Лични средства

Нотификации
Получавайте уведомления за нови доклади и продукти. Честота: 3-4 имейла месечно.
Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни
Twitter икона Twitter
Facebook икона Facebook
YouTube икона YouTube канал
RSS лого RSS Емисии
Повече

Write to us Write to us

For the public:


For media and journalists:

Contact EEA staff
Contact the web team
FAQ

Call us Call us

Reception:

Phone: (+45) 33 36 71 00
Fax: (+45) 33 36 71 99


следващ
предишен
елементи
Вие сте тук: Начало / Статии / Не и в задния ми двор — Международното транспортиране на отпадъци и околната среда

Не и в задния ми двор — Международното транспортиране на отпадъци и околната среда

Смяна на език
Отпадъци без граници: Джанг Гуофу, на 35 години, изкарва 700 евро на месец, огромна заплата за провинциите на Китай, като пресява отпадъци, включващи пазарски торби от британска верига супермаркети и англоезични DVD-та. Истината е, че отпадъците, оставяни в кофата за боклук в Лондон, лесно могат да се озоват на 5 000 мили разстояние във фабрика за рециклиране в делтата на китайската река Джудзян.

(c) ZOB

Отпадъци от всякакъв сорт пътуват. Растящи количества, особено отпадъчна хартия, пластмаса и метали, се транспортират от развитите страни към страните, в които екологичните норми не са толкова строги. Огромни кораби кръстосват откритите морета всеки ден, като пренасят стоки от развиващите се пазари в Азия към Запада. Вместо да се връщат празни и да търсят материал за баласт, собствениците на кораби са щастливи, когато могат да пренесат обратно отпадъчни продукти от Европа за рециклиране в Азия.

Това не означава, че транспортирането на отпадъци не се регулира. И ООН, и ЕС имат строги правила за това какво може да бъде транспортирано и къде. На глобално ниво международната търговия с „опасни отпадъци” (отпадъци, които са потенциално опасни за хората или околната среда) се регулира от Базелската конвенция на ООН.

Забраната, съдържаща се в тази конвенция, не е подписана от достатъчно страни за глобалното й влизане в сила. ЕС обаче е приел ограничения и разрешава износа на опасни отпадъци към „развити страни” само при наличието на необходимите технологии и достатъчно влезли в сила закони за безопасност и околна среда. За целите на ограничението „развита страна” е дефинирана като член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Дългосрочната цел на всяка държавачленка на ЕС трябва да бъде да третира отпадъците си на местно ниво („принципът на близостта”). Въпреки това тъй като транспортирането на опасни и проблемни отпадъци за обезвреждане от държавите-членки на ЕС се е увеличило почти четворно между 1997 г. и 2005 г., тази цел далеч не е изпълнена.

Различни са факторите, движещи износа и вноса на отпадъци: наличието на специализирана технология за обезвреждане; недостиг на материали; различия в цените за обезвреждане или оползотворяване.

Като определя целите за рециклиране, политиката на ЕС също води до транспортиране на отпадъци от държавите-членки, които не могат да изпълнят целите си на местно ниво. Обемите отпадъци на пазара поддържат цените ниски за страна като Китай, която има нужда от евтини суровини. Щом като отпадъците не са предназначени за обезвреждане и не съдържат опасни материали, се смятат за приемлива търговия.

Вашият стар телевизор повече ли е пътувал от Вас самия?

Европа има прието законодателство относно транспортирането на опасни и проблемни отпадъци. Въпреки това са необходими допълнителни доказателства за ефективността на законодателството по отношение на намаляването на натиска върху околната среда.

Електронните отпадъци, които се приемат за опасни, са важен случай. В Африка и Азия те често се разглобяват при недостатъчно или никакво лично защитно оборудване или мерки за контрол на замърсяването. Често компонентите се изгарят на открито за извличане на метали и обикновено се излъчват летливи частици от пепел, заредени с тежки метали и други токсични материали, в резултат на което се стига да повишено излагане на хората както и до заразяване на храни, почвата и повърхностните води.

Нямаме ясна представа що се отнася до отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО), извозени в рамките на или извън ЕС, отчасти поради неяснотата на кодовете, използвани за отчитане на транспортирането на електронни отпадъци. Трудно е да се прецени дали телевизорът се изнася като уред за втора употреба, което е приемливо, или като отпадък за обезвреждане, което не е. Като цяло износът на ОЕЕО от ЕС към страни, които не членуват в ОИСР, е забранен. Въпреки това износът на телевизор, който все още работи, е напълно приемлив.

Има добре документирани случаи, които нарушават тази забрана. Наистина изглежда, че значителен дял от изнесените телевизори, компютри, монитори и телефони към страни, които не членуват в ОИСР, са отпадъци, закупени с намерението за взимане на гореспоменатите компоненти и елементи.

Ако ЕС не може да прилага ефективно собствената си забрана за износ на ОЕЕО към страни, които не членуват в ОИСР, то това сериозно ще подрие ратификацията на забраната на глобално равнище по Базелската конвенция.

Проследяване на положителни данни за електрически и електронни отпадъци

Въпреки трудностите, свързани с намирането, проверката и анализа на данни за отпадъците, ЕАОС в сътрудничество с Европейския тематичен център за ресурси и управление на отпадъци направи анализ на доставките на отпадъци от ЕС в други региони.

Като се използват европейски търговски статистически данни е възможно да се идентифицират количествата, размери и стойността на изнесените използвани електронни и електрически продукти, извозени от ЕС към други региони ( фигура 1).

През 2005 г. повече от 15 000 тона цветни телевизори бяха изнесени от ЕС към африкански страни. Само в Нигерия, Гана и Египет са пристигали ежедневно около 1 000 телевизора. Средната стойност на изнесените към Африка телевизори е доста ниска: за Африка като цяло единичната цена възлиза на 64 евро и 28 евро средно за трите гореспоменати страни. За сравнение, телевизорите, търгувани в рамките на Европа, имат средна стойност 350 евро.

Ниската единична цена на телевизорите, изпратени в Африка, предполага, че голяма част от този износ всъщност е на използвани продукти, много от които вероятно представляват отпадъци.

Тъй като тези цифри се отнасят само за телевизори, очаква се общият износ на използвани компютри, мобилни телефони, CD плеъри, и др. към тезирегиони да бъде значително по-висок. Това означава, че забраната на ЕС за търговия с опасни отпадъци със страни, които не са членки на ОИСР, се нарушава.

Фиг. 1 / Износът на цветни телевизори от ЕС-25 за Африка, Азия, Близкия изток, САЩ и други европейски страни, 2005 г. Източник: ЕАОС.


Безопасни отпадъци

Между 1995 г. и 2007 г. ( фигура 2) транспортирането на безопасни отпадъци като хартия, пластмаса и метали, транспортирани извън ЕС, също е нараснало драстично, най-вече към Азия, и по-специално Китай.

Количеството отпадъчна хартия, изнесена за Азия, се е увеличило десетократно. По отношение на пластмасата нарастването е единадесет пъти, а за металите – пет пъти. Извозените в рамките на ЕС отпадъци също са се увеличили, но в много помалка степен.

През 2007 г. количеството на извозената отпадъчна хартия към Азия е било равно на транспортираното от една държава на ЕС към друга. Количеството на извозените метали в рамките на ЕС е било по-голямо от транспортираните към Азия. ЕС обаче е извозил повече отпадъчна пластмаса към азиатския пазар, отколкото в рамките на ЕС.

Фиг. 2 / Промени в транспортирането на отпадъчна хартия като пример за безопасни отпадъци извън и в рамките на ЕС от 1995 г. до 2007 г. Източник: ЕАОС.

 

Двигатели на рециклирането

През последните повече от десет години разходите за суровини са много високи и това на свой ред е увеличило стойността на вторичните суровини, продукт на рециклирането.

Отпадъчни метали, хартия, пластмаси и други отпадъчни материали от Европа захранват растящата азиатска икономика, която не може да бъде задоволена с нови материали.

Законодателството на ЕС (директива за опаковките) задължава държавитечленки да достигнат до нива на рециклиране и непряко поощрява транспортирането на отпадъчни материали за рециклиране.

Изискванията на ЕС за конкретни проценти на рециклиране са довели до нарастване на количествата отпадъчни материали за рециклиране на пазара. Например, количеството на рециклираните хартиени и картонени отпадъци от опаковки се е увеличило от около 24 на 30 милиона тона между 1997 г. и 2005 г. Количеството на рециклираните пластмасови опаковки е нараснало от около 10 до 14 милиона тона за същия период. Това добре ли е за околната среда?

Използването на рециклирани отпадъчни материали вместо нови материали като цяло е благоприятно за околната среда. Например, за кило хартия, произведена от рециклирани суровини, се употребява половината от енергията за производство с нови материали. Алуминият, произведен от рециклиран алуминий, използва едва 5% от енергията нужна при използването на нови материали.

Следователно като цяло рециклирането допринася значително за намаляването на емисиите на CO2, свързани с енергията, както и на други видове натиск върху околната среда.

Въпреки това тъй като често не знаем какво се случва с отпадъците, след като са напуснали европейското пристанище, не можем да кажем дали индивидуалните пратки, а и следователно пратките като цяло, са полезни или вредни за околната среда.

Поглед към бъдещето

В рамките на ЕС за трансграничното транспортиране на отпадъци за обезвреждане, както и опасни и проблемни отпадъци за оползотворяване трябва да бъдат уведомени националните власти. Това "национално" уведомление е много подробно. Въпреки това обобщен вариант на данните за доставките е всичко, което се предава на Европейската комисия, така че прегледът на ниво ЕС е неясен. Ако се декларираше по-подробна информация, особено по отношение на типовете извозени отпадъци, прегледът щеше да позволи много  о-добра оценка на екологичните и икономически последствия на доставките. Щеше да ни помогне да преценим дали доставките на отпадъци са мотивирани от възможности за по-добро обезвреждане, по-голям капацитет или ефективни цени.

Щяхме да разберем по-добре  олята на занижените норми, липсващо законодателство и по-лошо прилагане като фактори за транспортирането към по-неразвитите региони. По-ясният поглед за легалното транспортиране на ниво ЕС щеше да ни даде по-добри показатели за нелегалните  оставки.

Тъй като това ниво на деклариране вече се прилага на национално равнище – много страни вече изготвят по- подробни национални статистически данни за вноса и износа на отпадъци – засиленото деклариране не би натоварило значително държавитечленки.


Справки

Basel Action Network 2002: Exporting Harm. The high-tech trashing of Asia, February 2002. (Базелска мрежа за действие, 2002 г. Износ на вреди. Високо-технологичните отпадъци на Азия, февруари 2002 .)

ЕАОС, 2007 г. Околната среда в Европа – Четвърта оценка, 2007 г.

ЕАОС, 2008 г. По-добро управление на комуналните отпадъци ще намали емисиите на парникови газове. EEA Briefing No 1/2008)

EEA, 2009. Environmental impacts from import and export of waste (in preparation). (ЕАОС, 2009 г. Въздействието върху околната среда от вноса и износа на отпадъци (в процес на изготвяне).

ETC/RWM, 2008. Transboundary shipments of waste in the EU. (ETC/RWM, 2008. Трансграничен транспорт на отпадъци в ЕС.)

European Commission, 2007. The EU Member States reporting according to Commission Decision 99/412/EEC of 3 June 1999 concerning a questionnaire for the reporting obligation of Member States pursuant to Article 41(2) of Council Regulation No 259/93. (Европейска комисия, 2007 г. Доклади на държавитечленки на ЕС съгласно Решение 99/412/ ЕО на Комисията от 3 юни 1999 г. относно въпросника, свързан със задължението на държавите-членки да докладват съгласно член 41, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета.)

IMPEL (The European Union Network for the Implementation and Enforcement of Environmental Law), 2005. Threat Assessment Project, the illegal shipments of waste among IMPEL Member States, May 2005. (IMPEL (Мрежа на ЕС за внедряване и прилагане на законодателството в областта на околната среда), 2005 г. Проект за оценка на заплахата, нелегално транспортиране на отпадъци между страните-членки на IMPEL, май 2005 г.)

Greenpeace 2008: Chemical Contamination at E-waste recycling and disposal sites in Acra and Korforidua, Ghana — Greenpeace Research Laboratories, Technical Note 10/2008, August 2008. http://www.greenpeace.org/ raw/ content/international/press/reports/ chemicalcontamination- at-e-wa.pdf.. (Greenpeace, 2008 г. Химическо замърсяване в обекти за рециклиране и депониране на електронни отпадъци в Акра и Корфоридуа, Гана – Изследователски лаборатории на Greenpeace, Техническа бележка 10/2008, август 2008 г. http://www.greenpeace.org/ raw/ content/international/press/reports/ chemicalcontamination- at-e-wa.pdf.)

Секретариат на Базелската конвенция, 2007 г.

Вестник Sun, 5 август 2008 г.

Свързано съдържание

Geographical coverage

[+] Show Map

Действия към документ

Коментари

Регистрирайте се сега!
Получавайте уведомления за нови доклади и продукти. В момента имаме 33063 абонати. Честота: 3-4 имейли / месец.
Архив за уведомления
Следвайте ни
 
 
 
 
 
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100