемливи едновременно за индустриализираните и развиващи се страни, се оказа много трудно. Основната задача на COP 15 следващия декември ще бъде най-накрая да преобърне реториката в глобална инициатива за намаляване на емисиите. Това означава нови цели за намаляване на емисиите и по-важното – включването на Америка и ключови развиващи се нации като Индия и Китай.

Вече сме запознати с позицията на ЕС относно бъдещите усилия за намаляване на емисии: 20% намаляване на емисиите до 2020 г., което може да нарасне до 30% ако други развити страни се присъединят в Копенхаген. Всичките 27 държави-членки на ЕС ще бъдат включени.

Целта на ЕС за 2020 г. е почти равносилна на премахването на емисиите от транспорта в рамките на Европа. Представете си, ако всички камиони, автобуси, коли, влакове, кораби и самолети изчезнат – по отношение на емисиите. Доста амбициозно, но така трябва да бъде, защото предизвикателството е сериозно.

По последни данни глобалните емисии на CO2 се увеличават четири пъти по-бързо от 2000 г. насам в сравнение с предишното десетилетие. Този растеж надминава и най-лошия сценарий, представен от Междуправителствената група по изменението на климата (IPCC) през 2007 г. По-слабо развитите страни в момента имат повече емисии от CO2 отколкото развитите страни. Ефективността на естествените среди, които поемат CO2, като океана, е намаляла през последните 50 години, което означава, че нашите усилия за ограничаване на емисиите от човешката дейност трябва да бъдат още поефективни, ако искаме да запазим стабилни нивата на CO2 в атмосферата.

„Цената на бездействието по отношение на изменението на климата е огромна както във финансов, така и в морален план. По-бедните хора ще пострадат първи, но вторичният ефект ще бъде почувстван от всички нас”, заяви професор Жаклин Макглейд, изпълнителен директор на ЕАОС.

„Изменението на климата не зачита общоприетите политически и финансови граници. Това вече не е работа на един или двама министри на масата на националното правителство. Това е въпрос за ръководителите на правителства и трябва да бъде третиран като такъв”, каза тя.


Справки

Глобалният въглероден проект, 2008 г. Carbon Budget 2007.

ЕАОС, 2008а; Годишен доклад за инвентаризация на емисиите на парниковите газове в Европейската общност, 2008 г., ЕАОС Технически No 6/2008.

ЕАОС, 2008б; Тенденции и прогнози относно парниковите газове в Европа, 2008 г., ЕАОС доклад No 5/2008.


(1) Различните газове имат различна „базова година” по Протокола от Киото. За въглеродния двуокис, метана и азотния окис (99% от всички емисии) 1990 г. се приема за базова година за всички държави-членки от ЕС-15. За флуорните газове страните могат да си изберат друга година. Дванадесет от държавите-членки от ЕС-15 са избрали 1995 г.

(2) ЕС-15 има обща цел по Киото. В рамките на тази цел, всяка от държавите-членки на ЕС-15 има различна цел за намаляване: някои трябва да намалят емисиите, докато други имат разрешение за ограничено повишаване. Новите държави-членки на ЕС имат индивидуални цели, с изключение на Кипър и Малта, които нямат цели.

(3) Поглед в бъдещето към 2020 г., докладът представя дългосрочна оценка на ситуацията с емисиите в Европа. Това е от особено значение за пакета от мерки в областта на изменението на климата и енергетиката, предложен от Европейската комисия, който предлага цели за 2020 г.

(4) Спрямо базовата година по Киото.

(5) Понастоящем емисиите от международната авиация и корабоплаване не са обхванати от Протокола от Киото или законодателството на ЕС.

 

Geographic coverage

Действия към документ

Коментари

Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни
 
 
 
 
 
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100