Лични средства

Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни
Twitter икона Twitter
Facebook икона Facebook
YouTube икона YouTube канал
RSS лого RSS Емисии
Повече

Write to us Write to us

For the public:


For media and journalists:

Contact EEA staff
Contact the web team
FAQ

Call us Call us

Reception:

Phone: (+45) 33 36 71 00
Fax: (+45) 33 36 71 99


следващ
предишен
елементи
Вие сте тук: Начало / Статии / Алпите — Въздействията на изменението на климата в Европа днес

Алпите — Въздействията на изменението на климата в Европа днес

Смяна на език

„Вчера се върнах от изкачване на Матерхорн, Швейцария, където бях водач. Вървяхме по гребена Хьорнли, известният маршрут, чието първо изкачване е било през 1865 г. Ходя там всяко лято. Тези доста използвани маршрути стават опасни, а някои вече са затворени. Вечните ледове, които са споявали скалите в продължение на стотици или хиляди години, се топят. Топят се през деня и замръзват през нощта и в резултат скалите се ронят. Това се случва на все по-голяма височина с всяка изминала година – премества се нагоре в планината.“

Себастиан Монта живее в Сен Жерве, село в района на Шамони, Франция. Планинският водач и ски инструктор е израснал във френските Алпи и е водач на катерачи и скиори в алпийския район.

„Обикновено планините се променят бавно. Но тук в Алпите сме свидетели на промени, които възникват почти със смяната на сезоните. От детството ми насам са настъпили драстични изменения и кой знае какво ще представляват Алпите, когато дъщеря ми порасне.

„През последните пет години от юни до юли не е възможно да се предприеме смесено катерене по сняг и лед. Вече не е безопасно от юни до края на септември. Миналата зима се радвахме на най-добрия сняг за последните девет години, но зими като тази днес са изключение,“ казва Себастиан.

Въздействието на изменението на климата в Алпите се простира от състава на вечния лед, които споява скалите, до обема и качеството на снега. Ледниците се оттеглят и ледените и снежни мостове изчезват. Променя се и изкуството да си водач в планината, тъй като традиционните маршрути стават несигурни. Някои ледници, които можехме да прекосяваме преди пет години, са се променили. Изчезва ледът и скалите под него се откриват.

Европейска икона

Алпите са символ на Европа. Планинската верига - една от основните туристически дестинации на континента - осигурява много повече от дестинации за ваканцията. 40 % от прясната вода на Европа извира оттам, като снабдява десетки милиони европейци в низините. Не случайно понякога се говори за Алпите като за „водните кули на Европа“.

Прясната вода е жизненоважна не само за осемте алпийски страни, а и за огромна част от континентална Европа. Наскоро в доклада си „Регионално изменение на климата и адаптиране – Алпите пред предизвикателството на променящите се водни ресурси“( „Regional climate change and adaptation — The Alps facing the challenge of changing water resources“), ЕАОС разгледа последствията от изменението на климата върху търсенето и предлагането на прясна вода в ключови алпийски райони.

На фокус: въздействията от изменението на климата върху алпийската екосистема

Въздействията от изменението на климата върху екосистемните услуги на Алпите не се ограничават до последствията за снабдяването с питейна вода. При всяко повишаване на температурата с 1ºC границата на вечните снегове се покачва с около 150 метра. В резултат на това се натрупва по-малко сняг на ниска надморска височина. В бъдеще почти половината от ски курортите в Швейцария, и още повече в Германия, Австрия и Пиренеите, ще се сблъскват с трудности при привличането на туристи и любители на зимни спортове.

Растителните видове също се придвижват на север и нагоре. Така наречените „видове-пионери“ се придвижват нагоре. Растенията, които са се адаптирали към студа, биват изтласквани от естествените им зони. Вероятно европейските растителни видове ще се преместят на стотици километри на север до края на XXI век, а 60% от планинските растителни видове вероятно ще бъдат застрашени от изчезване.

Очаква се и наблюдаваното и прогнозно намаляване на вечния лед да повиши опасностите и вредите от природните бедствия по отношение инфраструктурата на висока надморска височина. Горещите вълни в цяла Европа от 2003 г. показаха потенциално сериозното въздействие на по-високите температури и сушата върху благосъстоянието на хората и секторите на икономиката, които разчитат на водата (като например електропроизводството). Топенето намали масата на алпийските ледници с една десета само за една година, а жертвите в цяла Европа достигнаха десетки хиляди души.

Алпите показват предварителен сценарий на предизвикателствата пред екосистемите, местообитанията и популациите в цяла Европа и света. В следващата история за Арктика ще чуем от жителите на Арктична Европа за вече наблюдаваните въздействия на изменението на климата върху техния живот.

Алпите – променяща се екосистема

Обикновено планините се променят бавно, както отбелязва Себастиан Монта. Но алпийският климат се е изменил значително през последните сто години, като температурите са се повишили с 2°C: два пъти средното глобално повишение. В резултат на това се топят алпийските ледници. Загубили са около половината от обема си на лед след 1850 г. и темпът на загубата силно нараства от средата на 80-те години на XX век насам.

Границата на вечните снегове се движи нагоре и тенденциите на валежите (дъжд, сняг, градушка и киша) също се променят. Има вероятност през първата половина на века да изчезнат редица средни и малки ледници. Прогнозите сочат, че в районите, където сега има снеговалежи, вместо тях все повече ще се наблюдават зимни дъждове, което ще доведе до по-малко на брой дни със снежна покривка. Това оказва влияние върху начина, по който планините събират и съхраняват водите през зимата и ги разпределят отново през по-топлите летни месеци. Затова се очаква повишаване на оттичащите се води през зимата и намаляване през лятото.

Водният цикъл и изменението на климата

През зимата водата се събира и съхранява под формата на сняг и лед в ледници, езера, подпочвени води и почвата в Алпите. Впоследствие бавно се освобождава с топенето на леда и снега през пролетта и лятото, като захранва реки като Дунав, Рейн, По и Рона – всички те извират в планините. Това прави водата достъпна, когато снабдяването спадне в низините, а търсенето е най-голямо.

Днес деликатните взаимодействия, които са в основата на този древен процес на съхранение и освобождаване, са застрашени от изменението на климата. Как ще бъдат засегнати от изменението на климата алпийските екосистеми? Как ще се изменят екосистемните услуги? Какво можем да направим?

Екосистемна услуга под натиск

Алпийските „водни кули“ са изключително чувствителни и уязвими на промените в метеорологичните и климатични процеси, ландшафта и потреблението на вода от хората. Промените могат да засегнат качеството и количеството на водата, доставяна на десетки милиони европейци.

Изменението на климата заплашва да промени драстично алпийския воден цикъл. Очаква се промените във валежите, тенденциите при снежните покривки и съхранението на ледниците да променят начина на пренос на водата. Това означава повече суша през лятото, наводнения и свличания на земни маси през зимата и повече променливост в снабдяването с вода през цялата година. Качеството на водата също ще бъде засегнато.

Вероятно недостигът на вода и по-честите екстремни явления в комбинация с все по-нарастващото търсене на вода (за напояване в земеделието или потока на туристи, например) ще окажат неблагоприятно влияние върху екосистемните услуги и секторите на икономиката. Ще пострадат домакинствата, земеделието, производството на енергия, горското стопанство, туризмът и речното корабоплаване. Това може да задълбочи съществуващите проблеми с водните ресурси и би могло да доведе до конфликт между потребителите както в алпийския регион, така и другаде. Вероятно Южна Европа по-специално ще се сблъсква по-често със сушата.

Водата – често приеман за даденост ресурс – придобива нова стойност в контекста на изменящия се климат.

Знаехте ли?

  • Речен басейн(5) означава териториална област, чийто повърхностен отток се влива изцяло през поредица от потоци, реки и, евентуално, езера в морето посредством единствено речно устие, естуар или делта.
  •  Управление на речните басейни(6) означава опазване на реките от извора до морето, както и заобикалящите ги ландшафти. Това често включва различни сектори и органи, но е ключово за осигуряването на водните ресурси, качеството и количеството

По улиците на Виена

„Водата, която получаваме във Виена, пътува поне 100 километра от планинските извори“, казва д-р Герхард Кушних, началник на „Опазване на изворите“ към „Водоснабдяване – Виена“. Д-р Кушних е на неколкостотин километра от алпийския дом на планинския водач Себастиан. Но изменението на климата тревожи и него.

„Засега няма реални проблеми с количеството или качеството на водата, но бъдещето е несигурно. Управлението на изменението на климата означава управление на несигурността. Искаме да сме сигурни, че задаваме правилните въпроси,“ добавя д-р Кушних.

Два милиона души в градовете Виена и Грац и заобикалящите ги области разчитат на вода, идваща от австрийските Алпи. Затова изворите с прясна вода в региона са защитени от закона. Водоносните пластове (структура на водонаситена скала, през която водата може лесно да преминава) в тези планински зони са изключително уязвими поради геоложкия състав на скалата, климата и дейностите по земеползването, които оказват значително съвкупно влияние върху качеството и количеството на наличната вода.

При адаптирането към изменението на климата едно от ключовите предизвикателства за този район е запазването на количеството и качеството на прясната вода. В дългосрочен план висококачествената вода може да бъде осигурена единствено чрез опазване на сушата, през която тя преминава. Всички промени на сушата, включително и нови земеделски практики и строителство, например, засягат качеството и количеството на водата. Виена опазва съседните планински извори през последните повече от 130 години, като постепенно придобива собственост върху големи територии в зоните за защита на водите и резерватите. Зоните за защита на водите обхващат около 970 кв. км, разположени в Стирия и Долна Австрия.

Водният цикъл

„Водата преминава през повърхностните слоеве на скалите, тече във вътрешността на планините и след като стигне до непропускаеми слоеве, се оттича в извори, откъдето се връща към повърхността,“ обяснява д-р Кушних.

Кратки са времевите срокове от инфилтрацията (навлизането в земята) и отделянето (връщането на повърхността чрез извор) на водата след дъжд. Екстремни събития като обилни валежи или бързо топене на сняг мобилизират големи количества утайка, което оказва въздействие върху качеството на водата. Често големите количества утайка не могат да бъдат филтрирани в рамките на кратък период от време преди отделянето. С изменението на климата нараства и вероятността от появата на екстремни метеорологични събития.

Изменение на климата

Условията за изменението на климата в района, като повишаващи се температури, ще повлияят пряко на наличието и качеството на водата чрез засиленото изпаряване и промените при валежите. Изменението на климата също така причинява косвени последствия върху водните ресурси, като изменя растителността.

Две трети от защитените територии са покрити с гори. Също както при земеделието горите в района се управляват с цел опазване на питейната вода. „В момента най-голямата заплаха от изменението на климата е повишаването на ерозията, тъй като тя застрашава горите. Без дървета и листа почвата ще бъде отмита, а именно тя пречиства водите. Повишенията в температурите означават нови типове дървета. Изменението на климата е равно на несигурност, нови фактори – а това винаги е рисково,“ казва д-р Кушних.

Дейности и опит при адаптирането

Междувременно образованието е важна задача за органа по водите. През последните 13 години в училище по водите местните деца се обучават за значението на водите и ландшафта, който ги осигурява. Организират се редовни екскурзии до планински извори, така че учениците да могат да разберат по-добре откъде идва водата. Информацията е важна и за земеделската общност високо в алпийските пасища. Те също носят отговорност за опазването на земите около изворите, по-специално от животински отпадъци.

„Водоснабдяване Виена“ вече се ангажира в проекти, които обединяват всички заинтересовани страни във водния свят с цел обсъждане на въздействията и адаптирането към изменението на климата. Например проектът, известен като CC-WaterS, обединява 18 организации от осем държави, които обменят опит и обсъждат общи подходи за адаптиране.

Политика по адаптиране

„Често се изготвят политически мерки, свързани с адаптирането към изменението на климата в отговор на екстремни метеорологични събития, които мотивират търсенето на действия,“ казва Стефан Изоар от екипа по „Уязвимост и адаптиране“ към ЕАОС.

Горещите вълни от 2003 г. са подходящ пример. Въпреки това сега трябва да се измислят и в скоро време да се реализират стратегии за адаптиране въз основа на по-систематичен анализ на уязвимите райони, отрасли и хора, ако искаме те да бъдат устойчиви и ефективни в бъдеще с цел справяне с неизбежните въздействия от изменението на климата. Адаптирането към изменението на климата и проблемите с водните ресурси изисква местно управление в рамките на по-голям регионален, национален и европейски контекст”, заявява той.

Сред ключовите елементи ще бъде ефективно трансгранично управление на речните басейни. Например съществува недостатъчно сътрудничество между страните по отношение на управлението на недостига на вода по речните басейни, които извират или се захранват от алпийския регион. ЕС има възможност да съдейства на процеса, като подобри условията за сътрудничество.

Смекчаването на изменението на климата означава намаляване на емисиите на „парникови“ газове, тоест избягване на неуправляеми въздействия от изменението на климата. Въпреки това дори и ако изпускането на емисии спре днес, изменението на климата ще продължи дълго време заради вече натрупалите се в атмосферата парникови газове.

Следователно трябва да започнем да се адаптираме. Адаптирането към изменението на климата означава оценяване и справяне с уязвимостта на природните и човешките системи спрямо въздействия като наводнения, суша, повишаване на морското равнище, болести и горещи вълни. В крайна сметка адаптирането означава преосмисляне на това къде и как живеем сега и в бъдеще. Откъде ще идва водата ни? Как ще се предпазим от екстремни събития?

За повече информация по темите, разгледани в „сигнали“, моля посетете нашия уебсайт: www.eea.europa.eu

5.       Рамкова директива за водите

6.       Рамкова директива за водите

Свързано съдържание

Новини и и статии

Свързани публикации

Свързани видеоматериали

Вижте също

Geographical coverage

[+] Show Map

Действия към документ

Коментари

Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100