Лични средства

Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни
Twitter икона Twitter
Facebook икона Facebook
YouTube икона YouTube канал
RSS лого RSS Емисии
Повече

Write to us Write to us

For the public:


For media and journalists:

Contact EEA staff
Contact the web team
FAQ

Call us Call us

Reception:

Phone: (+45) 33 36 71 00
Fax: (+45) 33 36 71 99


следващ
предишен
елементи
Вие сте тук: Начало / Статии / Морска среда — Морското биорзнообразие под натиск

Морска среда — Морското биорзнообразие под натиск

Смяна на език

Провинция Чанаккале е разположена от двете стрни на Дарданелите, като свързва водите на Мармара с Егейско море: бреговете му достигат Европа както и Азия. Именно тук Омир описва митичния дървен Троянски кон в своята „Илиада“, а 130 000 войници губят живота си при Галиполи през Първата световна война. Днес марината на Чанаккале приютява много живописни яхти, които спират в тази богата на история и митове област.

Само на няколко километра по брега в Бехрамкале срещаме Саим Ерол. Той е един от малкото останали активни рибари в това малко рибарско селище, основано на мястото на известния храм на Атина и предлагащо смайващи гледки към залива Едремит. „Вчера хвърлих повече от 700 метра мрежи. Целият ми улов беше четири барбуна. Не струват даже колкото горивото, което изхарчих!“, казва Саим, който лови риба в тези води от повече от 20 години.

Фактът, че рибата за улов намалява, докато броят на лодките расте, е болезнена тема. Като поглежда шестметровата си лодка и след това по-големия съд навътре в морето, той добавя, „Знаех всичко за този бряг, къде да ловя и кога. Но нещата се променят. Изглежда това, което знаех вече не важи. Морето се е променило.“

През последните 20 години, с превръщането на областта в туристически център повечето рибари се отказват и сега изкарват прехраната си като водят туристи до отдалечени брегове, достъпни единствено за лодки. „Поне така си изкарват някакви пари, за да заделят за зимата,“ казва Хасан Али Йозден, пенсиониран учител и рибар любител. „Около пет мили на запад рибарите в Сиврис имат по-голям късмет. От време на време уцелват миграционния път на рибата меч. И печелят добри пари. Но от доста време не е имало урожайна година“.

Тройното въздействие от изменението на климата, инвазивните чуждоземни видове и киселинност

Рибарството е силно зависимо от здравите морски екосистеми, но изменението на климата променя модела.

Професор Нуран Юнсал от Истанбулския университет се позовава на промените в миграционните модели и тяхното въздействие върху рибните запаси. Мигриращите видове с висока икономическа стойност като атлантическа риба тон, лефер или скумрия, мигрират на юг към Средиземно море през есента и на север към Черно море през пролетта, където се размножават. С всяка изминала година обаче все по-малко риби мигрират през турските проливи.

 „Промените в температурата на водата и сезонните ветрове, които са от изключителна важност за необходимите течения, са нарушили техния миграционен модел,“ заявява професор Юнсал, „тези видове имат нужда от много специфична среда с точната температура на водата и количество храна както и достатъчно време за размножаване.

„Преди двадесет години те мигрираха на юг през септември. При все по-високите температури на водата в Черно море сега няма нужда да мигрират на юг до средата на октомври или началото на ноември. Това означава, че престоят им в Средиземно море е по-кратък и в резултат на това те са по-малко и по-дребни, когато се върнат на север.“

В по-топлите води рибата попада в клопка: тъй като се адаптира, метаболизмът й се ускорява. Расте по-бързо, въпреки че често достига до по-малки размери като възрастна, а и има нужда от повече храна и повече кислород, за да поддържа по-високите нива на метаболизъм. Междувременно при повишаването на температурата на водата намалява количеството кислород, съдържащ се в нея. Много риби изпитват така наречената „липса на кислород“: потребностите им нарастват, а запасите намаляват.

Изменението на климата също променя солеността и киселинността на морската вода и начина на формиране на слоевете й. Последствията могат да бъдат катастрофални. Те включват разпадане на кораловите рифове, разпространение на инвазивни видове и болести, загуба на водещи хищници и в крайна сметка цялата структура на морската хранителна верига.

Инвазивни видове

В края на 80-те години на XX век запасите от аншоа в Черно море претърпяват погром в резултат на комбинация от фактори. Те включват прекомерен риболов; обогатяване с хранителни вещества (особено от река Дунав); по-високи температури на водата поради изменение на климата; инвазия на нови видове в района, Mnemiopsis leidyi, гребеновидна медуза, произхождаща от Северозападния Атлантически океан.

Дошлите в Черно море най-вероятно чрез баластените води на товарните кораби Mnemiopsis leidyi се хранят с рибни ларви както и организми, които в противен случай ще служат за храна на аншоата. През 90-те години на XX век в екосистемата на Черно море случайно се появява друг вид медуза, Beroe ovata, от Северозападния Атлантически океан, която се храни почти изцяло с Mnemiopsis leidyi. Появата на този хищник за Mnemiopsis leidyi, по-ниските температури от 1991 г. до 1993 г. и понижаването на хранителните потоци заедно с намаления риболов по време на срива отслабиха част от натиска върху популацията на аншоа. Оттогава в екосистемата на Черно море се наблюдават някои сигнали за възстановяване.

Подобна промяна в екосистемата е наблюдавана и в Балтийско море.

Прекомерният риболов и изменението на климата са променили балтийската рибна общност от преобладаваща треска до преобладаваща херинга и хамсия.

Независимо дали появата им е планирана или случайна, инвазивните чуждоземни видове могат да всяват безпорядък за хората, екосистемите и местните растителни и животински видове. Очаква се проблемът с инвазивните видове да се влоши през следващия век поради изменението на климата, увеличението на търговията и туризма.

Синият въглерод: тест за киселинност

Океаните на земята са огромно, „синьо“ хранилище на въглерод (или хранилище на въглероден диоксид). В действителност те са най-голямото хранилище на въглерод на планетата, като конкуренцията им на сушата, включително и горите, са далеч зад тях на второ място. Тези природни хранилища функционират ефективно от хилядолетия, като осигуряват буфер за планетата срещу внезапно изменение на климата в резултат на парникови газове. Но днес въглеродният диоксид се увеличава в атмосферата по-бързо от възможностите на сушата и океаните да го поемат.

Повишеният прием на въглероден диоксид от атмосферата е намалил средната киселинност на океана. Вероятно до 2100 г. океанът ще бъде по-киселинен от когато и да е било през последните 20 милиона години. Окисляването води до спад в количеството карбонатни йони, които са необходими за образуването на арагонити и калцити – две форми на калциев карбонат, които много морски организми използват, за да изградят своите черупки и скелетен материал.

В Европа изследователите вече наблюдават промени в черупките и скелетите на микроскопичните организми, които сформират началото на морската хранителна верига. Има вероятност намаляващото ниво на калцификация да окаже непосредствено отрицателно влияние върху способността им да оцеляват и върху големия брой видове, които се хранят с тях.

Коралите са особено изложени на риск, тъй като използват калцификацията за създаване на скелета си, който образува това, което виждаме като коралови рифове. Кораловите рифове са и дом за два милиона морски видове и източник на една четвърт от световния улов на риба в развиващите се страни по света. Последствията от окисляването достигат отвъд преките последствия от калцификацията от морски организми. По-киселинната вода може да окаже голямо въздействие върху дишането при някои не калцирани видове като калмарът например (11). Макар цялостните последствия от окисляването на океана да не са напълно определени, се счита, че годишно изчезват до 7% от тези „сини хранилища на въглерод“ – седем пъти темпа на загуба преди 50 години.

Както и горите на сушата морските екосистеми играят изключително важна роля в борбата срещу изменението на климата. Загубата на което и да е от тях би била катастрофална, но все още не разбираме напълно колко бързо може да се промени животът под повърхността на океана.

В преследване на малкото останала в моретата риба

Прекомерният риболов е основната причина за липсата на риба в моретата. В Европа картината изглежда много мрачна: почти девет от десет от търговските запаси в Североизточния Атлантически океан, Балтийско море и Средиземно море подлежат на сериозен прекомерен улов, така че запасите са заплашени от загуба на репродуктивните си способности.

Само за последното десетилетие общите разтоварвания на риба в Европейския съюз са намалели с една трета(12), а аквакултурата в Европа не е била в състояние да компенсира. Глобалното потребление на риба на глава от населението се е увеличило повече от два пъти след 1973 г., като средното потребление на европейците възлиза на 21 кг рибни продукти годишно, малко повече от средното глобално потребление от 17 кг, но под това в САЩ, Китай и Канада, където нивото е около 25 кг. Наблюдават се значителни различия в рамките на ЕС, които варират от 4 кг на глава от населението в Румъния до 57 кг в Португалия.

С цел задоволяване на търсенето в Европа, около две трети от рибата се внася(13). Следователно европейците оказват въздействие върху рибните запаси и аквакултурното производство навсякъде по света. В днешно време потребители, производители и търговци са все по-загрижени за прекомерния улов и често изискват гаранции, че рибата, която консумират и продават произхожда от добре управлявани и устойчиви рибни запаси. Но е трудно да се осигури подобна гаранция за повечето рибни запаси в европейски води.

В Европа настоящият преглед на Общата политика в областта на рибарството(14) поглежда отново рибните запаси от по-широка и екологична гледна точка(15). Ще бъде поставен много по-силен акцент върху екологичната устойчивост на рибните запаси извън Европа и нуждата от управление и използване на природните ресурси по отговорен начин без да се застрашава тяхното бъдеще. Важно е да се види как този нов подход към осигуряването на рибните запаси в Европа ще се съгласува с действащия международен режим и предложения редовен процес за оценка на глобалната морска околна среда.

Към глобална оценка на морската околна среда

През 2002 г. Планът за изпълнение от Йоханесбург, приет на Световната среща на върха за устойчиво развитие, заложи на специфични цели за управление на рибните ресурси, включително и възстановяване на рибните запаси до максимално устойчив добив до 2015 г. Идентифицира и нуждата от създаване на „редовен процес“ към ООН за глобално докладване и оценка на състоянието на морската околна среда, включително и социоикономическите аспекти, настоящи както и прогнозни, и доразвиването на съществуващите регионални оценки.

Тази важна стъпка зачита нуждата от съгласувани международни усилия за опазване и управление на общите световни богатства по устойчив начин. Беляза и началото на конкретния, насочен към действия процес, който гарантира, че страните полагат устойчиви, дългосрочни и целенасочени усилия.

През 2005 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации одобри предложение(16), а през 2009 г. призна работата на експертната група по научната обосновка за глобална оценка. Както и при всички международни процеси обаче реализирането на Редовния процес за глобално докладване и оценка ще отнеме няколко години. (17)

 

11. Our Endangered Oceans", Dr. Richard Moss, WWF

12. Евростат, Европейска комисия, работен документ на Комисията, Reflections on further reform of the Common Fisheries Policy („Разсъждения за по-нататъшната реформа в Общата политика в областта на рибарството”)

13.  Европейска комисия: http://ec.europa.eu/trade/index_en.htm

14. Според договорите на ЕС управлението на рибарството е една от изключителните компетенции на Общността. Това е поради факта, че рибата преминава през различни национални юрисдикции и рибарите я следват много преди въвеждането на изключителните икономически зони и Общата политика в областта на рибарството. През 2009 г. EК публикува зелена книга, която очертава промените, необходими за  справяне с най-критичните проблеми пред европейското рибарство. Реформа на Общата политика в областта на рибарството, Брюксел, 22.4.2009 г., COM(2009)163 окончателен.

15. Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (ОВ L 164, 25.6.2008 г.).

16. Резолюция 60/30 на Общото събрание за океаните и морското право

17. Резолюция 61 на Общото събрание за океаните и морското право

Geographical coverage

[+] Show Map

Действия към документ

Коментари

Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100